Южен поток

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Проектна схема на преминаване на газопровода Южен поток

Южен поток (на руски: Южный поток) представлява руско-италиански проект за газопровод за транспорт на природен газ от Русия до Италия. На 5 декември 2011 г. България обяви тръбопровода за обект от национално значение.[1] . Проектът се разглежда като конкурент на планирания газопровод Набуко. Строителството започва през декември 2012 г., като първите търговски доставки се очакват в края на 2015 г.


История[редактиране | edit source]

На 14 ноември 2006 г. руският Газпром и италианската компания „Ени“ влизат в споразумение за стратегическо партньорство, даващо право на Газпром да доставя руски газ директно на италианския пазар, като се започне от 2007 г. По силата на споразумението съществуващите договори за доставките на руски газ за Италия са удължени до 2035 г. На 23 юни 2007 г. в Рим е подписан Меморандум за разбирателство за изпълнението на проекта „Южен поток“. Меморандумът определя областите на сътрудничество между двете компании при проектирането, финансирането, изграждането и управлението на газопровода. На 22 ноември 2007 г. Газпром и „Ени“ подписват в Москва споразумение за създаване на съвместна компания за провеждане на маркетингови проучвания и за техническата осъществимост на проекта.[2] Предвижда се да се транспортират 63 млрд. m³ природен газ годишно.[3] [4] На 18 януари 2008 г. България и Русия подписват междуправителствено споразумение за сътрудничество при изграждането на газопровода „Южен поток“ през територията на България. Споразумението е ратифицирано от българския парламент на 25 юли 2008 г.[5] Компанията, която ще изгражда и управлява газопровода на българска територия, ще се регистрира в България и ще е с 50% участие на България.[6] Между 250 и 400 млн. долара годишно може да печели България от транзитни такси (при пренос на 30 млрд. m³ годишно, а се предвижда разширяване на капацитета до 60 млрд. m³ г.) според източник от Министерството на икономиката и енергетиката.[7]. Очаква се цената на газопровода да е между 7-10 млрд. евро.[8]

Първото споразумение между Сърбия и Русия е подписано още преди обявяването на Южен поток. На 20 декември 2006 г. Газпром и сръбската държавна газова компания Сърбиягаз се договарят за извършване на проучване за изграждане на газопровод, започващ от България за Сърбия. На 25 януари 2008 г. Русия и Сърбия подписват споразумение за насочване на северната отсечка на Южен поток през Сърбия и да се създаде акционерно дружество за изграждането на сръбския участък на газопровода и голямо газохранилище близо до Банатски двор в Сърбия.[9] В същия ден Русия и Унгария се договарят да създадат акционерно дружество с равни дялове за изграждане и експлоатация на унгарския участък от газопровода. На 29 април 2008 г. Русия и Гърция подписват междуправителствено споразумение за сътрудничество в строителството и експлоатацията на гръцкия участък от Южен поток. На 15 май 2009 г. в Сочи, в присъствието на министър-председателя на Русия Владимир Путин и премиера на Италия Силвио Берлускон и, газовите компании на Русия, Италия, България, Сърбия и Гърция подписват споразумение за изграждането на тръбопровода „Южен поток“. На 6 август 2009 г. Владимир Путин и министър-председателят на Турция Реджеп Тайип Ердоган в присъствието на Силвио Берлускони подписват протокол за маршрут на газопровода през турски териториални води. На 14 ноември 2009 г. след проведени преговори между словенския министър-председател Борут Пахор и Владимир Путин, в Москва е подписано споразумение от руския министър на енергетиката Сергей Шматко и словенския министър на икономиката Матей Лаховник за условията, при които част от газопровода ще преминава през Словения до Северна Италия. Според споразумението между двете страни по-рано през 2008 г., на 17 ноември 2009 г. руската Газпром и сръбската Сърбиягаз създават South Stream Serbia AG в Берн, Швейцария. Съвместната инженерингова компания ще подготви анализ за изпълнимостта на сръбския участък от проекта. Ако се постигне споразумение за инвестиции, новото дружество ще отговаря за проектирането, финансирането, изграждането и експлоатацията на газопровода в Сърбия.

На 13 ноември 2010 г., по време на посещението на руския премиер Владимир Путин в София, бе учредено съвместното дружество за “Южен поток”. Акционери в него са “Български енергиен холдинг” ЕАД и “Газпром”, с по 50% от капитала, мястото на регистрация е България. Капиталът му е 15,6 млн. лева. Инвестиционното споразумение е подписано през 2012 г.[10]

Маршрут[редактиране | edit source]

900-километровия газопровод е с начало в Джубга (Краснодарски край, Русия) и преминава по дъното на Черно море до Варна (България). На Балканския полуостров се разклонява и достига до Южна Италия през Гърция и Йонийско море и до Северна Италия през Сърбия, Унгария и Словения (с разклонение до Австрия).[11] Маршрутът от България през Сърбия беше договорен между Русия и Сърбия на 25 януари 2008 г. [9]

Технически характеристики[редактиране | edit source]

Проектът е на предполагаема стойност 16,5 млрд. евро и се очаква да приключи за по-малко от три години след одобрение от Европейския съюз. Той ще се финансира, притежава и управлява съвместно от „Газпром“ и „Ени“, а на транзитните страни ще бъдат предложени миноритарни дялове. Подводната част ще бъде дълга 900 километра и ще стига до две хиляди метра дълбочина.

Проучването на възможностите за реализация на офшорната част е проведено от „Сайпем“, дъщерно дружество на Ени.[12] [13] Планирането е направено от „Интексий“ (INTECSEA), дъщерно дружество на WorleyParsons. Гипроспетсгаз (Giprospetsgas), филиал на Газпром, е назначен като главен проектант. По офшорния газопровод се планира да преминат 63 млрд. кубични метра (2,2 трлн. кубични фута) природен газ годишно.[14] Той ще има четири паралелни линии с капацитет от 15,75 млрд. кубични метра (556 млрд. кубични фута) всяка.[15] Офшорният газопровод ще използва тръби с диаметър от 32 инча (810 мм), предназначени за 27,73 мегапаскала работно налягане, а дебелината на стената на тръбата ще бъде 39 мм (1,5 инча).[16] Първата линия трябва да бъде готова до края на 2015 г., втората и третата до края на 2016 г., а четвъртата до края на 2017 г. Офшорната част се очаква да струва 10 млрд. евро. [17]

Тръбопроводните части в България, Сърбия, Унгария и Словения ще са с капацитет от най-малко 10 млрд. кубични метра (350 млрд. куб. фута) годишно.[18] Газопроводът, намиращ се на сушата, ще има осем компресорни станции и се очаква да струва 6 млрд. евро.

Най-малко две съоръжения за съхранение на газ ще бъдат изградени, от които едното ще бъде подземно хранилище в Унгария с минимален капацитет от 1 млрд. куб. м (35 млрд. куб. фута), а другото - в Банатски двор, Сърбия с капацитет от 3,2 млрд. куб. м (110 млрд. куб. фута).[19] [20] Унгарската петролна и газова компания MOL Group е предложила празното си находище за природен газ в Pusztaföldvár като съоръжение за съхранение с капацитет от 9 млрд. куб. м (320 млрд. куб. фута). До 2009 г. британската Melrose Resources планира да превърне офшорната област Галата в България в съоръжение за съхранение на газ с първоначален капацитет от 1,7 млрд. куб. м (60 млрд. куб. фута). Има и твърдения, че газопроводът Южен поток ще бъде свързан със склада за газ Haidach, собственост на Wingas.

Проектни компании[редактиране | edit source]

Тръбопроводът ще бъде построен и управляван от няколко проектни компании. Първоначално за изграждането и експлоатацията на офшорната част на Южен поток са създадени две дружества, и двете намиращи се в Цуг в Швейцария с акционерен капитал от 100 000 CHF.[21] Южен поток АД, съвместно предприятие между Газпром и Ени, е учредено на 18 януари 2008 г., а Южен поток транспорт АД, съвместно предприятие между Gazprom, Eni, Électricité de France и Wintershall е учредено на 3 октомври 2011 г.[22] Управител на Южен поток транспорт АД е Марсел Крамер, бивш главен изпълнителен директор на компанията за транспортиране на газ Gasunie. Газпром притежава 50% от акциите на Южен поток транспорт АД, Eni - 20%, a Électricité de France и Wintershall притежават по 15%. През ноември 2012 г. е решено да се създаде South Stream B.V., настоящата проектна компания, в Амстердам.[23] По-рано Eni е регистрирала компания в Амстердам под името South Stream BV, но през февруари 2012 г. се преименува на Eni JPDA 11-106 BV.[24]

Българският участък от газопровода ще бъде построен и управляван от съвместно предприятие на Газпром и Булгаргаз, а сръбският участък от съвместно предприятие на Газпром и Сърбиягаз (Srbijagas).[25] [26] [27] Унгарският участък ще бъде построен и управляван от съвместно дружество, в което равни дялове имат Газпром и държавната Унгарска банка за развитие (MFB), които ще закупят изготвеното предпроектно проучване на унгарския участък от SEP Co., съвместно предприятие между Газпром и MOL.[28] Словенският участък ще бъде построен и управляван от съвместно дружество, в което равни дялове имат Газпром и Geoplin Plinovodi. За построяването на хърватския участък ще бъде създадена руско-хърватска компания, в която участието ще е 50%-50%.[29]

Изводи[редактиране | edit source]

Проектът за газопровода Набуко[редактиране | edit source]

Проектът Южен поток се разглежда като конкурентен на проекта за газопровода Набуко.[30] Има съмнения за осъществимостта на проекта Южен поток, защото може да струва два пъти повече от този за Набуко, който по предварителни изчисления се очаквал да струва 12–15 млрд. евро.[31] Някои експерти смятат, че газопроводът Южен поток е политически проект, който да се противопостави на Набуко и да разшири руското присъствие в региона.

Проектът в България[редактиране | edit source]

След проведена открита процедура, в началото на февруари 2011 г. „Български енергиен холдинг” ЕАД и ОАО „Газпром” избраха консорциума между украинската компания ОАО „ЮЖНИИГИПРОГАЗ” и българското дружество „ГАЗТЕК БГ” АД за изпълнител на прединвестиционното проучване за българския участък от проекта „Южен поток”. Изпълнителят следва да проучи техническата, правната, екологичната, финансовата и икономическата осъществимост на българския участък от газопровода „Южен поток” с оглед обезпечаването доставките на природен газ за Централна и Южна Европа. [32]

През август 2013 г. Висшият експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) одобри участъка, през който ще премине тръбата.

Българският участък ще струва 3.5 милиарда евро [33]. Стойността му е почти половината от общата сума, необходима за изграждането на целия сухопътен участък, тъй като у нас трябва да се изгради и терминалът, който ще приема цялото количество природен газ за Европа и три компресорни станции. Българският енергиен холдинг ще финансира 15% от стойността чрез заем в размер на 620 млн. евро при лихва от 4.25%, който ще се връща за 22 години. 15% е делът на "Газпром", а за останалите 70% ще бъде осигурен заем от руската страна при неясни параметри. От 2018 г., веднага след запълването на капацитета, българската страна ще получава дивидент от проекта в размер на 715 млн. лв. до 2035г. Икономическият министър Драгомир Стойнев съобщи още, че очакваните приходи (от транзитни такси) за периода 2013–2043-а година се равняват на приблизително 2,8 млрд. евро, които ще влязат в бюджета.

Официално начало на строителството при село Расово бе дадено на 31 октомври.

Първите количества газ се очакват през 2015 г. при положение, че строежът на българска територия започне до края на 2013 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Южен поток” си пробива път в Европа
  2. Eni and Gazprom sign the agreement for the South Stream Project http://www.scandoil.com/moxie-bm2/news/eni-and-gazprom-sign-the-agreement-for-the-south-s.shtml
  3. Gazprom, Eni plan big gas pipeline bypassing Turkey. // Reuters, 2007. Посетен на 2007-06-26.
  4. Gazprom Mulls Plan To Boost South Stream Capacity. // Downstream Today, 2009-01-28. Посетен на 2009-01-31.
  5. Bulgarian Parliament Ratifies South Stream Deal. // Downstream Today.
  6. България без контрол върху газопровода "Южен поток"
  7. България ще печели между $250 и 400 млн. от "Южен поток"
  8. Gazprom, Eni move ahead with 10 bln euro pipeline. // Reuters, 2007-11-22. Посетен на 2008-01-19.
  9. а б Serbia signs strategic energy deal with Russia. // Reuters.
  10. http://economix.bg/energijnite-proekti-na-ba-lgariya/
  11. Схема на газопровода
  12. Ilieva, Tsvetelia; Shchedrov, Oleg, "Bulgaria signs up for Russian natural gas project", Reuters, 18 January 2008.
  13. "South Stream price tag hits $20bn", Upstream Online (NHST Media Group), 30 July 2008.
  14. "Gazprom Agrees To Boost Pipeline Capacity", Downstream Today, Deutsche Presse-Agentur, 15 May 2009.
  15. Rodova, Nadia, "Russia, Bulgaria sign final investment decision on South Stream gas pipeline", Platts, 15 November 2012.
  16. "Gazprom says large diameter pipe purchases to rise 30 percent in 2011", LNG World News, 22 September 2011.
  17. "Ukrainian gas transmission system may cost more than South Stream construction", Gazprom, (Press release), 30 December 2011.
  18. Bierman, Stephen; Shiryaevskaya, Anna, "Russia, Slovenia Sign South Stream Gas Pipe Accord", Bloomberg, 14 November 2009.
  19. "Ukraine Surfaced in South Stream Project", Kommersant, 29 February 2008.
  20. Socor, Vladimir, "Gazprom set to pounce on Serbia as Putin moves into the Balkans", Eurasia Daily Monitor (The Jamestown Foundation), 9 January 2008.
  21. "South Stream AG, Zug", www.moneyhouse.ch, Посетен на 31 декември 2013 г.
  22. Gronholt-Pedersen, Jacob; Torello, Alessandro, "Companies Sign South Stream Deal", The Wall Street Journal, 16 September 2011.
  23. "Final investment decision adopted for South Stream offshore section", Gazprom, (Press release), 15 November 2012.
  24. Socor, Vladimir, "Moscow Can Use West-European Partners in South Stream Project", Eurasia Daily Monitor, Volume: 9, Issue: 156 (The Jamestown Foundation), 15 August 2012.
  25. "South Stream project gets new momentum in Bulgaria", The Southeast European Times, 18 October 2010.
  26. "Russia, Serbia Sign Gas Pipeline Deal", Downstream Today, Xinhua News Agency, 25 February 2008.
  27. Shchedrov, Oleg; Tzortzi, Ellie, "Russia and Serbia firm up gas pipeline deal", Reuters, 25 February 2008.
  28. "Budapest does South Stream sums", Upstream Online (NHST Media Group), 28 February 2008.
  29. Medetsky, Anatoly, "Croatia Agrees to Join South Stream", The Moscow Times, 3 March 2010.
  30. "Balkan boost for Russian gas plan", BBC News, 18 January 2008.
  31. Coskun, Orhan, "Nabucco investment seen at 12-15 bln euros-sources", Reuters, 5 May 2011.
  32. Българската фирма Газтек ще участва в проучването на газопровода "Южен поток"
  33. Цена на българския участък