Юлиус фон Пайер
Юлиус Йохан Лудвиг фон Пайер (на немски Julius Johannes Ludovicus von Payer) (1 септември 1842 - 30 август 1915) австрийски военен топограф, алпинист, художник, изследовател на Арктика.
Съдържание |
Ранни години 1842-1864 [редактиране]
Роден в селцето Шенау, сега в Чехия, близо до Теплице в семейство на улански ротмистър. Когато е на 14 години баща му умира и Пайер е изпратен при чичо си в Краков, където завършва кадетско училище, а от 1857 до 1859 учи във военната академия във Винер Нойщад. През 1859 като младши лейтенант постъпва на служба в 36-ти пехотен полк във Верона, Северна Италия. През същата година, на 24 юни, едва на 17 години Пайер взема участие в битката при Солферино - най-голямото сражение в австро-итало-френската война от 1859 между обединените армии на Франция, Пиемонт и Сардиния против австрийската армия.
От 1860 до 1863 служи в гарнизона във Верона. От 1863 е преподавател по история в кадетската школа в Айзенщад, Австрия. След произвеждането му в лейтенант е преведен в гарнизона във Венеция.
Изследователска дейност 1864-1874 [редактиране]
Топографски експедиции в Алпите 1864-1868 [редактиране]
През 1862 Пайер се увлича по алпинизма, и в свободното си време извършва изкачвания на над 30 върхове в Италианските Алпи и в района на Висок Тауерн. От 1864 до 1868 извършва топографски изследвания в масивите Адамело и Ортлес в Алпите и първи се изкачва на най-високата точка на Адамело - 3554 м. В резултат на четиригодишните измервания Пайер съставя детайлна топографска карта на изследваните райони в М 1:56000. Старанията му скоро са забелязани от ръководството на армията и е преведен на работа във Военния Картографски институт във Виена.
На 24 юни 1866 участва във второ сражение мужду австрийската и италианската армии и за проявеното мъжество е наградан с Военен кръст за храброст.
Експедиция в Гренландия 1869-1870 [редактиране]
През 1868 Пайер е поканен от немския географ Аугуст Петерман да се включи като топограф във втората немска полярна експедиция 1869-1870 ръководена от Карл Колдевей към източното крайбрежие на Гренландия. Топографските дейности извършени от Пайер по време на експедицията са високо оценени от организаторите на експедицията и от страна на австрийското правителство, което му възлага научното ръководство на нова експедиция в Арктика.
Експедиция в Арктика 1872-1874 [редактиране]
През 1871 Пайер заедно с Карл Вайпрехт, капитан-лейтенант от военно-морските сили на Австро-Унгария, извършва пробно плаване към бреговете на Нова Земя и Шпицберген, където намират големи пространства свободно от ледове море.
През 1872 започва същинската експедиция на кораба "Тегетхоф", като основната цел на експедицията е преминаването през т.н. Североизточен проход, и която експедиция донася на Пайер световна известност с откриването на най-северния архипелаг на Европа Земя на Франц Йосиф.
През юли 1872 корабът напуска пристанището Бремерхафен и се отправя на север. На 29 август около северозападните брегове на Нова Земя корабът замръзва в ледовете и започва дрейф на север и северозапад, който продължава 372 дни. На 30 август 1873 открива остров Вилчек () в архипелага Земя на Франц Йосиф, на който зимува през 1873-1874.
От 10 до 16 март 1874, когато още има жестоки студове (до -50°С), Пайер с шест спътника и с шейна, в която са впрегнати три кучета, извършва първия, много кратък поход до съседния остров Хол (). На 24 март, отново с шест спътника, тръгва в едномесечен поход на север, като последователно открива остров Салм (26 март, ), протока Австрийски канал (отделящ източната островна група от централната), западния бряг на островите Земя Вилчек (), Ла Ронсиер (), Райнер () и Карл Александър ().
На 81° 38' с.ш. Пайер оставя четири човека с голямата шейна и едно куче и сам с двама спътника продължава на север. На групата открива остров Рудолф (април, 297 км2). Заобикаляйки го от запад е открит залива Теплиц и достигат до нос Флигели (, най-северната точка на Европа). На обратния път отрядът пресича високия остров Винер Нойщад (), а на юг от него малкия остров Хейс ().
В началото на май 1874 групата се връща на парахода и след няколко дена Пайер с двама спътника тръгва на северозапад и на 50 км от базата открива остров Макклинток ().
По време на зимуването провежда ценни научни наблюдения в областта на геофизиката и изследва природата на полярния лед. Тъй като се установявя, че "Тегетхоф" е заседнал в плитчина и след няколкото неуспешни опита да бъде изтеглен екипажът го изоставя на 20 май 1874. В продължение на три месеца къде на шейни, къде на лодки екипажът достига до Нова Земя, където руска риболовна шхуна ги прибира и ги докарва до норвежкото пристанище Вадьо, а след това като герои се прибират в Австро-Унгария.
Следващи години [редактиране]
След завръщането си от експедицията Пайер се уволнява от армията и през октомври 1874 му е връчена държавна премия в размер на 44 гулдена. На 24 октомври 1876 му е присъдено рицарско звание, което може да се предава и на потомците му. Тогава сменя и името си, на латински Юлиус Йоханес Лудовикус Ритер фон Пайер.
През 1877 се жени и има две дъщери. От 1877 до 1879 се обучава на живопис във Франкфурт на Майн, а от 1880 до 1882 продължава обучението си в Мюнхен. След завършване на художественото си образование се премества в Париж, където се отдава изцяло на живописта. По-късно някои от картините му са наградени с медали от изложби в Мюнхен, Берлин и Париж. През 1890 Пайер се развежда с жена си и се връща във Виена, където открива школа по живопис за девойки.
През 1912 участва в планирането на експедиция към Северния полюс с подводница, но плановете му не се осъществяват.
Умира на 19 август 1915 в град Фелдес, сега град Блед в Словения.
Памет [редактиране]
Неговото име носят:
- връх Пайер (, 1 499 м), най-високата точка на Полярен Урал;
- залив Пайер (), на източното крайбрежие на остров Пим, в протока Кенеди, разделящ остров Елсмиър от Гренландия;
- Земя Пайер (), в източната част на Гренландия;
- ледник Пайер (), на остров Земя Александър, в архипелага Земя на Франц Йосиф;
- нос Пайер (), на северния бряг на Гренландия;
- нос Пайер (), най-източната точка на остров Западен Шпицберген, в архипелага Шпицберген;
- нос Пайер (), на западния бряг на остров Кинг Уилям, в Канадския арктичен архипелаг;
- остров Пайер (), в централната част на архипелага Земя на Франц Йосиф.
Трудове [редактиране]
- "Die österreichisch-ungarische Nordpol-Expedition in den Jahren 1872-74 nebst einer Skizze der zweiten deutschen Nordpol-Expedition 1869-71 und der Polar-Expedition von 1871" (1876).
Източници [редактиране]
- Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 349-350. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970., стр. 295-298. http://www.ozon.ru/context/detail/id/3169312/
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962., стр. 413. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Julius von Payer“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
