Юлиус Велхаузен
|
||||||||||
Юлиус Велхаузен (на немски: Julius Wellhausen) е немски ориенталист и библеист. Автор на документалната хипотеза за произхода на първите шест книги от Библията - Петокнижието и книгата на Исус Навин.
Съдържание |
Биография [редактиране]
През 1862 г. постъпва в Теологическия факултет на Гьотингенския университет, където под ръководството на Хенрих Георг Август Евалд изучава Стария завет и древни източни езици.
В 1870 г. Велхаузен защитава докторска дисертация, ставайки приватдоцент в Гьотингенския университет. През 1872 г. получава и професорска катедра в университета.
В 1878 г. излиза неговото изследване «Въведение в историята на Израил», за което е лишен от професорската катедра по богословие и остава само преподавател по древноизточни езици.
От 1882 да 1885 г. Юлиус Велхаузен е преподавател във Философския университет в Хале, след което е поканен в Марбургския университет, а от 1892 г. е възстановен като професор на катедрата по богословие на Гьотингенския университет, където и остава да преподава до края на живота си.
Юлиус Велхаузен е учения с най-голям принос към развитието на Библеистиката.
Разработки [редактиране]
- статията «Израил» — в 9-то издание на «Енциклопедия Британика» (1881);
- «Увод в историята на Израил» (1886),
- «Останките от арабското езичество» (1887),
- «Израилска и иудейска история» (1894),
- «Арабската империя и нейният упадък» (1902).
Източници [редактиране]
- ((ru)) Юлиус Велльгаузен. Введение в историю Израиля - част I
- ((ru)) Юлиус Велльгаузен. Введение в историю Израиля - част II
