Юлия Кръстева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Юлия Кръстева
френска литераторка и писателка от български произход
Юлия Кръстева 
Родена: 24 юни 1941 г. (1941-06-24) (73 г.)
Сливен, България

Юлия Стоянова Кръстева (Julia Kristeva) е френско-българска изследователка - психоаналитик, лингвист, семиотик, философ, както и не на последно място феминистка. Работата ѝ заема изключително важно място в постструктуралната мисъл и литературна критика. Тя е също така известна писателка, като част от романите ѝ имат за тема България и Балканите.

Биография[редактиране | edit source]

Юлия Кръстева е родена в Сливен на 24 юни 1941 г. Учи от малка френски език. Завършва френска филология през 1964 г. в Софийския университет. През 1966 г. заминава за Париж със стипендия от френското правителство и оттогава живее във Франция и пише на френски, а в последно време също така — що се отнася до кратки статии — понякога и на английски.

Във Франция развива научна дейност, работи с Ролан Барт и Люсиен Голдман. Присъединява се към структуралистката литературно-философска група „Тел Кел“ и се омъжва за "нейния водач" Филип Солерс.

Получава докторат по семиология (1968) и държавен докторат по литература на лингвистична тема в Париж (1973). Професор по лингвистика в Парижкия университет става през (1974)г. Към 1979 г. завършва обучение по психоанализа.

Има огромно число научни публикации и книги[1], много от които са преведени на други езици, между които: „Semiotiké: recherches pour une sémanalyse“ (1969), „La Révolution du langage poétique“ (1974), „Polylogue“ (1977), „Histoires d'amour“ (1983)и „Colette“ (2004). Всички нейни научни трудове се издават на английски от Колумбийския университет в Ню Йорк (Columbia University Press).

Понастоящем Юлия Кръстева е професор в Парижкия университет Дени Дидро и има частна практика като психоаналитик. Редовно преподава в Колумбийския университет в Ню Йорк като гост-професор, където дели професорския стол по семиология с Умберто Еко и Цветан Тодоров, както и в Университета на Торонто и др. университети в Европа и САЩ. Тя е и изпълнителен секретар на Международната асоциация по семиология и член на много редакторски съвети. Юлия Кръстева е също член на Британската академия[2].

През април 1997 г. Юлия Кръстева получава едно от най-престижните отличия във Франция — Почетния легион. Юлия Кръстева е доктор хонорис кауза на много университети, между които са Университетът в Байройт (2000 г.), New School University в Ню Йорк (2003), Harvard University, Boston (1999) и Софийският университет (31 май 2002 г.).

Норвежкото правителство ѝ дава през 2004 г. Холбергова награда (еквивалент на Нобелова награда за хуманитарни науки), за "новаторската работата, посветена на въпросите, които са разположени в пресечната точка между език, култура и литература".

През 2008 Кръстева основава международната награда Симон дьо Бовоар. Присъжда се на личности, които, според журито, са се отличили чрез художествена работа или действия за насърчаване на свободата на жените в света. Носителки на наградата са Аян Хирси Али и Таслима Насрин през 2008 г. , колективът One Million Signatures for the Repeal of Discriminatory Laws през 2009 г., китайките Гуо Циянмей и Ай Сияомин през 2010 г., Людмила Улицка през 2011 г.

Феминизъм[редактиране | edit source]

Юлия Кръстева прави популярното разделение на трите вида феминизъм, разделение по отношение на идеология и исторически произход, което е широко употребявано днес. Това става в публикацията „Времето на жените“ в „Новите болести на душата“ (1993). С това разделение Кръстева отхвърля първите две вълни и се застъпва за третата. В чест на тази публикация на български се публикува сборник, озаглавен „Времето на жените“ (1997), в който статията е преведена и на български.

Юлия Кръстева е считана като една от основните теоретички на женското писане в рамките на литературния феминизъм. Но в трилогията, публикувана между 1999 и 2002 г., озаглавена "Женския гений", и посветена на Хана Аренд, Мелани Клайн и Колет, тя открито критикува феминизма и се разграничава от феминистичните теории като настоява върху неповторимостта на всеки субект.

Критика[редактиране | edit source]

Роман Якобсон пише за Юлия Кръстева, че тя "има дарбата да поставя под въпрос общоприетите аксиоми."[3]

А Ролан Барт пише в Чужденката, текст посветен на нея: "Юлия Кръстева промени мястото на нещата: тя винаги унищожава последните предразсъдъци. Нейната работа е изцяло нова, точна не от научнo пуританство, a защото заемайки цялото пространство тя се нарежда на място, изпълва го с точност, и задължава всеки който не я приема да се намери в позицията на отблъснат или на цензор." .[4]

Hо някои от критиците на Юлия Кръстева атакуват нейните теории, които са стъпили върху сексуалността и по-конкретно хомосексуалността, за да я направят основа на поетическия език или майчиното желание. Най-силна критика отправя към аргументациите на Кръстева феминистката Джудит Бътлър в книгата ѝ „Безпокойства около родовия пол“. Джулиана де Ной посочва, че Кръстева е буквално „охулена“ за нейните „изключително правоверни психоаналитични разглеждания, подкрепящи режима на задължителната хетеросексуалност“ (виж хетеронормативност), а Елизабет Грос казва, че „единствената категория на любовта липсваща от Истории за любовта е любовта на жена към жена“.[5]

Сред нейните критици са също така професорите по математика и физика Алън Сокал и Жан Брикмон, които в книгата „Модерни глупости“, която е критика извън адекватния контекст на постмодернизма и по тази причина намирана за несериозна от постмодерните философи, като Дерида[6], посочват три статии на Кръстева с употреба на математични термини, целящи според професорите да впечатлят читателя, например те критикуват Кръстева че е цитирала математическата теория на множествата в една от нейните статии.[7] [8]

Библиография[редактиране | edit source]

Теория

  • Черно слънце. Депресия и меланхолия, С., 1998

Романи

  • Самураите, 1990 - автобиографичен
  • Старецът и вълците, 1991
  • Обладаване, ИК "Хемус", 1998
  • Убийство във Византия, Сиела, 2005
  • Тереза моя любов, 2008

За Юлия Кръстева[редактиране | edit source]

  • Миглена Николчина, Смисъл и майцеубийство. Прочит на Вирджиния Улф през Юлия Кръстева, 1997
  • Kelly Oliver, Reading Kristeva. Unraveling the Double-bind. Bloomington, Indiana University Press, 1983
  • Toril Moi, The Kristeva Reader, Columbia University Press, 1989
  • John Lechte, Julia Kristeva. London, New York, Routledge, 1990 (Coll. "Critique of the twentieth century")
  • Jennifer Radden, The Nature of Melancholy: From Aristotle to Kristeva, Oxford University Press, 2000.
  • Megan Becker-Leckrone, Julia Kristeva And Literary Theory, Palgrave Macmillan, 2005.
  • Sara Beardsworth, Julia Kristeva, Psychoanalysis and Modernity, Suny Press, 2004. (2006 Goethe Award for Psychoanalytic Scholarship for the best book published in 2004)
  • Kelly Ives, Julia Kristeva: Art, Love, Melancholy, Philosophy, Semiotics and Psychoanalysis, Crescent Moon Publishing Édition, 2010.
  • Kelly Oliver, Ethics, Politics, and Difference in Julia Kristeva's Writing, Routledge Édition, 1993.
  • John Lechte, Maria Margaroni, Julia Kristeva: Live Theory , Continuum International Publishing Group Ltd, 2005
  • Anna Smith, Julia Kristeva: Readings of Exile and Estrangement, Palgrave Macmillan, 1996.
  • David Crownfield, Body/Text in Julia Kristeva: Religion, Women, and Psychoanalysis, State University of New York Press, 1992
  • Inge Suchslan, Julia Kristeva. Zur Einführung. Hamburg 1992
  • Kelly Oliver (ed.), The Portable Kristeva. New York, Columbia University Press, 1997
  • Kathleen O'Grady (ed.), Julia Kristeva: A Bibliography of Primary and Secondary Sources in French and English, 1966-1996, (?) 1997 (110 стр.) ISBN 0-912632-68-2
  • Алан Сокал/Alan Sokal/Jean Bricmont: Impostures Intellectuelles (Интелектуални мошеници), Paris 1997 ISBN 2253942766

Източници[редактиране | edit source]

  1. Списък публикации на Юлия Кръстева
  2. http://www.britac.ac.uk/events/2010/kristeva/index.cfm
  3. Desire in Language: A Semiotic Approach to Literature and Art, Columbia University Press, 1980 ( "Both readers and listeners, whether agreeing or in stubborn disagreement with Julia Kristeva, feel indeed attracted to her contagious voice and to her genuine gift of questioning generally adopted 'axioms,' and her contrary gift of releasing various 'damned questions' from their traditional question marks." Roman Jakobson)
  4. Roland Barthes, Œuvres complètes, vol 3, Seuil 2002‎ - p. 477 : "Julia Kristeva change la place des choses: elle détruit toujours le dernier préjugé, celui dont on croyait pouvoir se rassurer et s’enorgueillir ; ce qu’elle déplace, c’est le déjà-dit, c’est-à-dire l’insistance du signifié, c’est-à-dire la bêtise; ce qu’elle subvertit, c’est l’autorité, celle de la science monologique, de la filiation. Son travail est entièrement neuf, exact, non par puritanisme scientifique, mais parce qu’il prend toute la place du lieu qu’il occupe, l’emplit exactement, obligeant quiconque s’en exclut à se découvrir en position de résistance ou de censure"
  5. Juliana De Nooy, Derrida, Kristeva, and the dividing line: an articulation of two theories of difference, Taylor & Francis, 1998, pp. 272-274
  6. ((fr)) Jacques Derrida, Sokal et Bricmont ne sont pas serieux, Le Monde, 20 novembre 1997 (Жак Дерида, Сокал и Брикмон не са сериозни, в. Монд, 20 ноември 1997)
  7. Amazon.com Review
  8. In defense of science
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Julia Kristeva“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.