Юлиус фон Пайер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Юлиус фон Пайер

Юлиус Йохан Лудвиг фон Пайер (на немски Julius Johannes Ludovicus von Payer) (1 септември 1842 - 30 август 1915) австрийски военен топограф, алпинист, художник, изследовател на Арктика.

Ранни години 1842-1864[редактиране | edit source]

Роден в селцето Шенау, сега в Чехия, близо до Теплице в семейство на улански ротмистър. Когато е на 14 години баща му умира и Пайер е изпратен при чичо си в Краков, където завършва кадетско училище, а от 1857 до 1859 учи във военната академия във Винер Нойщад. През 1859 като младши лейтенант постъпва на служба в 36-ти пехотен полк във Верона, Северна Италия. През същата година, на 24 юни, едва на 17 години Пайер взема участие в битката при Солферино - най-голямото сражение в австро-итало-френската война от 1859 между обединените армии на Франция, Пиемонт и Сардиния против австрийската армия.

От 1860 до 1863 служи в гарнизона във Верона. От 1863 е преподавател по история в кадетската школа в Айзенщад, Австрия. След произвеждането му в лейтенант е преведен в гарнизона във Венеция.

Изследователска дейност 1864-1874[редактиране | edit source]

Топографски експедиции в Алпите 1864-1868[редактиране | edit source]

През 1862 Пайер се увлича по алпинизма, и в свободното си време извършва изкачвания на над 30 върхове в Италианските Алпи и в района на Висок Тауерн. От 1864 до 1868 извършва топографски изследвания в масивите Адамело и Ортлес в Алпите и първи се изкачва на най-високата точка на Адамело - 3554 м. В резултат на четиригодишните измервания Пайер съставя детайлна топографска карта на изследваните райони в М 1:56000. Старанията му скоро са забелязани от ръководството на армията и е преведен на работа във Военния Картографски институт във Виена.

На 24 юни 1866 участва във второ сражение мужду австрийската и италианската армии и за проявеното мъжество е наградан с Военен кръст за храброст.

Експедиция в Гренландия 1869-1870[редактиране | edit source]

През 1868 Пайер е поканен от немския географ Аугуст Петерман да се включи като топограф във втората немска полярна експедиция 1869-1870 ръководена от Карл Колдевей към източното крайбрежие на Гренландия. Топографските дейности извършени от Пайер по време на експедицията са високо оценени от организаторите на експедицията и от страна на австрийското правителство, което му възлага научното ръководство на нова експедиция в Арктика.

Експедиция в Арктика 1872-1874[редактиране | edit source]

През 1871 Пайер заедно с Карл Вайпрехт, капитан-лейтенант от военно-морските сили на Австро-Унгария, извършва пробно плаване към бреговете на Нова Земя и Шпицберген, където намират големи пространства свободно от ледове море.

През 1872 започва същинската експедиция на кораба "Тегетхоф", като основната цел на експедицията е преминаването през т.н. Североизточен проход, и която експедиция донася на Пайер световна известност с откриването на най-северния архипелаг на Европа Земя на Франц Йосиф.

През юли 1872 корабът напуска пристанището Бремерхафен и се отправя на север. На 29 август около северозападните брегове на Нова Земя корабът замръзва в ледовете и започва дрейф на север и северозапад, който продължава 372 дни. На 30 август 1873 открива остров Вилчек (79°56′ с. ш. 58°42′ и. д. / 79.933333° с. ш. 58.7° и. д.) в архипелага Земя на Франц Йосиф, на който зимува през 1873-1874.

От 10 до 16 март 1874, когато още има жестоки студове (до -50°С), Пайер с шест спътника и с шейна, в която са впрегнати три кучета, извършва първия, много кратък поход до съседния остров Хол (80°19′ с. ш. 57°59′ и. д. / 80.316667° с. ш. 57.983333° и. д.). На 24 март, отново с шест спътника, тръгва в едномесечен поход на север, като последователно открива остров Салм (26 март, 80°04′ с. ш. 59°16′ и. д. / 80.066667° с. ш. 59.266667° и. д.), протока Австрийски канал (отделящ източната островна група от централната), западния бряг на островите Земя Вилчек (80°35′ с. ш. 60°30′ и. д. / 80.583333° с. ш. 60.5° и. д.), Ла Ронсиер (80°59′ с. ш. 61°00′ и. д. / 80.983333° с. ш. 61° и. д.), Райнер (81°22′ с. ш. 58°59′ и. д. / 81.366667° с. ш. 58.983333° и. д.) и Карл Александър (81°28′ с. ш. 57°37′ и. д. / 81.466667° с. ш. 57.616667° и. д.).

На 81° 38' с.ш. Пайер оставя четири човека с голямата шейна и едно куче и сам с двама спътника продължава на север. На 81°47′ с. ш. 58°40′ и. д. / 81.783333° с. ш. 58.666667° и. д. групата открива остров Рудолф (април, 297 км2). Заобикаляйки го от запад е открит залива Теплиц и достигат до нос Флигели (81°51′ с. ш. 59°14′ и. д. / 81.85° с. ш. 59.233333° и. д., най-северната точка на Европа). На обратния път отрядът пресича високия остров Винер Нойщад (80°48′ с. ш. 58°31′ и. д. / 80.8° с. ш. 58.516667° и. д.), а на юг от него малкия остров Хейс (80°34′ с. ш. 57°42′ и. д. / 80.566667° с. ш. 57.7° и. д.).

В началото на май 1874 групата се връща на парахода и след няколко дена Пайер с двама спътника тръгва на северозапад и на 50 км от базата открива остров Макклинток (80°11′ с. ш. 56°34′ и. д. / 80.183333° с. ш. 56.566667° и. д.).

По време на зимуването провежда ценни научни наблюдения в областта на геофизиката и изследва природата на полярния лед. Тъй като се установявя, че "Тегетхоф" е заседнал в плитчина и след няколкото неуспешни опита да бъде изтеглен екипажът го изоставя на 20 май 1874. В продължение на три месеца къде на шейни, къде на лодки екипажът достига до Нова Земя, където руска риболовна шхуна ги прибира и ги докарва до норвежкото пристанище Вадьо, а след това като герои се прибират в Австро-Унгария.

Следващи години[редактиране | edit source]

След завръщането си от експедицията Пайер се уволнява от армията и през октомври 1874 му е връчена държавна премия в размер на 44 гулдена. На 24 октомври 1876 му е присъдено рицарско звание, което може да се предава и на потомците му. Тогава сменя и името си, на латински Юлиус Йоханес Лудовикус Ритер фон Пайер.

През 1877 се жени и има две дъщери. От 1877 до 1879 се обучава на живопис във Франкфурт на Майн, а от 1880 до 1882 продължава обучението си в Мюнхен. След завършване на художественото си образование се премества в Париж, където се отдава изцяло на живописта. По-късно някои от картините му са наградени с медали от изложби в Мюнхен, Берлин и Париж. През 1890 Пайер се развежда с жена си и се връща във Виена, където открива школа по живопис за девойки.

През 1912 участва в планирането на експедиция към Северния полюс с подводница, но плановете му не се осъществяват.

Умира на 19 август 1915 в град Фелдес, сега град Блед в Словения.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Трудове[редактиране | edit source]

  • "Die österreichisch-ungarische Nordpol-Expedition in den Jahren 1872-74 nebst einer Skizze der zweiten deutschen Nordpol-Expedition 1869-71 und der Polar-Expedition von 1871" (1876).

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Julius von Payer“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.