Юдаизъм

Предмети, използвани в религиозните ритуали на юдаизма (от горния край в посока на движението на часовниковата стрелка): шабатни свещници, кана за ритуално измиване, Петокнижие и Танах, яд, шофар, кутия за етрог

Юдаизмът е авраамическа религия, разпространена най-вече сред евреите. Юдаизмът се основава на еврейския канон на Библията, известен като Танах, и е доразвит в по-късни текстове като Талмуд. Според неговите последователи, той изразява заветната връзка между Бог и Колената израилеви.

Според традиционния равинистки юдаизъм, Бог разкрива своите закони и заповеди на Моисей в планината Синай под формата на Писмената и Устната Тора. Този възглед е оспорван от караизма, юдаистично течение, което днес почти няма последователи и според което само Писмената Тора е разкрита от Бог. В наши дни либерални течения, като хуманистичния юдаизъм, застъпват още по-крайни и дори нетеистични възгледи.

Самият юдаизъм извежда началото си от времето на пророка Авраам преди повече от 3000 години. Смятан е за една от най-старите монотеистични религии и е най-старата, съществуваща и днес. Неговите текстове, традиции и ценности играят важна роля и в по-късните авраамически религии, като християнството, исляма и бахайството. В много аспекти юдаизмът пряко или непряко е оказал влияние и върху светската етика и гражданското право на Запада.

Евреите са етно-религиозна група, включваща както родените като евреи, така и приелите юдаизма. Към 2007 година броят на евреите по света се оценява на 13 милиона, като от тях около 40% живеят в Израел и около 40% - в Съединените щати.

Най-големите течения в юдаизма са ортодоксалният юдаизъм, консервативният юдаизъм и реформираният юдаизъм, като основните различия между тях са в подхода им към Халаха, юдаистичното право. Според ортодоксалния юдаизъм Тора и Халаха са с божествен произход, вечни и неизменни, и предписанията им трябва да бъдат стриктно изпълнявани. В реформисткия юдаизъм Халаха се разглежда като съвкупност от общи указания, а не като задължителни конкретни норми, а консервативният юдаизъм заема междинни позиции.

Основни принципи

Основните принципи на юдаизма спрямо Маймонид са 13:

• 1. Признаване на един Бог - наш създател.
• 2. Признаване на целостта и единността на Бог.
• 3. Отхвърляне на идеята, че Бог има лице и тяло.
• 4. Признаване на това, че Бог е пръв и последен.
• 5. Молитвите бива да са отправени към Бог и не към някой друг.
• 6. Признаване на това, че думите на Пророците са верни.
• 7. Признаване на Моисей за баща на пророците.
• 8. Признаване на това, че Тората не се променя през времето.
• 9. Признаване на това, че Тората идва направо от Бог.
• 10. Признаване на това, че Бог вижда и чува всички действия и думи на хората.
• 11. Признаване на това, че Бог възнаграждава с добро тези, които спазват заповедите, и наказва тези, които ги нарушават.
• 12. Признаване на Месиях.
• 13. Признаване на въз

Религиозни текстове

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Евреи и юдаизъм

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Направления в юдаизма

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Религиозни практики

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Религиозни водачи

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

История

Историята на юдаизма се дели условно на четири периода: библейски, талмудистки равински и реформационен . В библейския период на юдаизма са съществували примитивни вярвания от времената на древните евреи, които се изразяват в почитане на планини, Луната, растения и животни.

В средата на второто хилядолетие пр.н.е. евреите чергари нахлуват в Палестина и заимстват някои религиозни обреди от ханаанците. В условията на разложението на родовия строй и възникването на класите (края на второто хилядолетие пр.н.е.) благоволението пред силите на природата се пренася върху ваалите - идоли-покровители на полята, маслинените гори, а също и върху властта на вождовете, старейшините. През 11 в. пр.н.е. се формира робовладелска държава; извършва се процес на отделяне от много богове на единен, главен бог - Яхве. След религиозните реформи, проведени от цар Исай в 621 г. пр.н.е., жреците и пророците, които проповядвали монотеизъм, обосновават догматиката на юдаизма, която е зафиксирана в Стария (Вехтия) завет. Когато юдейската държава е покорена (първоначално от Александър Македонски в 4 в. пр.н.е., а след това и от Рим през 1 век), идеолозите на юдаизма започнали да приспособяват библейския юдаизъм към новите условия. По такъв начин се създала обширна литература, събрана и редактирана през 5 век под названието Талмуд.

През епохата на феодализма възникнало мистично учение Кабала, в което елементи на юдаизма се преплитат с възгледи на сектите в християнството и исляма и с гръцко-арабската философия. Опор на юдеизма в Средните векове станал равинът, който в обширна литература тълкувал религиозните обреди и предписания, изложени във Вехтия завет, установил своеобразна система от ограничения, призвани да държат народа в изолация, невежество и смирение. През 18 век в Полша и Украйна възникнало религиозното движение хасидизъм.

В епохата на капитализма възниква реформираният равинизъм. В началото на 19 век в Германия възниква „реформираната синагога“, която се обявява против авторитета на Талмуда и идеите за небесно избавление. Реформираният юдаизъм санкционирал ционизма, който възникнал в края на 19 век. След Първата световна война центърът на юдаизма се премества в САЩ, където по онова време се наброяват повече от 4 хиляди синагоги.

В миналото юдаизмът е разпространен сред определена част от еврейското население на България. След Втората световна война обаче голяма част от българските евреи се изселват в Израел. Сега действащи юдейски общности има само към синагогите в София и Пловдив.

Отношения с други религии

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.