Юлий (Брауншвайг-Волфенбютел)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Херцог Юлий фон Брауншвайг-Люнебург
Картина на стената с херцог Юлий в халето в Бад Харцбург

Юлий или Юулиус (на немски: Julius, * 29 юни 1528 във Волфенбютел, † 3 май 1589 във Волфенбютел) от род Велфи (Среден Дом Брауншвайг) е херцог на Херцогство Брауншвайг-Люнебург, от 1568 г. до смъртта си 1589 г. княз на Брауншвайг-Волфенбютел и от 1584 до 1589 г. княз на Каленберг. От 1553 до 1554 г. е епископ на Минден. Той се смята за един от най-значимите владетели на княжеството си.

Той е третият син на херцог Хайнрих II Млади (1489–1568) и Мария фон Вюртемберг (1496–1541), дъщеря на граф Хайнрих фон Вюртемберг.

Юлий е убучен за духовническа кариера, следва в Кьолн и Льовен, от 1550 г. той пътува из Франция. Там той купюва романи за рицари, които са основата за световноизвестната библиотека Волфенбютел. На 23 април 1553 г. той е избран за епископ на Минден.

Неговите по-голями братя Карл Виктор (1525–1553) и Филип Магнус (1527–1553) са убити през 1553 г. в битката при Зиверсхаузен (на 9 юли 1553) и Юлий става престолонаследник. През февруари 1554 г. Юлий напуска духовничеството и се настанява в дворец Хесен, близо до резиденцията Волфенбютел.

През 1560 г. Юлий се жени за принцеса Хедвиг фон Бранденбург. Два месеца след започването на неговото управление през 1568 г. той въвежда реформацията в страната си. През 1568 г. Юлий основава университет Хелмщет (Alma Julia). На 1 януари 1569 г. Юлий пише нова църковна конституция. [1]

Той има военни конфликти с град Брауншвайг и често го обсажда. През 1571 г. той дава на търговското селище до двореца си името Хайнрихщад. Той увеличава територията си чрез наследство. През 1582 г. получава части от графство Хоя, през 1584 г. княжество Брауншвайг-Каленберг.

Фамилия[редактиране | edit source]

Хедвиг фон Бранденбург

Юлий се жени на 25 февруари 1560 г. в Кьолн (Берлин) на Шпрее за Хедвиг фон Бранденбург (* 23 февруари 1540, † 21 октомври 1602), дъщеря на курфюрст Йоахим II фон Бранденбург от род Хоенцолерн (1505–1571) и втората му съпруга Ядвига (Хедвиг) Ягелонка (1513–1573), дъщеря на полския крал Зигмунт II Август. Двамата имат децата:

  • София Хедвиг (1561–1631)
∞ 1577 херцог Ернст Лудвиг от Померания-Волгаст (1545–1592)
∞ 1. 1585 принцеса Доротея Саксонска (1563–1587)
∞ 2. 1590 принцеса Елизабет Датска (1573–1625)
  • Мария (1566–1626)
∞ 1582 херцог Франц II фон Саксония-Лауенбург (1547–1619)
  • Елизабет (1567–1618)
∞ 1. 1583 граф Адолф XIII фон Холщайн-Шауенбург († 1601)
∞ 2. 1604 херцог Христоф фон Брауншвайг-Харбург († 1606)
  • Филип Сигисмунд (1568–1623), епископ на Ферден и Оснабрюк
  • Маргарета (1571–1580)
  • Йоахим Карл (1573–1615), отказва женитба с шведската принцеса Маргарета Елизабет, и от 1592 г. е домпропст и кмет на Страсбург
  • Сабина Катарина (1574–1590)
  • Доротея Августа]] (1577–1625), абтиса на Гандерсхайм
  • Юлий Август (1578–1617), абт на Михаелщайн
  • Хедвиг (1580–1657)
∞ 1621 херцог Ото III фон Брауншвайг-Харбург (1572–1641)

Литература[редактиране | edit source]

  • Paul Zimmermann: Julius, Herzog zu Braunschweig und Lüneburg. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 14, Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 663–670.
  • Hans-Joachim Kraschewski: Julius. Herzog zu Braunschweig-Lüneburg (Wolfenbüttel). ISBN 3937664467, S. 386
  • Hans-Joachim Kraschewski: Julius. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 654 f. (Digitalisat).
  • Joachim Lehrmann: Goldmacher, Gelehrte und Ganoven - Die Suche nach dem Stein der Weisen in Braunschweig. Hannover, Hildesheim …, Lehrte 2008. ISBN 978-3-9803642-7-0. Darin S. 109-227: Die betrüglichen Goldmacher am wolfenbüttelschen Hofe.
  • Inge Mager: Die Konkordienformel im Fürstentum Braunschweig-Wolfenbüttel, Vandenhoeck & Ruprecht, 1993, S. 22 f.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Katechumenat/Katechumenen – Kirchenrecht. S: 673., books.google.de

Вижте също[редактиране | edit source]