Юеджи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Миграция на юечжите през Централна Азия в периода от 176 г. пр.Хр. до 30 г. сл.Хр.

Юеджи (на китайски: 月氏, пинин: yuèshì) е китайското име на древен централноазиатски народ, обикновено идентифициран като известните от западни източници тохари (Τοχάριοι).

Първоначално юеджи обитават сухите степи в източната част на Таримския басейн, след което се преселват към Трансоксиана и Бактрия, а впоследствие и към Южна Азия, където част от тях създават Кушанската империя.[1][2]

Първоначално са известни от най-древните китайски извори като "ючжи" - племе, влизащо в състава на т.нар. "бей-ди" или бели ди, европеидни племена, проникнали в Северен Китай. В района на провинция Шанси е съществувал град Дася, (大夏). Ако се направи анализ на начина, по който се е произнасяло названието в древнокитайски, според Старостин, се получава: dha:ts g(h)râ`s [tha:ts g(h)râ`s], което е доста близко до *toγri, сравни с гр.Тогара посечен от Птолемей в Серика! (Китайские иероглифы.Составитель: Старостин С. А.: http://starling.rinet.ru/cgi-bin/query.cgi?root=config&morpho=0&basename=\data\china\bigchina) Или на Дася/Дагра, древнокитайското предаване е Тагра. Името Дахия се появява в надписите от Лянтай, гравирани в 28-та година (или 219 г.пр.н.е.) от управлението на първия император на Империята Цин – Цин-ши-хуанди. Има и река Дахия в Гансу, приток на Хуанхе. В хотаносакски документ от 800 г., се споменава град Ttaugara, разположен до Дунхуан, аналогично на гр.Тогара в „Серика” по Птолемей. Първоначалното самоназвание е "тахари", "тагари", Страбон използва формата "ТАХАРОІ". Друга податка за връзката Дасия-тохари е наличието на топоним Тухоло (Tuhuoluo) в Южен Учуан намиращ се в съвр.пров.Вътрешна Монголия, Тухоло е бил разположен в делтата на р. Шуле. Аналогично с Дася, в Ханската епоха започва да се нарича Кушанската държава. Но интересното е че формата с "о/у" тохари, Тухаристан/Тохаристан в китайските източници за пръв път се използва във "Вей-шу" като "Ту-хо-ло". (Крис Дорнеих. ГОЛЯМАТА МИГРАЦИЯ НА ЮЕЧЖИТЕ)

Какво означава названието Тохари?


Например Х.Бейли (1985 г.), прави един напълно грешен опит да обясни етимологията на названието юечжи. Той предполага че зад него се крие етнонима тохари. Свързва израза Да-Юе-чжи, с транскрипцията *t’a- gar-ťčĕg, което означавало Та-гарчи, като извежда „гарчи” от иранските езици като „планинци” а „та” го обяснява с китайското му значение – голям, много, или зн.: Многото планинци. (http://depts.washington.edu/silkroad/texts/hhshu/notes13.html#16) Трябва да кажем че разчитането е изцяло погрешно, тъй като днес е известно че съчетанието Дася е реалното предаване на етнонима тохари, а Юечжи и древното му произношение Роучжи всъщност предава етнонима Арси! (вж. Крис Дорнеих) Въпреки това, в тази грешна постановка има и частица истина. Формата Дася (thag(h)râh/g) може да се изведе като „многото гхара”. Наистина формата тохари/тахари/тагари се среща в други, хотаноскаски източници като ttau-da-gara, названите *gara, се среща и в хотаносакски документи от 10 в. Китайските източници (цитиране по Ю.Рьорих) споменават за заселването на различни тюркски племена към градовете Şacū и Kamcū (Шачжоу и Гуанчжоу в Кансу, според Ю.Рьорих, но по-вероятна е друга локализация. За Şacū интересен паралел прави Сюан Цзан (644 г.сл.Хр.) посочва една стара и западнала страната, напусната от старото си население: 都货羅故国 (tu-huo-lo ku kuo) което озвачава „Старият град на T'у-хо-ло” или древния Såča, съвр.Ендере, намиращ се на запад от Черчен. (Шавани, 1903 г.). А Kamcū трябва да свържем с Гумо (Gumo) 姑墨 - Ханско произн.: kāmәk, съвр.Аксу), където хотансакските извори споменават за хората *gara, или maja gara – нашите съюзници гара, които са съседи на тюрките.(Ю.Рерих. История Средней азии, т.-І,М.2004, стр.272) Думата tau-, tu-, означаваща многобройни, много, респ.народ е широко застъпена в индоевропейските езици. Или тагари/тохари означава наистина „многото гара”. Но как да обясним загадъчното „гара”. В келтските езици, спрягани като близки до тохарските се среща в староуелски gwr, старобретонски gour, корнуелски gur – човек. В индоарийските езици, в пракрит hāra, gujjara, хинди gharrā, кашмирски āru, uru, ōru, палийски kira, бенгалски arū, harū - хора, човеци, люде. В пущунски khor – приятел, близък. (http://dsal.uchicago.edu/dictionaries/) Или може да предполагаме съществуване на тохарска дума тох. gar, khar – хора, човеци, а тагари/тохари озн.: много хора, народ, човеци. А това поставя въпрос за произхода а българското неславянско хора – човеци, люде,което традиционно се обяднява с гръцкото хорион - село и заемането през ІІ Бълг.д-ва дума "хора" - област, провинция!? В диалекта на бълг. етнографска група хърцои "хър" означава човек.

Какво означава названието Юечжи?

Самото назмание "юечжи" според най-древните китайски документи се е произнасяло като "руши" което е идентично с едно от самоназванито на тохарите - "арси", което означава "сребърни". Според Л.Клейн първоначалната родина на пратохарите е Минусинск, и той ги свързва с носителите на карасукската археологическа култура, които се разселват на юг към Джунгария и Синцзян, като проникват до Гансу и съвр.Западна Монголия, Шанси, Шенси, Хебей и района около Дунхуан (敦煌). В древнокитайски Дунхуан се е произнасяло като “túrw(h)áń” което изследователите свързват с др.гръцкото (Птолемей) Θροάνα, согдийското δrw’’n или δrw’n *(Θruwā́n). От названието на града, гръко-римските географи съобщават за народ "фруни", "фрини", "фроани", живеещи източно от серите в областта Серика (Синцзян). Твърде вероятное това да са познатите ни от китайските хроники Динлин 丁零, чието произношение в древнокитайски е било tēŋrīŋ или trēŋrīŋ (тенгрин,тренгринг,вж.Речникана Старостин). Вероятно това е индоевропейски народ, предвижил се с тохарите, вж. съвр.алб. droe, droje, рум. droaie – тълпа, множество и е имал название подобно на Троя/троянци? Първоначално китайците включват предците на юечжите в групата на "народите ди". Запознаване на китайците с бойната колесница става именно от пратохарите. После те създават силен племенен съюз и са основните доставчици на коне и нефрит за Китай, до времето на империята Цин. Впоследствие хуните хунну които са били техни васали отхвърлят зависимостта и им нанасят няколко сериозни поражения. Последното е през 166 пр.н.е.и завършва с обезглавяването на юечжийския владетел, а хунския шанюй Лоашан прави от черепа му чаша. Стига се до окончателно разгромяване на юечжийската общност. Най-голямата част от тях тръгват в търсене на нова земя. Маршрутът им минава през долината на р.Или, като част от тях се отклоняват към Таримска котловина и Турфан, където се формират държавиците Чеши (Турфан), Янци (Карашар) и Гуйца (Куча). В Таримския басейн има и по-рано проникнало тохарско население, в района на Крорайна (Лулан), Черчен, Ния, Хотан, Кашгар, н в най-западните райони (Кашгар, Тумшук и Хотан) се смесва със саки и формират хотаносакската езикова общност. Друга част от юечжите мигрира към Тибет където се смесва с кяните и в последствие се асимилира (т.нар. малки юечжи, или "сяо-юечжи". Трета част в 182 г.пр.н.е. се преселва към вътрешността на Китайската равнина, където по-късно се китаизират. Техните потомци носят родовото (фамилно) име Чжи. Основната група живее в долината на р.Или и Седморечието около 30 години. Според археолога Заднепровский, етноидентифициращ белег за тохарското присъствие там са подбойните погребения и изкуствената черепна деформация.{{*[[1]]}} В Седморечието юечжите се смесват със заварение народ саи 塞, или саиван 塞王, което в древнокитайски се е произнасяло като "сака" а "саиван" в буквален превод означава "царски саки" или това е буквален китайски превод на гръкоримските "сакараука" и "сакаравали". В първия случай е използвано индоиранското rājyā – владетел, а във втория аналогичното по значение, тохарско wāl – владетел, така че „сакараука” е предаването на названието „царски саки” през древноирански, а „сакравали” - чрез тохарския език. Но голяма част от саките се преселва на юг, през "висящите проходи" през Хиндукуш и Каракорум към Северна Индия, където сломяват гръко-индийските княжества. Следващият голям етап от миграцията на юечжите/тохари е свързана с идването на народа усуни (усун)-(烏孫). Въстановката на древнокитайското произношение е å(s)wēn, отговарящо на гръко-римското асиани, едно от племената завладяло Гръко-Бактрия. Значението на етнонима е близко до хотаносакското asana – достоен, благороден. Те са вероятно източноирански народ, които в миналото са живели съвместно с юечжите/арси, но юечжийският владетел ги нападнал коварно и убил владетелят им, за да ги направи свои васали. Усуните/асиани избягали при Хунну, и когато юечжите били разбити и избягали на запад, усунския владетел носещ титлата "кунмо" (昆莫) (чието древнокитайско предаване е било “kwân-mâk” което дава основание на Зуев да смята че китайският запис на титлата отразява израза “кан-баг” или “владетел-бог”), решава да си отмъсти за смъртта на баща си. Той напада юечжите в района на р.Или и ги разгромява като завладява "новата им родина". Част от юечжите се покорили на усуните. Това събитие е отразено в едно съхранено изречение от "Историята" на Помпей Трог: "Как асианите покориха тохарите и погубиха сакарауките". За наше голямо съжаление текстът на тази глава от труда му, не е съхранена.{{Крис Дорнеих. ЧЖАН ЦЗЯН, ТАЙНАТА МИСИЯ НА НА ХАНСКИЯ ИМПЕРАТОР У-ДИ В ТЪРСЕНЕ НА РУЧЖИТЕ” (ЮЕЧЖИТЕ) И ПАДАНЕТО НА ГРЪКО-БАКТРИЯ. СЪПОСТАВКА НА ЗАПАДНИТЕ И ИЗТОЧНИТЕ ИЗВОРИ. БЕРЛИН. 2008 г.}} Друга част продължава миграцията си на югозапад, заобикаля Даван (Фергана), преминава на запад в басейна на р. Амударя и нахлува в пределите на Гръко-Бактрия, която завладява през 132 пр.н.е.. Тук тези юеджи се разделят на пет княжества, наречени в китайските хроники "сихоу". Единодушно изследователите виждат в "сихоу" китайското предаване на кушанската титла yavuga, която произлиза от тохарското wayauka - водач, лидер.{{}} По-късно титлата е наследена и от тюрките под формата "ябгу" със същото зн. (водач, лидер). Няколко десетилетия петте княжества "сихоу" съществуват съвместно, докато владетелят на едно от тях Гуйшуан (Кушания), на име Куджала Кадфиз (Киодзикю в кит.транкрипция) завладял останалите четири и създал Кушанската империя или Кушанско царство. Там те влизат в контакт с елинистичната култура и усвояват гръцкото писмо и монетосеченето.Шаблон:Д.Адамс. Речник на едика тохарски (б) Друга твърде интересна кушанска титла от тохарски произход, фиксирана единствено в надписа на "монетата на Санаб" (един от кушанските "сихоу") е "илой" - цар, владетел: "ΤΥΡΑΝΝΟΥΟΤΟΣ – ΗΛΟΥ – ΣΑΝΑΒ – ΚΟÞÞΑΝΟΥ". Разчитането не е много ясно, особено проблемна е думата „iloy”. Но тук имаме ясна тохарска дума, в тох.(б)ylaiñäkte, тох.(а) wlä(m)ñkät което означава „владетел-бог” или следвайки логиката че ñäkte/ñkät означава „бог”, то съвсем ясно е че ylai/wlä е по-стара тохарска дума означаваща владетел, цар, преминало в по-късното тох.(б) walo, тох.(а) wäl – владетел, цар. Така вече значението на кушанското iloy се изяснява – цар, владетел. Така надписът би приел следното значението „Управляващият цар, Санаб Кушански”!)

Връзка между арси и кушани

Самото название “юечжи” в древнокитайски се е поризнасяло “роучжи” или “ручжи” което отразява названието Арси (ārśi). В същото време самоназванието на жителите на Турфан и околните райони до Урумчи е било Каси/Касри (в китайско предаване Цзюши/Чеши), твърде близко до Куча. Птолемей също дава народа Касири, Каси, обитаващ от Кашгар на изток. Така нещата се изясняват. Първоначално носителите на тохарски (б) касите/кучасци, са обитавали целия регион между Кашгар и Турфан/Урумчи. В района на Кашгар, Хотан и Яркенд около 6-5 в.пр.н.е. проникват саки които асамилират завареното население и формират народа на хотаносаките и тумшукосаките. На югоизток от кучасците се разполага народа на арсите които са скотовъдци и обитават земите на Гансу и горното течение на р.Хуанхе, до Ордоса. Вероятно те са разделени от усуните (асиани) които са източни иранци проникнали от ез.Лоп-нор до Монголски Алтай. Постепенно арсите са изтласкани в Гансу от консолидиращата се древнокитайска общност. През епохата на Воюващите царства те стават известни като “роучжи” и са доставчици на нефрит и коне за китайските царства. След като са разгромени от Хунну във 2 в.пр.н.е. арсите се изселват от Гансу. Основната част се преселва в долината на р.Или, но по-малки групи остават в Синдзян, една част от тях се преселват към Тибетското плато – т.нар. “малки юечжи”, друга част се заселват в района на Карашар като разделят масива на близкородствените им кучасци. Явно така възниква царство Агни (Янци).

Значение на названието "Куча" и "кучасци", "каси/касири" и "кушани"

В тох.(б) kutsi – бял, чист, свят, тох.(а)kāsu - красив. Името на гр.Куча отразява това значение, засвидетелствано като Kusi, (Речник на Д.Адамс) Близко по значение са осетинското kaz, кховарското kas`ara, протоиндоиранското *kas-i-ra – бял, чист. В езика на скитите *krau-kasi е означавало „бял, блестящ сняг” (по Плиний), виждаме аналогичното kasi – бял, светъл. Или "каси", "касири", "куси" означава бели, аналогично на названието "арси". Коренът е ностратически *ḳacv˜c` - блед, сив, в протоиндоевропейски *k'as`w – блестящ, картвелски *qć-, mqce, xče-, čke- сив, бял, дравидски *k`ac- сив, прашен. В угрофинските езици, в хантски koč, kus, манси küš, естонски küde, фински kyte – огън, пламък, горящ. (Старостин) Твърде възможно е по-късното "кушани" да е производно на този корен, както мисли В.Вс.Иванов. Друго по-малко вероятно обяснение е "кушани - планинци" от източноиранското kuš - планина.

Юеджите постепенно са асимилирани от хионитите.

Виж още:

  • Ал.Луботски. Тохарски думи заети в древнокитайския език: (колесница, впряг, и градски стени, градска постройка).[[2]]
  • Ал.Луботски. ПЪРВОНАЧАЛНАТА ПАРАДИГМА НА ТОХАРСКАТА ДУМА ЗА “ВЛАДЕТЕЛ, ЦАР”.[[3]]
  • Серж Папилон. ТОХАРСКИТЕ ВЛИЯНИЯ ВЪРХУ КИТАЙСКАТА МИТОЛОГИЯ. („Sino-Platonic Papers”, 136 (May, 2004) [[4]]
  • Крис Дорнеих. ГОЛЯМАТА МИГРАЦИЯ НА ЮЕЧЖИТЕ / А(Р)СИ В 166 г.пр.н.е. [[5]]
  • Крис Дорнеих. ЧЖАН ЦЗЯН, ТАЙНАТА МИСИЯ НА НА ХАНСКИЯ ИМПЕРАТОР У-ДИ В ТЪРСЕНЕ НА РУЧЖИТЕ” (ЮЕЧЖИТЕ) И ПАДАНЕТО НА ГРЪКО-БАКТРИЯ. СЪПОСТАВКА НА ЗАПАДНИТЕ И ИЗТОЧНИТЕ ИЗВОРИ. БЕРЛИН. 2008 г.[[6]]
  • УЛФ ЯГЕР. НОВИТЕ “СТАРИ МУМИИ” ОТ ИЗТОЧНА ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ. ПРЕДЦИТЕ НА ТОХАРИТЕ – “РИЦАРИТЕ” ОТ БУДИСТКИТЕ СТЕНОПИСИ И НЯКОИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ТОВА. (Sino-Platonic Papers, 84 - October, 1998)[[7]]
  • Долкън Камбери. “ЧЕРЧЕНСКИЯТ ЧОВЕК” МУМИЯ НА 3 000 ГОДИНИ. (ОТЧЕТ НА РАЗКОПКИТЕ В ЧЕРЧЕН – УЙГУРИСТАН). (Sino-Platonic Papers, 44 - January, 1994) www.sino-platonic.org [[8]]
  • Крейг Бенджамин. МИГРАЦИЯТА НА ЮЕЧЖИТЕ КЪМ СОГДИАНА. ( Eran ud Aneran Webfestschrift Marshak 2003 http://www.transoxiana.org/Eran/Articles/benjamin.html ) [[9]]
  • Ян Фу. ЮЕЧЖИТЕ И ДУНХУАН.[[10]]
  • Дъг Хич. Специалният статус на Турфан. (Sino-Platonic Papers, 186, March, 2009)

[[11]]

  • Дъг Хич. ПРАКРИТСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ В ТУМШУК. 2003. [[12]]
  • Ян Ромгард. Въпросът за древните поселения в Синцзян и началото на търговските връзки по „Пътя на коприната”, с преглед на институтите и учените занимаващи се с изследвания на „Копринения път” от Пекин, Гансу и Синцзян. (Sino-Platonic Papers, 185, November, 2008)

[[Ян Ромгард. Въпросът за древните поселения в Синцзян и началото на търговските връзки по „Пътя на коприната”, с преглед на институтите и учените занимаващи се с изследвания на „Копринения път” от Пекин, Гансу и Синцзян. (Sino-Platonic Papers, 185, November, 2008)]]

  • Ю Таишан. Ранните тохари и Китай. (Sino-Platonic Papers, 204 - June 2010) [[13]]
  • Ю Таишан. ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА СПОРЕД „МУ ТЯНЗИ ЧЖУАН” (Mu Tianzi Zhuan) ИЛИ „ПЪТЕШЕСТВИЕТО НА МУ „СИНЪТ НА НЕБЕТО”. (Sino-Platonic Papers, 197 - January, 2010)

[[14]]

  • Eд.Шонеси. Западните културни влияния в Китай, около 1200 г.пр.н.е. (SINO-PLATONIC PAPERS

Number 11 July, 1989) [[15]]

  • Виктор Маир. Мумиите от Централна Азия (Таримския басейн).[[16]]
  • Приложение: Мумиите от Такламакан (Тохарските мумии).[[17]]
  • Ю.Рьорих. Тохарският проблем. [[18]]
  • И.Умняков. Тохарская проблема. (Вестник Древнеи Истории, кн.3-4, 1940 г.) [[19]]
  • Леонид Сверчков. ТОХАРСКАЯ ПРОБЛЕМА» И КУЛЬТУРА РАСПИСНОЙ КЕРАМИКИ ЭПОХИ РАННЕГО ЖЕЛЕЗА (Сб.: „Традиции Востока и Запада в античной культуре Средней Азии” стр. 176-197) [[20]]
  • К.Абдулаев. Номадските миграции в Централна Азия.[[21]]
  • Ж.Войников. БУЛОЦЗИТЕ – КОИ СА ТЕ? (СВЕДЕНИЯ ЗА НАРОД “БЪЛГАРИ” В КИТАЙСКИТЕ ХРОНИКИ).[[22]]
  • Петър Голийски. Българите и техният дълъг път от Тян Шан до Европа.[[23]]
  • М.Глушков. Изчезналите номади на Евразийските степи - неразбулената мистерия. Шумен. 2010.[[24]]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Runion, Meredith L. The history of Afghanistan. Westport, Greenwood Press, 2007. ISBN 978-0-313-33798-7. с. 46.
  2. ((en)) Liu, Xinrui. Agricultural and pastoral societies in ancient and classical history. Philadelphia, Temple University Press, 2001. ISBN 978-1-56639-832-9. с. 156.