Юдаистика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Юдаистиката е науката за еврейството или науката за религията, културата, историята и езика на евреите.

Юдаистиката следва да се отграничава от хебраистиката (филологична дисциплина) и представлява по същността си еврейски изследвания (или юдейски проучвания), като е академична дисциплина, а в центъра на изследването ѝ са евреите и юдаизма.

Юдаистиката е интердисциплинарна и съчетава аспекти от историята (особено и в частност еврейската история), религиозни изследвания, археология, социология, семитски езици, политически науки, теренни проучвания и етнически изследвания.

Юдаистиката е сложна и за изучаване хуманитарна дисциплина, особено в частта ѝ посветена на еврейските религиозни текстове (Тора, Танах, Талмуд и Мидраш). Юдаистиката е и своеобразна част от Библеистиката.

История[редактиране | edit source]

Чисто научният интерес към по-късно дефинирания предмет на дисциплината датира още от времето на Ренесанса. Ренесансовите учени използвали като средство за разбирането на евреите и юдаизма изучаването на еврейската религия, наследство и история.

Началото на юдаистика се слага в Германия през първата четвърт на 19 век от представители на второто поколение на Хаскалата. Предходно еврейското критично изследване на Библията започва през 17 век Барух Спиноза, като преди него Хави ха-Балхи, Авраам Ибн Езра и Уриел Акоста бележат първите опити за разработване на научна система за изучаване на Библията, известна като Библеистика. До Спиноза евреите смятат че Библията е написана от Мойсей, докато последния предвид общоналожилата се документална хипотеза правилно се спира на Ездра. С тези смели идеи, Спиноза далеч изпреварва по мисъл времето си, като едва в края на 18 век започва да си пробива път идеята, че основния корпус на Танаха (писанията) е съставен по времето на т.нар. Голяма асамблея.

Средата на 18 век бележи нов литературно-критичен етап в развитието на библейските проучвания, благодарение на книгата на френския лекар Жан Астрюк - "Предположения за първоначалните текстове от които Мойсей по всяка вероятност се е ползвал при съставянето на Битието" (на френски: «Conjectures sur les mémoires originaux, dont il parait que Moise s'est servi pour composer le livre de la Genè se»). В годината на излизане на книгата е приет закон за еврейската натурализация в Англия, като 1753 г. е официално приета в юдаистиката като годината на дефиниране на понятието "еврейски въпрос".

Втората половина на 18 век е и времето на Просвещението и на еврейската Хаскала, като най-яркия представител на еврейското просвещение и на еврейската еманципация се явява Мозес Менделсон.

Юдаистика и Семитология[редактиране | edit source]

Център в и за развитието на юдаистиката през 19 век е Германия. В годината на освобождението излиза фундаменталния научен труд на немския библеист Юлиус Велхаузен - "Въведение в историята на Израел", в който за първи път систематично е представена документалната хипотеза за произхода на Светото писание. Трудът на Велхуазен е пионерски принос и огромен скок в развитието не само на юдаистиката, но и в полагането на основите на новата интердисциплинарна соционаука - Семитологията, която постепенно изпъква на преден план, предвид на грандиозните археологически разкрития в Егея (Егейски цивилизации), Мала Азия (виж списък на древните царства в Анатолия), Леванта и Ориента в края на 19 и първата половина на 20 век.

През 1975 г. на територията на някогашна Древна Сирия е разкрито от италиански археолози и най-древното (засега) семитско поселище - Ебла. Семитологията за разлика от юдаистиката не се ограничава единствено и само до земите на праисторически Ханаан (т.нар. Свети земи), а обхваща целия кръг от цивилизационни и културни взаимодействия и процеси в района на плодородния полумесец (от Акад и Вавилония, през Сирохетските царства и Финикия, до амореите и Асирия, включително древен Кипър и античната т.нар. Пуническа цивилизация).

Евреи и юдаизъм[редактиране | edit source]

Твърде често не се прави разлика и не се разграничават като се смесват понятията евреи и юдеи. Първият е вавилонски семиотичен израз за името на народа, живеещ в периода на класическата древност и началото на античността на запад отвъд река Ефрат (виж Асирийски плен и Вавилонски плен), а вторият ознаменува своеобразната юдейска религиозна принадлежност към завета на Мойсей от времето на зугота или по-точно - от залеза на Картаген (202 г. пр.н.е. - 146 г. пр.н.е.).

Източници[редактиране | edit source]