Ървинг Пен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ървинг Пен
американски фотограф
Роден: 16 юни 1917 г.(1917-06-16)
Плейнфийлд, Ню Джърси, САЩ
Починал: 7 октомври 2009 г. (на 92 г.)
Ню Йорк, САЩ

Ървинг Пен (на английски: Irving Penn, 16 юни 19177 октомври 2009) е американски фотограф известен със своята портретна и модна фотография[1].

Ранни години[редактиране | edit source]

Ървинг Пен е роден в Плейнфийлд, Ню Джързи, брат на филмовия режисьор Артър Пен(Arthur Penn). Той учи дизайн от 1935 до 1938 година в университет за изкуства във Филаделфия и там става ученик на дизайнера и арт директор Алексей Бродович, където предимно се занимава с рекламен дизайн и рисуване. През 1937 година част от неговите рисунки се публикуват в списание Harper’s Bazaar, където той работи две лета като помощник дизайнер, рисувайки обувки. От 1940 година до 1941 година, Пен работи за рекламния арт директор на магазин „Сакс Фифт Авеню”. Зимата на 1941-1942 година Ървинг напуска работа и заминава за една година в Мексико да рисува. Когато в 1942 година Пен се завръща в Ню Йорк, той е назначен от списание Vogue, от г-н Либерман, директор на творческия отдел на издателство Condè Naste- “Vogue(magazine)[2], като негов асистент, основно за да дава идеи за илюстрациите на корицата на списанието.По-късно Либерман моли Пен сам да направи снимките за кориците. Ървинг Пен взима апарат на заем, аранжира натюрморт, състоящ се от голяма кафява кожена чанта, бежов шал и ръкавици, лимони, портокали и един топаз. Тази снимка е публикувана за корица на “Vogue”, 1 Октомври, 1944 година, така започва кариерата на Пен като фотограф.

Напредък[редактиране | edit source]

През 1949 година "Vogue" изпраща Пен в Париж за да види новите колекции, да се запознае със света, в който работи; как говори, ходи, яде, пие и как върти бизнес. През 1950 година фотографира Парижката колекция и произвежда серия фотографии, които се отличават от досегашните модни фотографии като тези на де Маиер, Штайхен и други. За снимките на Ървинг Пен през 1950 година: „Те не са истории, а просто снимки използващи опростен фотографски речник, изобразителен превод на идеята и духа, принадлежащи на работата, на друг човек на изкуството – тази на шивача” - Джон Зарковски. През 1950 г. е публикувана и втората му корица на списание „Vogue”.

Признание[редактиране | edit source]

„Снимането на торта може да е изкуство” заявява Ървин Пен, когато отваря своето студио през 1953 година. Не много по-късно той затвърдява своето изказване с една серия рекламни илюстрации, в тази сфера, които му създават репутация, благодарение на която, от тогава той е един от топ фотографите в света. През 1958 година Ървинг Пен е обявен за един от „Десетте най-добри фотографи в света” на международно проучване направено от списание „Popular Photography”. Изказването на Пен: „Аз съм професионален фотограф, тъй като това е най-добрият, познат за мен начин, с който мога да изкарвам парите, които са ми нужни за да се грижа за семейството ми.”

Мода[редактиране | edit source]

Ървинг Пен създава нов вид модна фотография за времето си с началото на 1950 година, като елиминира присъствието на всякакъв вид реквизит и концентрира фотографиите си само върху моделите и техните облекла. Използва опростени фонове и декори така, че да не отнемат фокуса от главния обект – модела. Той премахва гръцките колони и сюреалистичните джунджурии на предишните модни фотографи и позиционира своите модели на бяло, изчистено простраство, обикновенно прост хартиен фон. Пен целенасочено се опитва да възстанови модната фотография в исторически картини. Както сам казва: „като се замисля съм съвременнен моден фотограф, като все едно произлизам от модните художници през вековете.” Еволюцията на модната фотография става много очевидна през 70те години, когато Ървинг Пен не прави почти разграничение между работата в студиото и по-експерименталната техника в тъмната стая и копирането – процес, който той е държал да контролира от близо. Ървинг Пен снима много известни модели за Vogue и други списания, но предимно за Vogue. Някои от тях са: Лиза Кант, Даян Фон Фурстенбърг, София Лорен, Джанет Малкълн, Кейт Мос и други.

Портрети и лични проекти[редактиране | edit source]

Портрети на известни личности[редактиране | edit source]

Ървинг Пен, използва малко реквизит в портретната си фогография. Портретните му снимки насочват погледа на зрителя към изражението на обекта и това прави всякакви други компоненти излишни в снимките му. Ървинг Пен е майстор на студийното осветление, въпреки това много от портретите му са осветени със светлина от прозорец. Той обича да използва различни съоръжения, през 40те години е оформен ъгъл от две фонови плоскости. Такива почти архитектурни постановки, създават ефект, с плътни, засилени диагонали и изнесени нагоре перспективи. Ървинг кара хората да влязат в този ъгъл и по този начин ги е ограничавал в пространството. " Това беше средство с което ограничавах хората, някои се чувстваха сигурни на това място, други се усещаха като в капан. Тяхната реакция ги правеше интересен обект за пред обектива."- казва Пен. Той е снимал много известни личности по този начин — Спенсър Трейси, Марлене Дитрих, Игор Стравински, Труман Капоти, Дучамп, Джорджиа О’кифи, Салвадор Дали и други, повечето от които са били готови да участват в този експеримент. „Стените бяха повърхности, на които обектите ми можеха да се облегнат и да натиснат” -казва Пен в книгата си „Преход”. Труман Капоти се е облегнал загрижено в ъгъла, а Джорджиа О’кифи обърнала лицето си към апарата, но се е наклонила леко на една страна, малък жест, който дисбалансира целият кадър. Пен развива по-директен подход през края на 50те години и снима обектите си в по-близък план. Той снима личности като, Тенеси Уилямс, Пикасо и Труман Капоти. Драматична промяна в осветлението се наблюдава в портретите му през 80те години, които включват портрети на Уилям де Кунинг, Артър Милър и други (1983 година). Пен снима много известни личности за списание Voguе. „Фотографът трябва да се явява като слуга на своя обект дори и да е малко взискателен и строг на моменти.”- казва Пен. Благодарение на този негов подход той има достъп до толкова известни личности. Той твърди, че не разговаря много с моделите си.

Обикновените хора[редактиране | edit source]

През 1984 г. Ървинг Пен отива да снима Африкански номади в Нова Гвинея, той има преносимо студио в себе си, което позволява същата степен на контролирано, структурирано осветление и композиция, която е използвал да фотографира модели и социални портрети. Личните проекти на Пен са много специални. "По Коледа в Кузко", Перу, правен през 1948 година високо в Андите. Там Пен убеждава местен фотограф да му даде под наем студиото си. Със своя фотоапарат "Rollei", Пен прави 200 цветни и черно бели потрета, в студио, което има каменен под, боядисан фон, малка черга и облицован стол за позиране. Ървинг Пен има над 7 индивидуални, изследователски проекта по света. Той има и снимки на номади от Нова Гвинея, снимани в портативното му студио, което представлява бяла палатка и преносимо осветление.

Голо тяло[редактиране | edit source]

Ървинг Пен прави снимки на голо тяло, като личен проект през 1949 година, тогава работата му остава неоценена и чак през 1980 година има албум, публикуван с тези снимки. Тези фотографии на голо тяло са провокирани от неговото желание да покаже жените в естествения им вид, не нагласени, слаби и гримирани, такива каквито снима за Vogue. Жените, които той подбира са обикновено модели, които позират на художници. За Пен формите са важни и начина, по който пада светлината върху тях. Той казва с мекота: „Аз се влюбвам в жените още в момента, в който излязат от съблекалнята.” Технически снимките на Пен са различни от модните му фотографии. Той си създава техника първо на избелване и после на проявяване повторно на всяко копие, за да създаде високо контрастни участъци, които да засилват текстурата и обема на изображението. Моделите са предимно легнали или седнали, за да се види обема и формата на телата им. По-късно Ървинг Пен прави и цяла серия с голи снимки на Кейт мос, които също са с естествен вид и неприннудени пози, показват Кейт Мос в натуралистичен вид. Тези фотографии са продадени на търговци, всяка на стойност около 80-90 хиляди долара.

Техника[редактиране | edit source]

Технически Пен използва разнообразна техника, материали и методи, в зависимост от задачите, които има поставени и техните му лични интерпретации. Той използва Leica[3] или Nikon с разнообразен набор от обективи. Излолзва формати като 4х5 или 8х10 Deardorff апарати, както и Rolleiflex или Hasselblad. Пен контролира в личното си студио всички черно бели проявителни процеси, където използва различни варианти на метални процеси, както и различни тониращи средства. Цветните си работи изпраща във външна лаборатория.

Смърт[редактиране | edit source]

Ървинг Пен умира на 7 октомври 2009 г., на 92 години в дома си, в Манхатън.

Източници[редактиране | edit source]

Препратки[редактиране | edit source]

  1. Artworks for sale/Фотографии за продан
  2. Официален сайт на списание Vogue/Воуг.
  3. Официален сайт на Leica.