Юдео-християни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Юдействащите християни са терминологично в исторически план ранните християни привлечени или повлияни от еврейската култура.[1]

Според професора по теология от университета в Оксфорд Алистър Макграт, през 1 век юдео-християните са били напълно верни на юдаизма религиозни евреи, с тази разлика, че те в отлика от останалите приемат Исус като Месия. Съществува спор в историографията, дали изобщо официалните власти в Римската империя през 1 век правят разлика между християни и евреи от преди промяната на Нерва от около 98 г. във Фиск юдае (Fiscus Judaicus), с която императора освободил християните от заплащане на римския наказателен данък върху юдеите за бунтовните действия срещу властта, довели до избухването на Голямото въстание срещу римската власт над Юдея. Това събитие е тълкувано и преценяно различно от историците, като някои застъпват гледището, че този императорски акт на първия от т.нар. Петима добри императори се равнява на законно признание от страна на Римската империя, т.е. на държавата, за това, че християните не са юдейска секта, а ново и различно вероизповедание. Повечето изследователи са на мнение, че въз основа само на един акт не може да се вадят кардинални заключения, изводи и обобщения, а че откъсването на християнството от юдаизма е исторически процес който продължава близо три века - до края на 4 век.

Съвременното разбиране за юдео-християни ги отнася до отделни лица, повечето от които от еврейско потекло или с еврейско наследство, които по една или друга причина са привърженици на някаква форма на християнството, което може или не, да включва някои еврейски обичаи и практики.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 298-306. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.

Вижте също[редактиране | edit source]