Южна Корея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
대한민국/大韓民國
Знаме на Южна Корея
Герб на Южна Корея
(знаме) (герб)
Девиз: 널리 인간을 이롭게 하라(홍익인간;弘益人間
Местоположение на Южна Корея
География и население
Площ 100 210 km²
(на 106-то място)
Столица Сеул
Най-голям град Сеул
Официален език корейски
Население (пребр., 2010) 48 508 972
(на 25-то място)
Гъстота на нас. 488 д./km²
Управление
Форма Президентска република
Президент Пак Кън Хе
Министър-председател Чун Хон Уон
История
Независимост
-Конституция
от Япония
1948
Икономика
БВП (ППС, 2010) 1,457 млрд $
(на 13-то място)
БВП на човек (ППС) 29 790 $[1]
Валута уон (원) (KRW)
Други данни
Часова зона +9
Интернет домейн kr
Телефонен код 82

Репу̀блика Корѐя (РК) (Теханмингук (대한민국;大韓民國)), наричана по-често Ю̀жна Корѐя, е държава в Източна Азия, заемаща южната половина на Корейския полуостров. На север граничи с Корейската Народнодемократична Република (КНДР), а по море е заобиколена от Китайската народна република на запад и север, Япония на изток и Тайван на юг. Територията ѝ е предимно планинска, а общата ѝ площ е 99 392 квадратни километра.[2] Населението на Република Корея е близо 50 милиона души, от които над 10 милиона живеят в столицата Сеул.

Република Корея е образувана през 1948 година от американската окупационна зона на Корейския полуостров, който до 1945 е управляван от Японската империя. Политическите различия със Северна Корея, заемаща територията на съветската окупационна зона, довеждат до напрежение на полуострова, което в крайна сметка прераства в пълномащабен конфликт през 1950 година. Корейската война довежда до смъртта на милиони хора и на практика задълбочава различията между двете държави. Тя формално приключва с примирие през 1953, но без официален мирен договор. И двете корейски държави биват приети в ООН през 1991 година.

Южна Корея е президентска република. Тя е развита страна с много висок стандарт на живот и четвъртата най-силна икономика в Азия (12-та в световен мащаб). Икономическата мощ на страната се корени в развитието на образованието и високите технологии, и износът на електроника, автомобили, кораби, машини и роботи. Южна Корея е част от СТО, ОИСР и Г-20.[3]

География[редактиране | edit source]

Сателитна снимка на Южна Корея

Южна Корея заема южните части на Корейския полуостров в източната част на Азия. Граничи по суша само със Северна Корея на север, като поради напрегнатите отношения между двете държави от двете страни на границата има четирикилометрова демилитаризирана зона. Разположена в края на полуострова, Южна Корея опира в няколко морета — Жълто море на запад, Японско море на изток и Корейския проток и Източнокитайско море на юг. Общата площ на страната е 100 210 km².

Най-високата точка на Южна Корея е Хала-сан, изгаснал вулкан с височина 1 950 m, който формира остров Чеджу. Островът е разположен на около 100 km от южния бряг на Корейския полуостров. Той е и най-големият остров с площ от 1 845 km². Веригата Тебек формира основната планинска система на страната. Тя се простира на юг и на север успоредно на източния бряг. Други 4 вериги се простират от планинската верига Таебаек, включително веригата Собек, която е втората по големина планинска система. Веригата Собек се разклонява на югозапад от веригата Тебек, разделяйки южната част на страната. Най-високият връх в континенталната част, Чири-сан (1 915 m), се издига в южната част от веригата Собек. Планинските вериги на континента са формирани чрез геоложко нагъване, за разлика от вулканичния произход на Хала-сан. В континенталната част на Южна Корея няма области с вулканична активност и земетресенията са рядкост.

Местният климат е относително умерен с по-силни валежи основно през лятото по време на краткия дъждовен период, наречен Джангма, и със зими, които могат да бъдат доста студени. Средномесечната температура за януари в Сеул е в обхвата от -7°C до 1°C, а средната температура за юли варира от 22°C до 29°C. Зимните температури са по-високи по протежение на южния бряг и значително по-ниски във вътрешната планинска част. Валежите са концентрирани през летните месеци от юни до септември. Южният бряг е подложен на влиянието на късни летни тайфуни, които довеждат силни ветрове и валежи. Средногодишните валежи варират от 1 370 милиметра в Сеул до 1 470 милиметра в Бусан.

История[редактиране | edit source]

До разделянето на Корея[редактиране | edit source]

По традиция за начало на корейската история се приема легендарното основаване на династията Кочосън през 2333 пр.н.е. от владетеля Тангун.[4] Държавата на Кочосън се разраства и установява контрол над северните части на полуострова и част от Манджурия. След многобройни войни с китайската империя Хан, тя се разпада в края на 2 век пр.н.е., което поставя началото на епохата на Ранните корейски държави.

Дворецът Гьонбок, построен по времето на династия Чосън

През следващите десетилетия Корейския полуостров и южните части на Манджурия се контролират от малки държавици, като Пуйо, Окчо, Тоне и Самхан. През 1 век пр.н.е. започва епохата на Трите царства, когато тези области са поделени между три по-големи държави — Когурьо, Пекче и Шила. Докато Шила се развива силно с будистката си религия и поддържа приятелски отношения с Китай на династията Тан, Когурьо води ожесточени сражения с тях и Суй.[5] През 612 година Суй рухва напълно след жестоко поражение от Когурьо, когато след една битка от 300 000 войници на Суй оцеляват само 2700. В края на 7 век Шила превзема Когурьо и Пекче с помощта на Тан,[5] но на север се обособява държавата Пархе (Бохай), управлявана предимно от бившия елит на Когурьо.[6]

В началото на 10 век на мястото на Шила се образува държавата Корьо, а Пархе е разгромена от китаните. В Корьо до голяма степен са продължени културните традиции на Шила. Почти тридесетгодишната война с Монголската империя през 13 век отслабва държавата Корьо, но тя успява да се запази, макар и като трибутарен съюзник на монголците. След разпадането на Монголската империя в края на 14 век в Корея настъпва тежка политическа криза, в резултат на която на власт идва династията Чосън. Новите владетели пренасят столицата в Сеул и установяват относителен мир. Създадена е писмеността хангъл и в страната нараства влиянието на конфуцианството.

В края на 16 век Япония прави два опита за нашествие в Корея, които са отблъснати с китайска помощ. През 17 век страната е нападана неколкократно от манджурците, но запазва самостоятелността си, за разлика от Китай, който е подчинен от тях. Манджурските нашествия са последвани от почти два века мир.

През последните години на династията Чосън Корея става все по-зависима от Китай и се изолира от външния свят. Владетелите на страната се опитват да се противопоставят на външната намеса, но са принудени да разрешат свободната търговия. През 1897 година е обявено създаването на Корейска империя, но през 1910 година тя е завладяна от Япония. През 1945 година, в края на Втората световна война японците капитулират, а северната и южната част на Корейския полуостров са окупирани съответно от Съветския съюз и Съединените щати.

От средата на 20 век[редактиране | edit source]

Макар и още през 1943 година да се постигат споразумения за обединена Корея, Студената война и изострящите се отношения между СССР и САЩ довеждат до обособяването на две отделни правителства на полуострова — на партизанина-комунист Ким Ир Сен на север, и на крайнодесния политик Ли Синман на юг. През 1948 те провъзгласяват независими държави. На 25 юни 1950 Северна Корея напада южна. Държавите-членки на Съвета за сигурност се възползват от отсъствието на съветските представители в този момент, и се съгласяват да изпратят войски в помощ на Южна Корея. СССР и Китай подкрепят режима на Ким, а САЩ и ООН — този на Ли. Войната завършва с много малки териториални промени, но колосални разрушения на Корейския полуостров и 2,5 милиона загинали.

Студентското въстание от 1960 срещу управлението на Ли Синман

През 1960 авторитарният режим на Ли Синман е свален чрез масови студентски вълнения. Новото демократично правителство обаче просъществува по-малко от година и на свой ред е свалено от генерал Пак Чжън-хи. До смъртта си в атентат през 1979, Пак полага основите на мощната, базирана на износ съвременна южнокорейска икономика, но сериозно погазва гражданските и политически свободи.

След като Пак е убит, репресираните опозиционни лидери започват борба за власт помежду си. До властта обаче успява да достигне генерал Чхън До-хван, който през 1980 година сваля временното правителство. След като Чхън поема президентския пост, в страната избухват протести и се появяват движения за демокрация, но много от протестиращите са хвърлени в затвора, а част от тях — избити. Олимпийските игри в Сеул през 1988, както и убийството след измъчване на студента с демократични възгледи Пак Чжон Чхъл през 1987 слагат край на деспотичното управление на генерал Чхън и полагат основите на демокрацията в Южна Корея.

Население[редактиране | edit source]

Южнокорейски деца

Южна Корея се отличава с голяма гъстота на населението — 487 души на квадратен километър, което е 10 пъти повече от средната за света. Повечето жители живеят в градски райони, поради миграцията от селските райони към градовете по време на годините на бурно икономическо развитие.[7] Столицата Сеул е най-големият град в страната и е главен промишлен център. Според преброяването от 2005 г., градът е с население от 9,8 милиона жители. Сеулският столичен район има общо население от 24,5 млн. жители, което го прави вторият най-голям столичен район в света и най-гъсто населеният град в ОИСР. Други големи градове са Пусан (3,5 милиона души), Инчхън (2,5 милиона), Тегу (2,5 милиона), Теджон (1,4 милиона), Куанджу (1,4 милиона) и Улсан (1 милион).[8] Напоследък все повече се засилва процесът на урбанизация, въпреки мерките, които правителството взема, за да го ограничи. Традиционната система, при която семейства от две и повече поколения живеят под един покрив, трайно се замества с нова, при която всяко семейство живее самостоятелно.

Населението се оформя и от международната миграция. След Втората световна война и разделението на Корейския полуостров, около четири милиона души от Северна Корея преминават границата и се заселват на юг. Тази тенденция на имиграция към страната се обръща през следващите 40 години поради емиграцията на много южнокорейци, особено към Съединените щати и Канада. Общото население на Южна Корея през 1960 г. е 25 милиона,[9] а днес е около 50 062 000.[10]

Южна Корея е една от най-хомогенните в етнически аспект държави в света, като над 99% от жителите ѝ са етнически корейци.[11] Корейците наричат своето общество 단일 민족 국가 (Dan-il minjok guk ga), или „еднорасовото общество“.

Процентът на чужди граждани е малък, но расте.[12] Към 2009 г. в Южна Корея има 1 106 884 чуждестранни жители или 2% от населението, но повече от половината от тях са етнически корейци с чуждо гражданство. Например, имигрантите от Китай (КНР) съставляват 56,5% от чуждите граждани, но приблизително 70% от китайските граждани в Корея са Joseonjok (조선족 на корейски), или китайски граждани с корейски произход.[13] Независимо от тяхната етническа принадлежност, в Южна Корея има 28 500 американски военни.[14][15] В допълнение, около 43 000 учители по английски език от англоговорящите страни пребивават временно в Корея.[16]

Южна Корея има най-ниската раждаемост в света.[17] Ако тази тенденция се запази, населението се очаква да намалее с 13% до 42.3 милиона души през 2050 г.[18] Раждаемостта се изчислява на 9 раждания на 1000 души,[19] а продължителността на живота през 2008 г. е 79,10 години, което отрежда 34-то място в света по този показател.[20]

Корейската конституция провъзгласява свобода на вероизповеданията. Религията заема важно място в живота на корейците.

  • 35.0% — атеисти
  • 28.7% — християни
  • 23.9% — будисти
  • 8.0% — местни религии
  • 1.4% — други
Възрастов състав (2006)
  • 0-14 години: 18.9% (мъже 4 844 083/жени 4 368 139)
  • 15-64 години: 71.8% (мъже 17 886 148/жени 17 250 862)
  • над 65 години: 9.2% (мъже 1 818 677/жени 2 678 914)

Образование[редактиране | edit source]

Частният университет "Сънкюнкван" в Сеул

Южно-корейската образователна система предвижда образованието да се провежда в следните степени училища:

  • начални училища (6 години),
  • средни училища (3 години),
  • гимназии (3 години) и
  • колежи и университети (от 2 до 4 години) с магистърски и докторски програми.

Началното образование е задължително за всички деца от 6 до 11-годишна възраст. Програмата се състои от 8 основни предмета: корейски език, математика, обществени науки, природо-знание, етика, физическо възпитание и изкуства.

Учениците в така нареченото „средно училище“ (на български средно училище е това училище, което дава средно образование) — подобно на прогимназията в България, изучават определен брой задължителни учебни предмети (например английски език), както и избираеми предмети, които са с техническа или професионална насоченост.

След това учениците могат да избират между обикновени гимназии и професионални училища. Учебната програма в гимназията е доста натоварена, тъй като конкуренцията между кандидат-студентите е изключително голяма.

Здравеопазване[редактиране | edit source]

Южна Корея има национална здравноосигурителна система, която към 2003 година покрива 30,7 милиона души от близо 50-милионното ѝ население.[21] Правителството отделя около 6% от БВП за здравеопазването. Системата е насочена по-скоро към лечение, отколкото към превенция, и страната все още има проблеми с общественото здраве.

Почти всички регистрирани заболявания в Южна Корея са хронични, което се дължи на малкото програми за превенция. Около 1/3 от населението пуши, а регистрираните случаи на СПИН са по-малко от 0,1% от населението. Сериозен проблем е броят на самоубийствата — Южна Корея има най-много случаи на самоубийство от всички индустриализирани страни в света.[22] Страната е и на първо място в Азия по брой на противогрипни ваксинации — 311 на 1000 души население.[23]

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Република Корея официално е провъзгласена на 15 август 1948 г. Страната има демократична форма на управление, основана на разделение на властите и система за надзор и баланс, заложена в приетата на 17 юли 1948 г. Конституция. Управлението се извършва чрез изпълнителната, законодателната и съдебната власт.

Начело на изпълнителната власт стои президентът, който се избира на преки избори за един мандат от 5 години. Президентът изпълнява функциите си с помощта на Държавния съвет с членове — премиера и министрите.

Законодателната власт е представена от еднокамарно Национално събрание. То включва 300 депутати, 246 от които се избират мажоритарно, а 54 — в пропорционални листи.

Юридическата система е тристепенна, с районни съдилища в големите градове, с 3 апелативни съда и Върховен съд. Върховният съд разглежда и се произнася по обжалвани решения относно граждански и наказателни дела. Неговите решения са окончателни и служат на съдебната практика.

Икономика[редактиране | edit source]

Спортен автомобил Hyundai Genesis. Автомобилната промишленост е сред най-силните отрасли на южнокорейската икономика

Южна Корея е развита страна с пазарна икономика,[24][25] силно концентрирана върху износа на високотехнологични продукти. От 1960-те до края на 1990-те години икономиката ѝ е една от най-бързо развиващите се в света,[26] но след икономическата криза през 1997 забавя развитието си. Силният ръст идва благодарение на износът на готови за консумация стоки, най-вече автомобили и електроника.[27] През 2009 година Южна Корея е била най-големият износител в световен мащаб.[28] Към 2011 година продължава да е сред 10-те най-големи износители в света. Страната има и един от най-високите резултати в Индекса за човешко развитие на ООН, и отлична образователна система, благодарение на която икономиката ѝ е сред най-иновативните в света.[29]

Високоскоростен влак КТХ-2, способен да развива скорости до 350 км/ч

Въпреки потенциала на южнокорейската икономика за висок растеж и значителната структурна стабилност, Южна Корея страда от постоянно уронване на кредитния си рейтинг на фондовия пазар в резултат на войнствеността на Северна Корея по време на военни кризи, което оказва неблагоприятно въздействие върху финансовите ѝ пазари.[30][31] Въпреки това някои финансови организации, като Международния валутен фонд, хвалят устойчивостта на икономиката на Южна Корея във времена на икономически кризи, посочвайки като силни страни нисък държавен дълг и висок фискален резерв, които могат бързо да да се използват за справяне с извънредни финансови обстоятелства.[32] Южна Корея е една от малкото развити страни, които успяват да избегнат рецесията по време на световната финансова криза,[33] а икономическият растеж достига 6,1% през 2010 г.,[34] което представлява рязко възстановяване от забавените темпове на растеж от 2,3% през 2008 г. и 0,2% през 2009 г., когато световната финансова криза засяга страната.

Южна Корея в исторически план е получател на официалната помощ за развитие (ОПР) от ОИСР. През 1980-те до средата на 1990, икономическата мощ на страната, измерена в БВП (ППС) на глава от населението, е все още малък процент от средната за индустриализираните нации.[35] През 1980 южнокорейският БВП на глава от населението е $ 2300, около 1/3 от този на близките развити азиатски икономики като Сингапур, Хонг Конг и Япония. Оттогава Южна Корея е се е превърнала в силноразвита икономика и в крайна сметка достига БВП на глава от населението от $ 30 000 през 2010 г., почти тринайсет пъти по-голям отколкото преди тридесет години. БВП на цялата страна се увеличава от $ 88 милиарда до $ 1,46 трилиона в същия времеви отрязък.[36] През 2009, Южна Корея официално става първият основен получател на официалната помощ за развитие, превърнал се в основен донор на финансова помощ.[37] Между 2008 г. и 2009 г., страната дава помощи в размер на $ 1,7 млрд. на различни страни по света, като се изключи Северна Корея. Южна Корея отделя два пъти повече средства за Северна Корея от официалната помощ за развитие за други страни.[38]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2010/02/weodata/weorept.aspx?sy=2010&ey=2010&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=542&s=NGDPD,NGDPDPC,PPPGDP,PPPPC&grp=0&a=&pr.x=50&pr.y=14
  2. Korea's Geography. // Asianinfo.org, 2010-02-01. Посетен на 2010-07-13.
  3. South Korea :: Economic and social developments. // Encyclopædia Britannica. Посетен на 2010-02-18.
  4. Korea's History. // AsianInfo. Посетен на 17 февруари 2009.
  5. а б The Three Kingdoms. // AsianInfo. Посетен на 23 ноември 2013.
  6. The Parhae Kingdom. // AsianInfo. Посетен на 23 ноември 2013.
  7. South Korea. // CIA Country Studies. Посетен на 2006-04-22.
  8. Summary of Census Population (by administrative district/sex/age). // NSO Database. Посетен на 2009-05-11.
  9. World Population Prospects: The 2006 Revision. Source: Population Division of the Department of Economic and Social Affairs of the United Nations Secretariat.
  10. Korea's Population Tops 50 Million. // English.chosun.com, 2010-02-01. Посетен на 2010-04-25.
  11. South Korea. CIA — The World Factbook.
  12. South Koreans Struggle With Race“. The New York Times. November 1, 2009.
  13. More Than 1 Million Foreigners Live in Korea (According to the article, approximately 443,566 people are considered to be Chinese residents in South Korea with Korean ethnicity (조선족). // 2009-08-06. Посетен на 2009-10-18.
  14. Kostat.go.kr, 대한민국 통계청
  15. US Soldiers in Korea Negative About Rotation to Middle East. // Koreatimes.co.kr. Посетен на 2010-04-25.
  16. Foreign Teachers Unenthusiastic Over Culture Course. // Koreatimes.co.kr, 2009-11-26. Посетен на 2010-02-18.
  17. South Korea's birthrate world’s lowest. // koreatimes.co.kr, 2009-05-22. Посетен на 2010-04-25.
  18. South Korea: Lowest Birthrate in the World. // LifeSiteNews.com, 2006-08-28. Посетен на 2010-04-25.
  19. South Korea. // CIA World Factbook. 26 June 2009. Посетен на 7 February 2011.
  20. CIA — The World Factbook 2008 — Rank Order — Life expectancy at birth
  21. South Korea Country Study, Библиотека на Конгреса
  22. Suicide rate 2009, OECD; Harden, Blaine. A troubling trend in a prosperous society. // Washington, DC, Washington Post, 18 April 2010. с. A10.; Suicide in South Korea, The Economist, 2010-07-08. Retrieved 2010-07-15.
  23. http://www.thejakartapost.com/news/2011/05/24/ri-lags-behind-flu-vaccination-rate.html
  24. IMF Advanced Economies List. World Economic Outlook, Database—WEO Groups and Aggregates Information, October 2008. // Imf.org, 2008-10-08. Посетен на 2010-04-25.
  25. CIA. Appendix B. International Organizations and Groups. World Factbook.. // 2008. Посетен на 2008-04-10.
  26. Pecotich, Anthony и др. Handbook of Markets and Economies. M.E. Sharpe, 2006. ISBN 978-0-7656-0972-4. Посетен на 2009-02-17.
  27. South Korea — The Economy. // Countrystudies.us. Посетен на 2010-02-18.
  28. Seoul Upbeat With Record $41 Bil. Surplus. // Koreatimes.co.kr. Посетен на 2010-02-18.
  29. The Innovation Imperative in Manufacturing: How the United States Can Restore Its Edge
  30. Moody's Raises Korea's Credit Range. // Chosun Ilbo, 2010-08-02. Посетен на 2010-08-14.
  31. Financial markets unstable in S.Korea following Cheonan sinking. // Hankyeoreh, 2010-05-26. Посетен на 2010-08-14.
  32. S Korea stands among world's highest-level fiscal reserve holders: IMF. // Xinhua, 2010-09-07. Посетен на 2010-09-08.
  33. South Korea Survived Recession With CEO Tactics. // Newsweek, 2010-05-10. Посетен на 2010-09-08.
  34. IMF Raises Growth Forecast for Korea to 6.1%. // Chosun Ilbo, 2010-09-02. Посетен на 2010-09-08.
  35. Advanced Economies GDP by PPP per capita. // International Monetary Fund. Посетен на 2010-10-16.
  36. Korea: Gross domestic product based on purchasing-power-parity (PPP). // International Monetary Fund. Посетен на 2010-10-16.
  37. Korea to Join Donors Club Wednesday. // Korea Times, 2009-11-23. Посетен на 2010-10-16.
  38. Why is Korea’s ODA disbursements relatively smaller than those of other donor countries?. // ODA Korea. Посетен на 2010-10-16.

Външни препратки[редактиране | edit source]