Юлия Ценова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Юлия Ценова
българска пианистка, композитор и педагог
Юлия Ценова 

Юлия Ценова, 2008 г.
Родена: 30 юли 1948 г.(1948-07-30)
София, НР България
Починала: 11 април 2010 г.  (на 61 години)
София, Република България

Проф. Юлия Ценова (Julia Tsenova) е българска пианистка, композитор и музикален педагог. Автор е на музикално-сценични, симфонични, камерни, хорови творби; детски хорови песни, песни за детски вокални групи; поп-песни; джазови пиеси; музика за куклен театър, телевизионни сериали и др.

Биография[редактиране | edit source]

Юлия-Марианна Цветкова Ценова е с панагюрски и царибродски корени. Родена е на 30 юли 1948 година в София в семейството на фармацевти. Завършва Средно музикално училище „Любомир Пипков“ в София, където изучава клавирно изкуство при доц. Лидия Кутева и хармония (и факултативно композиция) при проф. Евгений Аврамов.

Красимир Кюркчийски записва първата композиция на Юлия Ценова „Неаполитанска песен“ в 3/8 такт, когато тя е още 5-6-годишна, а вече в музикалното училище, след един неин духов квинтет, Кюркчийски я представя на проф. Панчо Владигеров.

От 1970 година Юлия Ценова активно концертира в България и чужбина с камерни, поп-джаз състави и солово в две направления - жанрова и съвременна музика.

Дипломира се в Българската държавна консерватория (днес Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“) с две специалности: пиано при проф. Богомил Стършенов (1972) и композиция при проф. Панчо Владигеров (1974). Юлия Ценова е единствената жена, която проф. П. Владигеров е приел за свой студент по композиция. Ценова посещава курсовете по композиция на един от най-значителните музикални творци на Холандия след Втората световна война, проф. Тон де Леув в София (1981) и в Амстердам (Холандия) (1982), а също в Дармщат (Германия). Става преподавател по пиано в катедра „Поп и джаз изкуство“ в НМА, която (вече като професор и декан) ръководи от 1997 година.

В периода 1998-2005 проф. Ценова е първоначално творчески секретар, а впоследствие - председател на Дружеството за нова музика в България (2000-2002), българска секция на International Society for Contemporary Music (ISCM). Член е на управителния съвет на Съюза на българските композитори.

Проф. Ценова има една дъщеря - концертиращата пианистка Кристина Сандулова.[1]

Умира от рак на 11 април 2010 година в София. Урната с праха ѝ е погребана в Софийските централни гробища, на Алеята на културните дейци.

Творчество[редактиране | edit source]

Композицията на Ценова „Безкрайният кръг“ подсказва за звездната мъглявина Crab Nebula

Своето авторско присъствие Юлия Ценова заявява още в средата на 70-те години. Творческите ѝ интереси са разностранни и насочени към различни жанрове и култури. В произведенията ѝ от 90-те години се чувства и източно философско и естетическо влияние. В музикалния ѝ език се претворяват различни съвременни композиционни техники. Нейни пиеси носят национална звукова атмосфера, пропита с хумор, свежест и динамика. Други, като „Водата ме приспива“ (1993), са с мека и гъвкава фактура, отвеждаща към причудливи съновидения и всепроникваща тишина.[2] А творби като „Безкрайният кръг“ (1995) изразяват вечния копнеж по Космоса и звездните висини.

Самата композиторка споделя за вокалните си цикли „Liebe-Zeit-Tod“ (2002) и „Curriculum Vitae“ (2003) по стихове на Ингеборг Бахман: „Поетичното творчество на Ингеборг Бахман е страстно и отчаяно експресивно. То е провокативно, дълбоко и с непредвидими драматични обрати. В нейната позиция за живота неотклонно присъстват страх, смърт, пределна критичност и безизходност от ситуациите. Използвайки съвременни музикални средства аз се опитвам да проникна в неспокойната ѝ душевност и да създавам диалог. Любов... време... смърт... тоталната нощ и нейната всепоглъщаща утроба... Нейното мощно деструктивно внушение, порив и вик, безнадеждно примирение или отчаяние нерядко асоциират у мен и други драматургически решения... Търся отговори или някакво неизказано, несподелено продължение в стиховете ѝ - отвъд нейната болезнено откликваща и много дълбока чувствителност.“[3]

За късните си творби Юлия Ценова, с усет за парадокс, казва: „Моите произведения в последно време третират философски идеи, свързани с най-различни ясни и неясни неща, след което продължава да не е ясно.“[4]

Признание[редактиране | edit source]

Чуждестранната музикална критика определя: „Стилът на Юлия Ценова е широкообхватен, силен, динамичен, много индивидуален и емоционален... Някои от творбите ѝ са вдъхновени от джаза, от индийската и мексиканската музика. Вникването във философски аспекти на различни култури ясно се долавя в нейното творчество.“[5]

За двата ѝ вокални цикли се отбелязва: „Идейният свят на Ингеборг Бахман и нейната философия намират експресивен израз в музиката на българската композиторка Юлия Ценова. Разкриват се тайни страхове и неовладяна паника, натрупани мълчания, размисли и смут, който смущава... Мелодия, звуци и текст се преливат в сцени със завладяващ драматизъм.“[6]

Композиции на Юлия Ценова са представяни на различни форуми, фестивали за съвременна музика и концерти в България, Австрия, Швейцария, Англия, Ирландия, Германия, Франция, Италия, Испания, Холандия, Норвегия, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Гърция, Русия, Индия, Австралия, САЩ, Канада и др.[7]

Награди и отличия[редактиране | edit source]

Юлия Ценова има редица награди за хорова, сценична и камерна музика.[8] В последните си години получава:

  • „Златно петолиние“ от СБК (2003)
  • „Кристална лира“ от СБМТД (2008)
  • Златен медал от НМА „Проф. П. Владигеров“ (2008)

През 2002 година Българска национална телевизия прави документален филм-творчески портрет за Юлия Ценова „Молитва на стената“, сценарий и режисура Вергиния Костадинова.

Международни номинации[редактиране | edit source]

Проф. Юлия Ценова
* Международният биографичен център (МБЦ) - Кеймбридж, Англия, включва името и биографията на композиторката в XIV издание на „Кой - кой е“ от м. февруари-март 1997 г.
* 1996 г. - Международният биографичен център (МБЦ), Кеймбридж, обявява Юлия Ценова за „Жена на годината“, като я включва и в енциклопедията „2000 забележителни личности на XX век“, издание на Кембридж, 1998 г.
* Американският биографичен институт (АБИ) със седалище в Роли, Северна Каролина, включва биографията на Юлия Ценова в VIII издание на своя справочник за изключителни постижения в съвременната музика.
* Името на Юлия Ценова фигурира в „Британската кралска енциклопедия“ (Royal Encyclopedia of Britain) и в немската енциклопедия „Музиката в историята и съвременността“ (Die Musik in Geschichte und Gegenwart).
* Една от най-престижните световни музикални енциклопедии публикува биография и пълен списък на творбите на Юлия Ценова.

Произведения[редактиране | edit source]

Музикално-сценични творби[редактиране | edit source]

Камерна опера-мюзикъл:
  • „Изкушение“, едноактна опера-мюзикъл ­за солисти, смесен камерен хор и оркестър, либр. Павел Герджиков по Елин Пелин (1996)
Детски мюзикли:
  • „В страната на усмивките“, либр. Люба Мънзова (1985)
  • „Снимаме филм“, либр. Димитър Димитров (1986)
  • „Златната опашка“, либр. Харалампи Харалампиев (1987)
  • „Лудориите на Лукчо“ по Джани Родари и Димитър Димитров (1988)
  • „Снежица“, либр. Харалампи Харалампиев (1988)
  • „Луди-млади“ (фолклорен балаган) по Цанко Церковски, либр. и режисура Мирослав Миндов (1990)
Музика за куклен театър:
  • „Тримата снежковци“, по стихове на Юлия Ценова, режисура Снежана Колешанова (1983)
  • „Мечето Римчинчи“, по стихове на Юлия Ценова, режисура Снежана Колешанова (1984)
  • „Папагалчето Пай“, по стихове на Юлия Ценова, режисура Снежана Колешанова (1985)
  • „Кончо“, режисура Рада Александрова (1986)
Музика за мултипликационни филми:
  • „Леглото“, либрето и режисура Явор Калъчев (1990)
Музика за телевизионни сериали:
  • „Математика, ура!“, либр. Ваня Гъркова, стихове Харалампи Харалампиев (1988)
  • „Геометрия, ура!“, либр. Ваня Гъркова, стихове Харалампи Харалампиев (1989)

Хорово-оркестрови творби[редактиране | edit source]

  • „Балада за “А”“, за мъжки хор и оркестър, по стихове на Христо Черняев (1989)
  • „Фреска“ за камерен (народен) дамски хор и оркестър (1994)

За симфоничен оркестър[редактиране | edit source]

  • „Симфония с концертантен клавир“ (1974)
  • „Движение за оркестър“ (1980)
  • „Празнична музика“ (1984)
  • „Внушение“ за симфоничен оркестър (без цигулки, виоли и виолончели) с арфа, пиано, синтезатор и електроакустична уредба (2000)
  • „Шопски танц“ (2001)

За струнен оркестър[редактиране | edit source]

  • „Пиеса“ (1970)

Камерна музика[редактиране | edit source]

  • „Духов квинтет“ за флейта, обой, кларинет, фагот и валдхорна (1965)
  • „Вариации“ за флейта, цигулка и пиано (1966)
  • „Въведение и послание“ за арфа и флейта (1980)
  • „Музика за мишките“ за флейта, кларинет и фагот (1985)
  • „Музика в антракта“ за пиано, виола, контрабас и магнетофонна лента (1986)
  • „Cantus Firmus а due“ за кларинет, маримба и пиано (1987)
  • „Водата ме приспива“ за пиано, кларинет, вибрафон и акустични ефекти (1993)
  • „Безкрайният кръг“ за струнен квинтет, пиано, флейта и валдхорна (1995)
  • „...призовавайки боговете“ за алтова флейта и mexican sistrum, пиано и mexican drum, контрабас и log drum (1996).
  • „Разбулване на Изида“ за алтсаксофон, пиано, тромпет и звукова уредба с ехо ефекти (1998)
  • „Седмата врата“ за флейта, кларинет, глас и пиано (2001)
  • „Temple of the Dancers“ за три флейти (2002)
  • „Струнен квартет“ (2003)
  • „Драконът отляво“ за соло обой (2004)
  • „Musica di Camera“ за виола и контрабас (2006)
  • „Amadeus Rondo“ за флейта и пиано (2006)
  • „Get The Message“ за карильон (2007)
  • „Бумеранг“ за пиано, конги и маримба (2008)
  • „The True Meaning“ (джаз) за пиано, перкусия, китара, тромпет и тромбон (2008)
  • „Khare“ за елекрически контрабас и перкусия (2008)
Проф. Юлия Ценова
  • „Послание“ за флейта, кларинет, виола и пиано (2009)
За флейта, виола, арфа и пиано:
  • „Концертино“ (1971)
  • „Прелюд и фуга“ (1973)
  • „Зелена тишина“ (2000)
За виола и пиано:
  • „3 фрески с епилог“ (1976)
  • „Степ и раг-тайм“ (1981)
За пиано
  • „13 вариации“ (1971)
  • „Триптих за клавиатура“ (1996)
  • „Джаз албум“ (1997)
  • „Musica solitudinis“ („Музика на самотата“) (1997)
  • „Shopp Dance“ за пиано 4 ръце (1998)
  • „4 молитви“ (Молитва за кръста, Молитва за диханието, Молитва за песен и Молитва за слънце) (1999)
  • „Метаморфози“ за пиано 4 ръце (2003)
  • „Q. F. F. F. S.“ (Quod felix faustum, fortunatum sit) за соло пиано (2007)

Вокална музика[редактиране | edit source]

  • „3 индийски песни“ за соло контраалт, по стихове на Кедарнат Агървал (1973)
  • „7 песни“ за сопран и щрайхквинтет, по стихове на Анна Каменска (1975)
  • „4 песни“ за сопран и клавирен квинтет, по стихове на Дора Габе (1986)
  • „Потапяне в полюсите“ за 7 гласа (4+3) (1990)
  • „π = 3,14“, за глас и камерен щрайх, обой, фагот, валдхорна, пиано, тимпани, вибрафон, флексатон и гонг, по стихове на Мара Чапанова (1998)
  • „Liebe-Zeit-Tod“ (Любов, време, смърт) и „Curriculum Vitae“, за сопран и пиано, по стихове на Ингеборг Бахман (2002­/03)
  • „Menada“, за глас и контрабас (един изпълнител) (2005)* „Lavarayaha“, за глас и контрабас (един изпълнител) (2005)
  • „...that is the question“, по текстове на Николай Майсторов (2005)
  • „Reigen“, за сопран и пиано, текст Ингеборг Бахман (2005)

Хорова музика[редактиране | edit source]

За смесен хор:
За женски камерен хор и соло сопран:
За женски народен хор:
За детски хор:
За детски вокални групи:
  • „Огънче“, стихове Никола Коев
  • „Песни за нотите“, стихове Никола Коев
  • „Кральо-портальо“, стихове Харалампи Харалампиев
  • „Ринги-ринги-рае“, стихове Харалампи Харалампиев
  • „Щуротия“, стихове Харалампи Харалампиев
  • „Зеленият петел“, стихове Юлия Ценова
  • „Колелото на зодиака“ (13 песни за двама артисти и деца), стихове Харалампи Харалампиев
  • „Ежедневие“, стихове Юлия Ценова
Поп-песни:
  • „Енигма“, стихове Иван Вазов
  • „Орфей“ (вокална група), фолк-джаз
Джаз:
  • „12 пиеси за пиано“
  • „Пет пиеси за пиано“
  • „Девет пиеси за пиано“
  • „Поли джаз“
  • „Така е лесно“ и др.
Audio-CD:
  • „Re-acting to Ingeborg Bachmann“. New Essays and Performances. Sung by the soprano Elisabeth Linhart(with CD and DVD) - Würzburg : Königshausen & Neumann (2006) [9]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Kristina Sandulova, concert pianist
  2. Авторски концерт на Юлия Ценова. XI международен фестивал “Пианисимо” 2008
  3. Български културен институт
  4. Любомир Денев: „Композитор/ка“ - Интервю с Юлия Ценова, в-к Култура, 31 юли 1998
  5. Julia Tsenova, Komposition und Klavier. Zum 80. Geburtstag Ingeborg Bachmann: Julia Tsenova, Wien 16.Mai-10.Juni 2006
  6. Konzert Liebe – Zeit – Tod Curriculum vitae, Österreichische Botschaft in Bratislava
  7. Юлия Ценова, композитор, пианист, педагог - Съюз на българските композитори
  8. Антоанета Добрева: Проф. Юлия Ценова се върна в светлината
  9. GVK - Gemeinsamer Verbundkatalog - 2.1

Литература[редактиране | edit source]

  • Цинандова-Харалампиева, Веса. „Потапяне в полюсите. Щрихи към портрета на композиторката Юлия Ценова“, С., Пони, 2000
  • Юлия Ценова: „Мога да създавам провокации, но не скандали“, интервю с проф. Юлия Ценова от Константин Карапетров, Музика. Вчера. Днес, 2001, 6, с. 10-28.
  • Юлия Ценова: „Аз съм посланик на самата себе си...“, разговор с Камелия Добрева по повод петдесетгодишнината на композиторката, Български музикални хроники, 1998, 3, с. 51-55.

Външни препратки[редактиране | edit source]