Югозападна Азия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Югозападна Азия
Western Asia (orthographic projection).svg
Площ 6 255 160 km²
Население 313 428 000 д.
Гъстота 50.1 д./km²
Езици арабски, арамейски, арменски, азербайджански, грузински, гръцки, иврит, кюрдски, персийски, турски
Градове Техеран, Багдад, Истанбул, Рияд, Анкара

Югозападна Азия или Предна Азия е географски регион на континента Азия, разположен в неговата западна част. Територията на Югозападна Азия почти покрива традиционните европейски схващания за Близкия Изток. Понятието Западна Азия става предпочитан израз на някои международни организации — например ООН, както и на някои африкански и азиатски държави — като Индия, за отбягване на европоцентризма.

История[редактиране | edit source]

В територията на Югозападна Азия са възникнали едни от най-ранните цивилизации. В различни периоди от време, части от региона са били в пределите на следните държави: Новоасирийско царство, Нововавилонско царство, Ахеменидска империя, Селевкидска империя, Партско царство, Римска империя, Сасанидско царство, Византийска империя, Умаядски халифат, Арабски халифат, Династията Сефевиди и Османска империя.

География[редактиране | edit source]

  Землище на Югозападна Азия   Територии които не са в състава на Югозападна Азия, но са част от страни в региона

Общата площ на Югозападна Азия е 6 255 160 км2. Тя включва страните: Азербайджан, Армения, Бахрейн, Грузия, Израел, Ирак, Иран, Йемен, Йордания, Катар, Кипър, Кувейт, Ливан, Обединени арабски емирства, Оман, Палестинска автономия, Саудитска Арабия, Сирия. Включва части от териториите на Турция (без Източна Тракия) и Египет (само Синайския полуостров).

Според ООН Армения, Азърбайджан и Грузия са част от Западна Азия, тъй като са разположени почти изцяло в този регион. Тези държави обаче принадлежат и към Закавказието, което обхваща части от Азия и Европа, и имат социално-политически връзки с него. От друга страна ООН определя Иран и Египет съответно в Южна Азия и Северна Африка.

Югозападна Азия е разположена на юг от Източна Европа и на запад от Цетрална и Южна Азия. Регионът е заобиколен е от седем основни морета и заливи - Егейско море, Черно море, Каспийско море, Персийски залив, Арабско море, Червено море и Средиземно море.

Население[редактиране | edit source]

През 2010 година населението на Югозападна Азия е 313 428 000 души. Най-гъсто населените страни в региона са Иран и Турция, всяка с около 75 милиона души, следвана от Ирак с около 32 милиона души. Основните езици са арабски, който е официален език в 14 страни от региона, следван от турски и персийски. Ислямът е основна религия.

Основни народности които живеят в Югозападна Азия са: абхази, азери, араби, арменци, грузинци, гърци, евреи, кюрди, перси, пущуни, турци, туркмени, черкези, и др.

Информация за страните в региона[редактиране | edit source]

Държави и знамена Площ
(км2)
Население
(2010)
Гъстота
(на км2)
Столица [1]
БВП по номинална стойност
(2010)
[2]
БВП
на глава
жители

(2010)
Валута Държавно управление Официален език
Мала Азия:
Флаг на Турция Турция1 783,562 73,722,988 94.1 Анкара $741.85 милиарда $10,399 Турска лира Парламентарна република Турски
Арабски полуостров:
Флаг на Бахрейн Бахрейн 665 1,234,596 1,646.1 Манама $22.66 милиарда $20,475 Бахрейнски динар Конституционна монархия Арабски
Флаг на Кувейт Кувейт 17,820 3,566,437 167.5 Кувейт $131.32 милиарда $36,412 Кувейтски динар Конституционна монархия Арабски
Флаг на Оман Оман 212,460 2,694,094 9.2 Маскат $55.62 милиарда $18,657 Омански риял Абсолютна монархия Арабски
Флаг на Катар Катар 11,437 1,696,563 123.2 Доха $129.49 милиарда $76,168 Катарски риял Абсолютна монархия Арабски
Флаг на Саудитска Арабия Саудитска Арабия 1,960,582 27,136,977 12 Рияд $443.69 милиарда $16,996 Саудитски риал Абсолютна монархия Арабски
Флаг на Обединени арабски емирства Обединени арабски емирства 82,880 8,264,070 97 Абу Даби $301.88 милиарда $59,717 ОАЕ дирхам Федерална Конституционна монархия Арабски
Флаг на Йемен Йемен 527,970 23,580,000 44.7 Сана $31.27 милиарда $1,282 Йеменски риал Президентска република Арабски
Южен Кавказ:
Флаг на Армения Армения 29,800 3,264,500 108.4 Ереван $9.39 милиарда $2,846 Арменски драм Президентска република Арменски
Флаг на Азербайджан Азербайджан 86,600 9,165,000 105.8 Баку $54.37 милиарда $6,008 Азербайджански манат Президентска република Азербайджански
Флаг на Грузия Грузия 69,700 4,636,400 68.1 Тбилиси $11.67 милиарда $2,658 Грузинско лари Полупрезидентска република Грузински
Плодороден полумесец:
Флаг на Ирак Ирак 438,317 31,672,000 73.5 Багдад $82.15 милиарда $2,564 Иракски динар Парламентарна република Арабски, Кюрдски
Флаг на Израел Израел 20,770 7,653,600 365.3 Йерусалим3 $213.15 милиарда $28,686 Израелски шекел Парламентарна република Арабски, Иврит
Флаг на Йордания Йордания 92,300 6,318,677 68.4 Аман $27.53 милиарда $4,500 Йордански динар Конституционна монархия Арабски
Флаг на Ливан Ливан 10,452 4,228,000 404 Бейрут $39.25 милиарда $10,044 Ливанска лира Парламентарна република Арабски
Flag of Palestine.svgПалестина 6,220 4,260,636 667 Източен Йерусалим3 $6.6 милиарда $1,600 Йордански динар, Израелски шекел Президентска република Арабски
Флаг на Сирия Сирия 185,180 23,695,000 118.3 Дамаск $59.33 милиарда $2,877 Сирийска лира Президентска република Арабски
Иранско плато:
Флаг на Иран Иран 1,648,195 74,700,000 45 Техеран $357.22 милиарда $4,741 Ирански риял Ислямска република Персийски
Средиземно море:
Флаг на Кипър Кипър 9,250 1,088,503 117 Никозия $23.17 милиарда $28,237 Евро Президентска република Гръцки,
Турски
Синайски полуостров:
Флаг на Египет Египет 2 61,000 850,000 82 Кайро $218.47 милиарда $2,789 Египетска лира Военна хунта Арабски

Бележки:

1 Данните за Турция включват и Източна Тракия, която не е част от Мала Азия.
2 Освен Синайския полуостров като част от Близкия изток са включени данни за цял Египет.
3 Статутът на Йерусалим се оспорва.

Western Asia 2.png



Икономика[редактиране | edit source]

Икономиките на страните в Югозападна Азия са зависими от петрола. Повече от половината от световните петролни резерви и около 40 процента от естествените газови запаси в света се намират в региона. В началото на 21 век с най-развита икономика в региона е Турция, следвана от Саудитска Арабия и Иран.

Източници[редактиране | edit source]

  1. International Monetary Fund, World Economic Outlook Database, April 2011: Nominal GDP list of countries. Data for the year 2010.. // IMF. Посетен на 2011-09-15.
  2. International Monetary Fund, World Economic Outlook Database, April 2011. Data for the year 2010.. // IMF. Посетен на 2011-09-15.