Юебан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Юебань.png

Юебан (на китайски: 悅般, пинин: Yuèbān) е държава в Централна Азия, съществувала от средата на II век до края на V век.

Юебан е създадена от четири рода на северните хунну (чуюе, чуми, чумугун и чубан), които след разгрома от сиенбей около 155-160 година, напускат Джунгария и заемат Седморечието и земите на запад от него до Аралско море. Държавата е северен съсед на канглите и хионитите ефталити и е подложена на значително согдийско културно влияние. Народът на Юебан е бил известен като хуни на Централна Азия, а те самите се наричали чуйци или чуйски племена. Около 490 година Юебан е унищожен от идващите от югоизток прототюрки тиелъ. След 6 години чуйци влизат в състава на Ефталитската империя, а след това в Жоужанския хаганат. При образуването на Тюркския хаганат чуйските племена са включени в крилото Дулу под името Алтъ чуб, а след разпадането му се консолидират около племето чумугун и образуват Кимакския каганат. От най-западното крило на кимаките произлизат куманите.

От изселници от Юебан произлиза народът шатуо, който играе активна роля в китайската история през IX-X век. Те основават на територията на северен Китай от 923—982г., държава от три династии - Късна Тан (923—936), Късна Цзинь (936—947, Късна Хань (947—982). През 13-ти век. част от шатуо били включени в Монголската империя като Ongut (стена) племе. По това време, част от Onguts са преселени в Хорезм, а друга част са останали в Монголия и през 15-ти век. са били наричани Tumed монголи и бели татари, и в крайна сметка се превръщат в част от Монголската народност.