Юг дьо Блоа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Юг дьо Блоа (Hugh, Hugues I de Champagne ), граф на Шампан, живял между 1074 и 1125 г. е един от деветимата рицари и аристократи, основатели на Ордена на Тамплиерите през 1124 г.. Графовете на Шампан са титулярни перове на Френското кралство, носят наследствената титла Сенешал на Франция и са кралски знаменосци по време на коронации.

Юг е по-малък брат на бездетния Одо I Шампански, граф от династията Блоа, кадетски клон на управляващата капетингска фамилия. Юг е обявен за граф през 1093 г. и сключва брак с Констанс Френска, принцеса на Франция и дъщеря на Филип І от първия му брак. По подобие на краля този брачен съюз е разтрогнат в Соасон през 1104 г. и тя се жени повторно за очаровалия я и по-възрастен с двадесет години нормански принц и кръстоносец Боемунд I Антиохийски.

Герб на Шампанските графове

Юг дьо Блоа е по-известен с останалата си активност. В църковна немилост поради развода си, той не взема участие в Първия кръстоносен поход, за разлика от втория си брат Етиен дьо Блоа. Близък с Бернар Клервоски (Свети Бернар) и васален сеньор на Юг дьо Пайен, той е един от идеолозите на тамплиерския орден. Близостта му с бенедиктинеца Бернар датира от 1115 г., когато Юг дьо Блоа дарява земя[1] на ордена му за да се построи цистерцианското абатство на Клерво[2], където Бернар е инаугуриран за абат и постига историческа известност под познатото име. Писмата на абата до Юг са един от малкото оцелели до днес източници на информация за шампанския граф. Последното от тях е от 1125 г.[3], но е налице едно и от 1114 г., а съдържанието му кара Бейджънт и Лий[4] да смятат годината за основанване на Тамплиерския орден за значително по-ранна и съответно в по-различна конюнктура и политически подбуди.

В крайна сметка Юг дьо Блоа посещава Светите места като поклонник и кръстоносец три пъти, последния път (1125 г.) вече като тамплиер, като какъвто и умира на 14 юни 1126 г. в Палестина. Преди това последно военно поклонничество по не напълно ясни подбуди той обезнаследява собствения си син Юд (Eudes) за сметка на племенника си и син на Етиен дьо Блоа Теобалд. Изоставя майката на Юд, втората си съпруга Изабел де Макон Бургундска.

Бележки и източници[редактиране | edit source]

  1. Щедър ктитор, богобоязливият Юг дарява обителите и в Молесм и Мустие-Рами.
  2. Днес трансформирано в затвор. -Official website of French prisons
  3. Bernard of Clairvaux, Letter XXXI: A Hugues, comte de Champagne, qui s'était fait Templiers en l'an 1125, на съвременен френски език.
  4. Бейджънт, М. Лий, Р. Орденът на Тамплиерите и масонската ложа
  • Грусе, Рене "История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство", том І, част І, ISBN 9789545843747
  • Ришар, Жан ”История на кръстоносните походи", (превел от френски Веселина Илиева), ИК "Рива" ISBN 9543200483
  • Morby, John E. "Das Handbuch der Dynastien", Albatros Dusseldorf 2002, ISBN- 3-491-96051-7, на немски език.