Ар нуво
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ар Нуво (от фр. art nouveau: „ново изкуство“) е стил в изкуството и дизайна. Той се нарича още Модерн Стайл (Modern Style), Модернизъм (Modernisme), стил Либерти (Stile Liberty) или Виенски сецесион и в Русия Щил Модерн. Той достигна своя връх през 90-те години на 19 в. Отличава се с изобразяване на плоски декоративни форми; преплетени форми на камшиковидната крива; асиметрия; изтъкване на ръчно изработените предмети, като опозиция на фабричното производство; широка употреба на нови и често скъпи материали; внимание към детайла и изработката; отхвърляне на предишните стилове в изкуството[1]. Особено характерни за ар нуво са всевъзможните вълнообразни форми — ластари, пламъци, вълни, буйни, развяващи се стилизирани женски коси. Имайки като своя основа стила Модерн и Японизма, той също покровителства украшателството преди всичко в архитектурно отношение. Засилено е присъствието на пълзящите флорални мотиви. Балконите и еркерите се подкрепят не само от атланти (наместо класическите кантилеври), но и от клони на дървета, изработени от камък, цимент, гипс. Растителни и животински мотиви украсяват сводовете и рамките на прозорци и врати, подобно на един доста по-ранен пример — Мануелинската архитектура. Много архитекти като Гауди утвърждават този стил на пренаситената украса в архитектурния пластичен декор.
Ар нуво обхваща всички форми на изкуството и дизайна: архитектура, мебелиерство, художествено стъкло, графичен дизайн, бижутерия, живопис, керамика, металопластика и художествен текстил. Така той създава ярък контраст между себе си и дотогавашните разбирания за разделение на изкуствата на изящни и приложни.
Терминът ар нуво идва от името на парижка художествена галерия, наречена Maison de l'Art Nouveau (Дом на Новото изкуство), ръководена от френския търговец Зигфрид Бинг. В своята галерия Бинг излага не само картини и скулптури, но така също и керамика, мебели, произведения от метал и японско изкуство. Помещенията на галерията са с индивидуален външен вид, дело на художниците и архитектите на стила.
До края на първото десетилетие на 20 век, ар нуво е вече разпространен из цяла Европа. Във Франция става известен още като „стил Гимар“, по името на архитекта Ектор Гимар, както и с името Ар нуво; в Италия – стиле флореале (Stile Floreale) или стил Либерти (Style Liberty) [2]; в Австрия – Сецесион[2]; в Германия – Югендщил (Jugendstil, „стил на младите“)[2]; в Испания – Каталански модернизъм (Modernisme català); в Англия – New Art; в САЩ – Tiffany Style; в Чехия – Secese; в Русия (а и в България) – Модерн.
Достигнал своя разцвет през 1900 г., през следващите две десетилетия Ар нуво преживява своя упадък и залез.
Съдържание |
[редактиране] Архитектура, живопис, графика
[редактиране] Великобритания
Във Великобритания ар нуво се развива на основата на по-ранно създадения художествен стил „Изкуства и занаяти“. Основаното от Уилям Морис движение пропагандира ръчното майсторство в занаятите. Предаността на Морис към ръчно изработените предмети е реакция срещу нискокачествените фабрични продукти, заливащи английските магазини след разрастването на индустриалната революция. Движението пропагандира още така наречената „дизайнерска среда“, в която всяко нещо, от плаката до сребърния прибор, трябва да бъде направено според един уеднаквен дизайн. Британските ар нуво дизайнери от 90-те години на 19 век споделят възгледите на Морис. Към тях те прибавият нови форми и материали, поставяйки естетическите основи на стила ар нуво.
Сред най-ранните примери за ар нуво в Англия е стол от 1882 г., чийто дизайн е дело на архитекта Артър Макмърдо, показващ кривите линии характерни за стила. Подобни на него са и фабричните дизайни на Артър Лазънби Либърти, който отваря магазин наречен „Либърти & Ко.“ през 1875 г. В тях също се отличава интересът към органичните форми и криволинейните, декоративни шарки.
През 1888 г. британският дизайнер Чарлз Ашби отваря работилница и училище за занаятчии в Лондон. Дизайнът на мебелите и произведенията от метал на Ашби отразяват един по-праволинеен вариант на ар нуво. В графичните изкуства Обри Биърдсли създава илюстрации за периодичната преса. Буйната му употреба на линии и характерни двойни криви (познати като камшиковидни) стават най-популярните примери за британски ар нуво стил.
В Глазгоу, шотландския архитект Чарлз Рени Макинтош също налага една по-праволинейна версия на стила,[1] която той прилага в няколко сгради и тяхната мебелировка. За училището по изкуства в Глазгоу, завършено на два етапа (източното крило 1897–1899 г., западното 1906–1909 г.), той използва съвременни материали в елегантен, ъгловат стил. Простите форми на тухления и каменен екстериор ясно отразяват разделението на пространството вътре в сградата, докато огромните прозорци осигуряват силна връзка на интериорното пространство с външния свят. Мулионите на прозорците, вратите и оградата се възползват от метала в елегантен линеарен или геометричен маниер. Привидно простият дизайн налага силен контраст с дотогавашните претрупани стилове, характерни за времето.
[редактиране] Белгия и Франция
В Белгия, често считана за епицентъра на ар нуво, през 80-те години на 19 век съществува силна реакция срещу имитирането на историческите стилове и интензивно търсене на нови и различни форми. Тук, както и във Франция, архитектурата и приложните изкуства са силно повлияни от неостиловете — готика, ренесанс, барок и рококо. В началото на 90-те години от неорококото се ражда ар нуво. Белгийското ар нуво със своята пластика и триизмерно третиране на формите, оставя много по-тежко впечатление от това във Франция, а орнаментът е по-абстрактен.
Архитектурата в стил ар нуво в Брюксел процъфтява в работите на белгийските дизайнери Виктор Орта и Анри ван де Велде. Както Макинтош в Глазгоу, така и тези дизайнери се стремят да създадат един нов стил. Те си служат със стандартните технологии за обработване на желязо и чугун, но ги прилагат в създаването на едни видимо нови форми. В хотел „Тасел“ в Брюксел (1892–1893 г.), намиращ се на един типичен за града тесен и дълбок парцел, Орта не само разкрива структурните колони, които поддържат втория етаж, но и трансформира чугунените им форми в растениевидно стъбло, завършващо с корона от преплетени ластари, преливащи се в останалите структурни елементи от тавана на горния етаж.
Във Франция ар нуво задържа популярността си най-дълго. Тъй като стилът рококо възниква в тази страна през 18 век и логично бележи завръщането си пак там през 19 век, то неговото влияние върху ар нуво е неизбежно и значително.
Дизайнерът Ектор Гимар проектира входовете кам метростанциите в Париж (1898–1901), използвайки прости метални и стъклени форми, декорирани с криволинейни металопластики. Те са особено забележителни примери за вълнообразните, натуралистични форми на ар нуво.
Бележитият Алфонс Муха е може би този, който най-много е допринася за развитието на плакатния дизайн на стила ар нуво. Роден в днешна Чехословакия, той работи в Париж като график и интериорен дизайнер. Неговите плакати въплъщават графичния дизайн на ар нуво със своите сложни стилизирани естествени форми, плавни криви линии и богат колорит.
[редактиране] Германия и Австрия
Ар нуво успява да се наложи доста добре в редица немскоговорящи градове, от които най-забележителни са Мюнхен, Дармщат и Ваймар в Германия и Виена в Австрия. Познат като Югендщил (нем. Jugendstil, „стил на младите“), ар нуво се популяризира в Мюнхен чрез вестници като Die Jugend („Младежта“). До 1900 г. Германия почти изцяло е под магията на ар нуво, а орнаментацията му показва безкрайно разточителство.
Лидер на мюнхенското движение Югендщил е Херман Обрист - швейцарски дизайнер, предизвикал сензация с изложбата си от 1896 г. Тя не само отправя предизвикателство пред разделението на приложните и изящните изкуства, но и представя на мюнхенската публика буйните органични форми на ар нуво. Дизайнерските решения на Обрист, макар и вдъхновени от живите форми, се разгръщат и в по-мистичен план, кореспондирайки с един внушен от самите тях фантастичен свят.
Работите на немския архитект Август Ендел се характеризират със същите илюзорни черти. Той се стреми да построи напрегнати, динамични форми, които да предизвикат силен отзвук от страна на възприемащия. Щукатурната му скулптура за фасадата на мюнхенското Елвира фото студио (1896–1897 г.) успява точно в това отношение. Отчасти дракон, отчасти летящо морско същество и приливна вълна, този театрален релеф разпростира органичните форми на ар нуво и в света на фантастичното.
Стилистичните тенденции във Виена обаче вземат съвършено различна посока. Водени от австрийския художник Густав Климт, млада група художници и архитекти създават движение, станало известно като Wiener Sezession или Виенски сецесион, в знак на протест срещу установения във Виена консервативен стил. Както и своите сподвижници от Европа, творците в стил Сецесион отхвърлят вече исторически утвърдените академични стилове; но във Виена те изразяват това отхвърляне чрез силно опростяване елементите на образите. За разлика от виещите се органични форми на Ендел и Обрист в Мюнхен виенските художници са по-близки до сдържания геометризиран дизайн, представен в работите на британеца Макинтош. Към течението Сецесион може да се причисли и чешкият художник Алфонс Муха.
Ото Вагнер е една от ключовите фигури на сецесиона. Архитект, градостроител и преподавател в Академията по изкуства, той оказва влияние върху множество австрийски архитекти. Най-важният му обект е сградата на Пощенска спестовна каса във Виена като ранна версия на функционализма. Вагнер предава знанията си на Йозеф Хофман, Леополд Бауер и Марсел Камерер, които са само някои от учениците му. Той е считан за пионер на модерното виенско изкуство.
Примерът, който илюстрира стила в Брюксел, е Палас Стоклет (Palais Stoclet, 1905–1911 г.) на Йозеф Хофман. Тази резиденция представя в сбит вид това, което става известно във Виена като Сецесион (Sezessionstil). Хофман си служи с традиционните строителни материали — мрамор, стъкло и бронз, но поставя необикновен, асиметричен вход. Строгият екстериор е подчертан от елегантни бронзови ажурни решетки и кантове с почти шеговити отсенки. Сградата не се отличава с никаква историческа наследственост. Нейното монументално въздействие се основава само на елегантната, опростена форма.
[редактиране] Испания
В Испания стилът е най-добре представен от архитекта Антони Гауди, чиито работи представляват ярко индивидуална интерпретация на идеите на ар нуво за времето си. Една от най-ексцентричните му творби е катедралата „Светото семейство“ в Барселона (1883–1926 г., чийто строеж продължава и до днес. С подчертано монументално въздействие на несъразмерно високите кули (централната от построените до момента осем е висока 170 м) сградата прилича на израстък, поникнал от земята. Фасадата е покрита с флорални мотиви, а кулите — с блестящи мозайки.
В жилищната кооперация „Мила“ на алея „Грасия“ в Барселона (1906–1910 г.) Гауди създава изключителната илюзия за парче скала, огладено от бавнотечащи води. Сградата е забележителна по конструкция постройка от тухли и каменни колони с външна пластична облицовка от множество каменни блокове, прикрепени към стената чрез железни скоби, без носещи стени. Най-уникалното в големия архитектурен обем обаче е фактът, че нито в екстериора, нито в интериора на сградата няма и един прав ъгъл.
Интерпретиран отглас от стиловото течение може да се открие в пластичните проекти на бележития съвременен испански архитект Сантяго Калатрава.
[редактиране] Съединени американски щати
В Съединените щати ар нуво се развива по естествен път от занаятчийската традиция от началото на 19 век. Тук в продължение на години мебелиерството, стъкларството, металообработването и бижутерството следват линията на европейското изкуство, като заимстват пряко от него. Така към 1890 г. американските дизайнери вече имат своето важно място по отношение керамиката, стъкларията и архитектурата на стила. Международните изложения организирани в САЩ не само изтъкват американската продукция, но и привличат вниманието на европейските посетители, любопитни по отношение дизайнерските тенденции на този нов пазар.
Сред пионерите на стила в САЩ са фабриката за керамични изделия Рокууд в Синсинати и „Тифани Студиос“, Ню Йорк. Меко оцветените природни форми на керамичните и фаянсови изделия на Рокууд печелят скорошна слава в края на 19 век.
Друго голямо име на стила в САЩ е архитектът Луис Съливан. Макар да се свързва предимно с развитието на небостъргачите в Америка, той работи с находчиви ар нуво детайли при фасадите на сградата „Уейнрайт“ (1890–1891 г., Сейнт Луис, Мисури), универсалния магазин „Карсън Пири Скот“ (1899–1904 г., Чикаго, Илинойс) и ред други. Дали от ковано желязо или от теракота, фасадните украшения на Съливан са с явни растениевидни форми и мотиви от сложни преплетени линии.
[редактиране] Скулптура
В скулптурата ар нуво намира изражение предимно в творбите на Франтишек Билек в Чехия; Огюст Роден, Камий Клодел и Аристид Майол във Франция; Ж. Мине в Белгия; Херман Обрист в Германия.
[редактиране] Мебели
[редактиране] Франция
Когато ар нуво превзема френския културен живот, се установяват два центъра на стила: единият е в Париж, групиран около търговеца Самюел Бинг, а другият е в Нанси и се развива под егидата на производителя и проектант Емил Гале. Най-тесните връзки между рококо и ар нуво се наблюдават в Нанси.
Интерес към органичните форми се открива в работите на френския дизайнер на мебели и стъкло Емил Гале, родом от Нанси. Гале, чиято репутация до голяма степен се дължи на неговите стъклени изделия, е първият голям представител на ар нуво във Франция. Мебелите, които проектира, носят известни стилистични черти от Луи XIV, Луи XV и Луи XVI. Декорацията им — двуизмерна резба и маркетри, която е негова специалност и варира от растения до стихове — носи стиловите белези на ар нуво.
Луи Мажорел (1859–1926 г.), роден също в Нанси, е най-виден изразител на школата там. Предпочитайки рококото, едва в края на века под влияние на Гале започва да проектира в стил ар нуво. Той организира производство на редица силно украсени мебели по джоба на средната класа. Мажорел достига дръзка неконвенционалност на формата при мебелите. Неговото място в мебелното творчество е сравнимо с това на Гале при стъклените изделия. Творбите му са особено пластични по конструкция; главната черта за тях е грациозната и динамична линия.
За разлика от Гале и Мажорел, другите мебелисти от Нанси са всъщност архитекти — това са Емил Андре, Жак Грюбер и Йожен Вален. Мебелните образци на Вален са повече в маниера на Мажорел от другите творци от Нанси. Той възприема подобна скулптурна и динамична форма, базирана на флорални и необарокови мотиви. Към 1900 г., той, подобно на Мажорел, изоставя флоралните форми за сметка на по-абстрактна декорация, или липса на такава, като разчита единствено на грациозния силует на конструкцията, за да осигури декоративния акцент.
В контраст с мебелите от Нанси, парижката мебел е по-малко тежка, по-изящна и сдържана. Вдъхновените от природата форми са по-стилизирани, често абстрактни и ограничени в малки зони. Парижките автори са индивидуалности, представящи собствено виждане за ар нуво. Освен тримата майстори, които работят за Самюел Бинг — Жорж дьо Фьор, Йожен Гайар и Йожен Колона, има редица други известни представители, като Александър Шарпантие, Феликс Обер и Тони Зелмерсхайм. Апартаментите в „Кастел Беранже“ в Париж от 1894–1898 г., разкриват характеристиките на този стил: богато приложение на архитектурен орнамент и стълбищни клетки от ковано желязо, балкони с камшиковидни, асиметрични, подобни на лиани форми.
[редактиране] Белгия
Обратно на динамичните и пластични форми на Орта, творчеството на Густав Серюрие-Бови (1858–1910 г.), архитект и мебелист от Лиеж, е силно повлияно от стила „Изкуства и занаяти“, от неговата рустикалност и конструктивност. През 1890 г. той открива в Лиеж магазин, в който продава мебели, килими и тъкани от Уилиям Морис. Типичната за работите му асиметрия му позволява да комбинира различни мебели в обща конструкция, например стелаж за книги върху секретер с наклонен плот или върху комод с добавен нисък шкаф отстрани. Друга интересна черта са наклонени леко извити шпросни, наслагвани диагонално и свободно дори там, където няма нужда от тях.
Анри ван де Велде е считан за създател и теоретик на ар нуво. Повлиян като млад от Уилиям Морис и убеден, че изкуството трябва тясно да се свърже с живота, той спомага за основаването на списанието Van nu en Straks („От днес към бъдещето“) през 1893 г., което да популяризира идеите на ар нуво. Той изоставя кариерата си на живописец, за да се обърне към интериорната декорация. През 1893 г. проектира собствената си къща и цялото си обзавеждане. Къщата се превръща в сензация и така той попада в полезрението на „специалистите по вкуса“ — хора като предприемача и търговеца Самюел Бинг и критика Юлиус Майер-Грефе.
[редактиране] Германия и Австрия
В Германия става известно името на мюнхенския архитект Ричард Римершмид (1868 – 1957). В мебелиерството той създава по-строги, по-стегнати форми с характерни за неоготиката профили.
Забележително е и името на Михаел Тонет (1796 – 1871), роден в Германия, но живял в Австрия. Неговата компания, основана през 1819 г., е водеща в производството на мебели и днес.
Приложен график и мебелист, Коломан „Коло“ Мозер (1868 – 1918) е един от най-видните преподаватели във Виенското училище по приложни изкуства. Заедно с Йозеф Хофман и индустриалеца Фриц Верндорфер основава предприятието Wiener Werkstatte („Виенска работилница“) през май 1903 г. То обединява множество творци, повлияни от ар нуво. Предприятието е ликвидирано през 1932 г.
[редактиране] Русия
Иван А. Фомин, известен главно като архитект и педагог, създава множество мебели и предмети на бита, но е също така художник, график и офортист. В архитектурния живот на Русия в периода 1920 – 1930 г. остава известен като създател на „пролетарската класика“.
[редактиране] Приложно изкуство
Ар нуво прониква навсякъде, където може да се приложи понятието дизайн: мода, ювелирни украшения, мебели, предмети от бита.
[редактиране] Художествено стъкло
[редактиране] Франция
Един от най-видните художници на ар нуво в областта на художественото стъкло е Емил Гале. В родния си град, Нанси, той създава богато разнообразие от стъклария, декорирана с листа, увивни растения и цветя. Гале разтопява слоеве разноцветни стъкла, а след това премахва част от натрупания материал, за да достигне до цвета, който му е необходим. Тази техника добавя голяма дълбочина на дизайна.
[редактиране] Германия
Повлиян от ар нуво в някои свои творби, възпитаник на Баухаус и специалист в работата с метал, немският дизайнер и педагог Вилхелм Вагенфелд (1900 – 1990) работи с керамика, пластмаса и особено със стъкло. Работите му от 50-те и 60-те години на 20 век оставят ярка следа в историята на дизайна.
[редактиране] Съединени американски щати
Като най-изтъкнат представител на американското изкуство в стил ар нуво е определян Луис Комфорт Тифани[2]. Патентовайки свой уникален метод за обработка на стъкло, той създава редица витражи, лампи и други стъклени изделия. Характерни са интензивните цветове, плавните органични форми и оригиналните техники на работа. Тифани получава международно признание като една от най-влиятелните фигури в ар нуво. [3]
[редактиране] Чехия
В художествения живот на Чехия ар нуво бързо прониква чрез редките стъклени уникати, произвеждани от фабриката „Лоец“ (Loetz). Основана през 1836 г. от Йохан Баптист Айснер, тя е откупена през 1852 г. от Сузана Лоец, вдовица на художника-стъклар Йохан Лоец. Тя преименува фабриката на „Стъклена фабрика Йохан Лоец Витве“, с което име тя остава до 1947 г., когато преустановява работата си. От 1879 г. неин собственик е Макс Ритер фон Спаун, който заедно с директора и Едуард Прочашка превръща фабриката в преуспяващо предприятие. Двамата се концентрират върху иновации в областта не само на дизайна, но и на производствената технология. На Световното изложение в Париж през 1900 г. продукцията на фабриката е високо оценена и наградена. Главна заслуга за това има дизайнерът Франц Хофстетер. Продукцията на фабриката се отличава с изключителен колорит, седефен блясък и необичайна текстура. През първите години на 20 век се забелязва тенденцията към украса с флорални мотиви, характерна за ар нуво. По-късно, в крак с модерните тенденции, фабриката работи и в стила на наследника на ар нуво — ар деко.
[редактиране] Керамика
[редактиране] Франция
В областта на керамиката във Франция името на Огюст Делареш (1857 – 1940) се свързва най-вече с японизма, но тъй като той оказва влияние върху ар нуво, Делареш често се сочи като негов представител.
Клемен Масие (1844/1845 – 1917) остава известен със своите металически повърхности, отразяващи във всички цветове на дъгата, подобно на седеф . Подробности около технологията, с която той е изработвал специалната си глазура, наричана „лустро“, не са известни. За неговата фабрика са работели едни от най-прочутите художници-занаятчии във Франция, като Алекандър Мънро (1825 – 1871), Оптат Миле (1838 – 1914) и Лусиен Леви-Дурмер (1865 – 1953).
Един от най-видните художници работещи с керамика е Александър Биго (1962 — 1927). Той работи както в областта на предметите от бита, така и с монументалната облицовка в екстериорната архитектура. От 1914 г. до смъртта си работи като консултант в керамичната индустрия.
[редактиране] Витражни конструкции
Малко са по-забележителните имена и в тази област. В САЩ най-яркото свързвано със стила Ар нуво име на местна почва — Тифани — се изявява дейно в стъкларията, в това число и витражите. Във Франция освен Ектор Гимар и Алфонс Муха (с прочутия му витраж за пражката катедрала Св. Вит) с това сложно и скъпо изкуство се занимават и ред други много талантливи витражисти.
Що се отнася до Франция, където творят те двамата, отново името на Нанси изпъква сред имената на майсторите. Най-напред сред неговите таланти е Жак Грюбер (1870 – 1936). Майстор на пейзажа и монументалната умерено стилизирана арабеска, той прави пищни мащабни проекти, впечатляващи с изисканата си пресита. Върху редица свои рàботи Грубер работи съвместно с Жозеф Жанин (1851 – 1910), чийто изящно-декоративен стил пасва идеално на Груберовия. Анри Берже (1870 – 1937) прави малко по-сдържани, но все така интересни и впечатляващи конструкции, предимно с рекламна цел.
[редактиране] Ювелирно дело, метал, гравиране
Две са фирмите, чиито имена изпъкват в областта на метала и прокарват изяществото на Ар нуво в бита на хората. На първо място е основаната през 1831 г. американска фирма Gorham. Създала множество уникати и сервизи за хранене, фирмата и днес представлява синоним за качество и „специалност“. В същото поприще се изявява и немският им конкурент WMF, основана през 1853 г., също с традиции, запазени до днес.
Сред големите имена в областта на метала е британецът Арчибалд Нокс (1864 – 1933), създател на множество предмети за бита от метал. Вплитащ блестящо Ар нуво влияния в увличащите го келтски кръстове със сложни плетеници, Нокс създава истински украшения с приложение за ежедневния живот.
До името на Нокс се нарежда и това на френския гравьор Феликс Бракмонд (1833 – 1914), съпруг на импресионистката Мари Бракмонд. Майстор на животинската анатомия, той рисува красиви гравюри с животни и блестящи портрети.
Сред останалите забележителни имена са вече споменатите Рене Лалик, Жорж Фуке и Емил Гале.
[редактиране] Книжно дело
[редактиране] Афиши, литографии, рекламен плакат
[редактиране] Книжна илюстрация и графика
 Катедрала „Светото семейство“, пл. „Светото семейство“, Барселона, архитект Антони Гауди, 1883–1926 г. |
[редактиране] Източници
- ↑ 1,0 1,1 „Art nouveau (c.1880 to 1910)“. BBC. Посетен на 2008-07-19
- ↑ 2,0 2,1 2,2 2,3 „Art Nouveau (1890-1914)“. National Gallery of Art, Wasgington DC. Посетен на 2008-07-19
- ↑ „Louis Comfort Tiffany“. Encyclopaedia Britannica. Посетен на 2008-07-19
[редактиране] Библиография
- ___. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. Том І-ІІ. Българска академия на науките: София, 1980—87.
- ___. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. Том ІІІ. АИ „Проф. Марин Дринов“: София, 2006.
- Димитров, Димитър Г. Изкуството на ХХ век — съдбата на авангарда. Просвета: София, 2001.
- Луси-Смит, Едуард. Илюстрован речник на термини на изкуството. ИК „Петър Берон“: София, 1996.
- Труфешев, Николай. Монументалните изкуства и архитектурата в България. Техника: София, 1968.
- "Art Nouveau", Microsoft® Encarta® 2007 [CD]. Microsoft Corporation, 2006.
- http://perso.orange.fr/artnouveau/en/index.htm
- http://www.museumonline.at/1997/schulen/bg10/english/frartnou.htm
- http://mosmodern.race.ru/katalog.html
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Външни препратки
 |
Тази статия е включена в списъка на избраните на 2 март 2005. Тя е призната от участниците в проекта за една от най-добрите статии на български език в Уикипедия. |