Юг дьо Блоа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Юг дьо Блоа
Информация
Години на служба 1275 - 1125
Служил на Pavillon royal de la France.svg Кралство Франция,
Cross Templar.svg Тамплиерски орден
Войни Втори кръстоносен поход

Роден ок.1074
Починал 1125
Палестина, Йерусалимско кралство
Родства Уилям Завоевателя
Подпис Hugo I.jpg
Портал  Портална икона   Биографии
Юг дьо Блоа в Общомедия

Юг дьо Блоа (на френски: Hugues I de Champagne), граф на Шампан, живял между 1074 и 1125 г. е един от деветимата рицари и аристократи, основатели на Ордена на Тамплиерите през 1124 г.. Графовете на Шампан са титулярни перове на Френското кралство, носят наследствената титла Сенешал на Франция и са кралски знаменосци по време на коронации.

Семейство[редактиране | edit source]

Юг е по-малък брат на бездетния Юда I Шампански, граф от династията Блоа, кадетски клон на управляващата капетингска фамилия. Син на Тибо III, граф на Блоа, Юг е обявен за граф през 1093 г. и сключва брак с Констанс Френска, принцеса на Франция и дъщеря на Филип І от първия му брак. По подобие на краля този брачен съюз е разтрогнат в Соасон през 1104 г. и Констанс се жени повторно за очаровалия я и по-възрастен с двадесет години нормански принц и кръстоносец Боемунд I Антиохийски.

Юг дьо Блоа е по-известен с останалата си активност. В църковна немилост поради развода си, той не взема участие в Първия кръстоносен поход, за разлика от втория си брат Етиен дьо Блоа. Близък с Бернар Клервоски и васален сеньор на Юг дьо Пайен, той е един от идеолозите на тамплиерския орден. Близостта му с цистерцианеца Бернар датира от 1115 г., когато Юг дьо Блоа дарява земя[1] на ордена му за да се построи цистерцианското абатство в Клерво[2], където Бернар е инаугуриран за абат и постига историческа известност под познатото име. Писмата на абата до Юг са един от малкото оцелели до днес източници на информация за шампанския граф. Последното от тях е от 1125 г.[3], но е налице едно и от 1114 г., а съдържанието му кара Бейджънт и Лий[4] да смятат годината за основанване на Тамплиерския орден за значително по-ранна и съответно в по-различна конюнктура и политически подбуди.

В крайна сметка Юг дьо Блоа посещава Светите места като поклонник и кръстоносец три пъти, последния път (1125 г.) вече като тамплиер, като какъвто и умира на 14 юни 1126 г. в Палестина. Преди това последно военно поклонничество по не напълно ясни подбуди той обезнаследява собствения си син Юда за сметка на племенника си и син на Етиен дьо Блоа Тибо. Изоставя майката на Юда, втората си съпруга Изабел де Макон Бургундска.

Бележки и източници[редактиране | edit source]

  1. Щедър ктитор, богобоязливият Юг дарява обителите и в Молесм и Мустие-Рами.
  2. Днес то се ползва като затвор. -Official website of French prisons
  3. Bernard of Clairvaux, Letter XXXI: A Hugues, comte de Champagne, qui s'était fait Templiers en l'an 1125, на съвременен френски език.
  4. Бейджънт, М. Лий, Р. Орденът на Тамплиерите и масонската ложа
  • Грусе, Рене "История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство", том І, част І, ISBN 9789545843747
  • Ришар, Жан ”История на кръстоносните походи", (превел от френски Веселина Илиева), ИК "Рива" ISBN 9543200483
  • Morby, John E. "Das Handbuch der Dynastien", Albatros Dusseldorf 2002, ISBN- 3-491-96051-7, на немски език.
Юда I граф на Шампан
граф на Шампан
(1093 – 1125)
Тибо ІV Велики