Юлиус Велхаузен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Юлиус Велхаузен
немски ориенталист
Юлиус Велхаузен 
Роден: 17 май 1844
Хамелн, Долна Саксония
Починал: 7 януари 1918
Гьотинген, Германска империя

Юлиус Велхаузен (на немски: Julius Wellhausen) е немски ориенталист и библеист. Автор на документалната хипотеза за произхода на първите шест книги от Библията - Петокнижието и книгата на Исус Навин.

Биография[редактиране | edit source]

През 1862 г. постъпва в Теологическия факултет на Гьотингенския университет, където под ръководството на Хенрих Георг Август Евалд изучава Стария завет и древни източни езици.

В 1870 г. Велхаузен защитава докторска дисертация, ставайки приватдоцент в Гьотингенския университет. През 1872 г. получава и професорска катедра в университета.

В 1878 г. излиза неговото изследване «Въведение в историята на Израил», за което е лишен от професорската катедра по богословие и остава само преподавател по древноизточни езици.

От 1882 да 1885 г. Юлиус Велхаузен е преподавател във Философския университет в Хале, след което е поканен в Марбургския университет, а от 1892 г. е възстановен като професор на катедрата по богословие на Гьотингенския университет, където и остава да преподава до края на живота си.

Юлиус Велхаузен е учения с най-голям принос към развитието на Библеистиката.

Разработки[редактиране | edit source]

  • статията «Израил» — в 9-то издание на «Енциклопедия Британика» (1881);
  • «Увод в историята на Израил» (1886),
  • «Останките от арабското езичество» (1887),
  • «Израилска и иудейска история» (1894),
  • «Арабската империя и нейният упадък» (1902).

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]