Юлиян Попов
| Юлиян Попов | |
| български политик, писател и журналист | |
 | |
| Роден |
21 септември 1959 г.
|
|---|---|
| Учил в | Софийски университет |
| Политика | |
| Професия | журналист |
| Министър на околната среда и водите | |
| 13 март 2013 г. – 29 май 2013 г. | |
| 6 юни 2023 г. – 9 април 2024 | |
Юлиян Георгиев Попов е български писател и журналист, министър на околната среда и водите в служебното правителството на Марин Райков, както и в редовното правителство на Николай Денков. Правнук на македонския деец Никола Габровски и на Георги Рафаилович.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Младежки години[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 21 септември 1959 г. в София. Брат на Стефан Попов. От 1985 до 1990 г. е редактор в списание „Факел“. През този период превежда и представя редица неизвестни дотогава в България автори, като Даниил Хармс (автор на първия български превод на пиесата му „Елизавета Бам“), Дмитрий Пригов и други. Редактор е на 2 сборника на Владимир Висоцки.
Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]
Той е сред създателите на частния Нов български университет и негов пръв изпълнителен директор. Директор е на британската благотворителна организация Friends of Bulgaria. Председател е на управителния съвет на Европейския институт за ефективност на сградите, базиран в Брюксел, и на управителния съвет на фондация „Елизабет Костова“. До встъпването си в длъжност министър на околната среда и водите е председател на борда на Българското училище по политика и член е на борда на Американския университет в България. Член е на Настоятелството на Нов български университет, Консултативния съвет на Кеймбриджката програма за устойчиво лидерство и Стратегическия борд на Тунизийското училище по политика. Той е политически съветник за Централна и Източна Европа на Европейската климатична фондация.
Юлиян Попов създава първия български блог за актуални политически публикации.[1]
Негови статии за европейска политика, разширяване на Европейския съюз, енергетика и устойчиво развитие са публикувани във водещи международни издания, като Би Би Си, „Ал-Джазийра“, Financial Times, The Independent, EU Observer, European Voice, The Scotsman, Gazeta Wyborcha, Dziennik и др.
От 1994 г. живее в Лондон. Получава и британско поданство.
Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]
На 13 март 2013 г. е назначен за служебен министър на околната среда и водите.[2]
Във връзка с назначението си се отказва от британското си гражданство.[3]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Английска България или Швейцария на Балканите“, Сиела, 2004.
- „Островът на мъглите“, Сиела, 2006, второ издание 2010.
Автор е и на стотици статии, публикувани в България и чужбина – за разрастването на Европа, английския живот и политика, образованието по света.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ инфо блог // Архивиран от оригинала на 2011-07-19. Посетен на 2007-11-11.
- ↑ Юлиян Попов – новият екоминистър, News.bg, 12 март 2013 г.
- ↑ Министър Юлиян Попов организира обществен дебат по всички спорни въпроси в екологията, Dnevnik.bg, 17 март 2013 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Българско училище по политика – schoolofpolitics.org
- Фондация за творческо писане „Елизабет Костова“
| |||||||||
| |||||||||||
|
