Юдеоболшевизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Събирателен образ на жидоболшевишки комисар на плаката „Престъпленията на Москва във Виница“, публикуван през 1951 г. в издание на Младежката асоциация на украинците в Америка и посветен на Виницката трагедия

Юдеоболшевизъм или жидоболшевизъм (еврейски болшевизъм, на руски: жид - презрително наименование за евреин) е стереотипен пропаганден термин, въведен от белогвардейската емиграция (бялата емиграция) след Октомврийската революция в Русия от 1917 г.

Терминът е преекспониран от националсоциалистическата пропаганда преди и по време на Втората световна война.

Понятие и история[редактиране | edit source]

С юдеоболшевизъм се означава въведената в Съветска Русия и СССР народна власт на пролетариата, трудещите се селяни и останалите експлоатирани класи според марксистко-ленинската терминология. Поддръжниците на теорията за наличието на юдеоболшевизма твърдят, че осъществената революция и установената вследствие от нея власт в Русия е продиктувана от жидомасонски заговор. Като основен аргумент в подкрепа на хипотезата за наличие на заговор за налагане на юдеоболшевишка власт в Русия белогвардейската емиграция привежда процента на евреите към останалите народности в ръководните органи на властта в Съветска страна спрямо процента евреи към цялото население в бившата Руска империя. От друга страна противниците на теорията на конспирацията и заговора твърдят, че този процент се дължи и е отговор на политиката на сегрегация на бившата империя спрямо еврейските ѝ поданици (виж Линия на уседналост и Майски закони).

От своя страна националсоциалистическият режим в Германия след 1933 г. изтъква в подкрепа на пропагандата си срещу съветската власт, установена в бившата Руска империя, факта, че сътрудници-евреи играят основна роля в репресивните органи в бившия СССР по времето на налагане на съветската власт след гражданската война в Русия и в периода на т. нар. „голяма чистка“.

НСДАП и официалната власт в Третия Райх, твърдо придържайки се към постулата за еврейския характер на болшевизма, подготвят плана за нападение над Съветския съюз, придобил известност под кодовото наименование „Барбароса“, който бележи началото на най-голямата военна интервенция в историята на човечеството. В деня на завършването на военната игра по плана Барбароса, след като всички се разотиват, Адолф Хитлер заявява насаме на главния теоретик на плана „Барбароса“ - Фридрих Паулус, следното:

Райхът ще постигне истинско величие, само след като победи Русия... Вие разбирате ли това, Паулус?

[1]

В своята реч по повод сключването на Рапалския договор на 21 април 1922 г. бъдещият фюрер заявява:

Еврейското господство в Русия не може да бъде дълго, тъй като еврейството не е способно към държавна деятелност. Скоро ще настъпи краят на съветската власт и поради това какъвто и да е съюз с нея се явява самоубийствен. Не трябва да се поддържат отношения с еврейските владетели на Русия, а трябва да се поощрява руският народ да отхвърли юдеоболшевишкото иго и само след това да се завързват отношения с национална руска държава.

В обръщение по радиото на 22 юни 1941 г. по повод началото на операция „Барбароса“ Адолф Хитлер заявява:

Вие всички за жалост почувствахте, че тази стъпка е горчива и трудна за мен. Немският народ никога не е хранел враждебни чувства към народите на Русия. Вече повече от 2 десетилетия жидоболшевишкото правителство в Москва работи по въпроса за възпламеняването не само на Германия, но и на цяла Европа. Не Германия се опитва да пренесе националсоциалистическия мироглед в Русия, а жидоболшевишкото правителство в Москва неотклонно се опитва да наложи на нас и другите европейски народи своята власт, и не толкова с помощта на идеологията, а преди всичко с военни средства.

(нем.) Ihr habt es einst wohl alle gefühlt, daß dieser Schritt für mich ein bitterer und schwerer war. Niemals hat das deutsche Volk gegen die Völkerschaften Rußlands feindselige Gefühle gehegt. Allein seit über zwei Jahrzehnten hat sich die jüdisch-bolschewistische Machthaberschaft von Moskau aus bemüht, nicht nur Deutschland, sondern ganz Europa in Brand zu stecken. Nicht Deutschland hat seine nationalsozialistische Weltanschauung jemals versucht, nach Rußland zu tragen, sondern die jüdisch-bolschewistischen Machthaber in Moskau haben es unentwegt unternommen unserem und den anderen europäischen Völkern ihre Herrschaft aufzuoktroyieren, und dies nicht nur geistig, sondern vor allem auch militärischmachtmäßig.

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Бланк, Александър. Вторият живот на Фелдмаршал Паулус, стр. 102. Партиздат, 1989, София.

Вижте също[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Жидобольшевизм“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.