Ботев (връх)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Юмрукчал)
Вижте пояснителната страница за други значения на Ботев.
Ботев
42.7167° с. ш. 24.9333° и. д.
Местоположение на картата на България Област Пловдив
Общи данни
МестоположениеБългария
Област Пловдив
Част отКалоферска планина
Стара планина
Надм. височина2376 m
Обект на БТС 46а. Връх Ботев
Ботев в Общомедия

Ботев е най-високият връх на Стара планина и на нейния дял Калоферска планина, висок е 2376 метра.

Представлява обширно пасище с гранитна основа, страдащо от значителна ерозия.

На връх Ботев са изградени метеорологична станция и радиорелейна и телевизионна станция (отворена на 10 юли 1966 г.), която покрива с телевизионен и радиосигнал над 65% от територията на България[1].

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Върхът се намира в Троянско-Калоферския дял на Средна Стара планина, на границата между област Ловеч и област Пловдив. Най-близо разположените градове на юг от билото са Карлово и Калофер, а на север – град Априлци.

Име[редактиране | редактиране на кода]

  • до 29 юни 1942 – Юмрукчал (понякога Юмрючал)
  • до 5 януари 1946 – Фердинандов връх
  • до 14 март 1950 – Юмрукчал [2]
  • от 14 март 1950 – Ботев [3]

Релеф и геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Връх Ботев се намира в Троянско-Калоферска планина, част от Средна Стара планина. Счита се, че в района на връх Ботев има навлечени стари гранитни структури от Средногорието – т.нар. Ботевски навлак.[4] Основно масивът е съставен от гранитни скали, датиращи от олигоцена – комплекс на средно киселите вулканити – латити, андезити, шошонити.[5]

Старомиоценското денудационно ниво в Стара планина има характер на пенеплен (заравненост), който е особено просторен на 2200 м н.в. и около първенеца в. Ботев, чийто огромен камбаноподобен корпус рязко доминира над широкообхватната му слаборазчленена околност.[6]

Плоският билен релеф около Ботев и Триглав е изолиран с високи откоси, които откъм север (Северния Джендем) се спускат стръмно от 2000 – 2200 м надолу, а от юг (Южен Джендем) – от 1800 – 1900 м.[7]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Метеорологичната станция

Върхът попада в планинския климатичен пояс. Той обхваща онези части от територията на България, които имат приблизителна надморска височина около и над 1000 метра. Най-високите температури са през лятото, а най-ниските – през зимата. Времето е динамично, поради специфичното местоположение.

Ветровете на върха са най-силните в страната, на второ място е връх Мусала със 7,6 м/с годишна скорост на вятъра.

Средна месечна и годишна скорост на вятъра (m/s)[8]
Станция I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII Год.
връх Ботев 11,2 12,0 11,0 9,1 8,7 8,1 7,1 6,9 6,9 7,8 9,8 11,0 9,1

Източник: Кл. справочник на НРБ, т.4, 1982 г.

Месечен брой на ясните и мрачните дни по обща облачност
Станция

вр. Ботев

Месец I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII
ясни дни 3,7 2,8 3,2 1,9 0,6 0,7 3,0 5,9 6,5 7,0 3,8 4,6
мрачни дни 15,4 14,2 15,7 14,8 16,6 13,8 8,9 7,1 8,6 10,9 13,7 13,2

Източник: Климатичен справочник на НРБ, том II, 1979 г.

  връх Ботев 2000 – 2013 г. 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Средни максимални температури (°C) −6,1 −5,1 −3,4 0,1 5,2 8,6 11,0 11,4 7,1 4,0 0,9 −3,7 2,4
Средни температури (°C) −8,2 −7,8 −5,6 −1,9 3,3 6,6 8,9 9,2 5,1 1,9 −1,2 −5,9 0,4
Средни минимални температури (°C) −10,4 −9,9 −7,8 −3,9 1,5 4,7 6,7 7,0 3,1 −0,2 −3,3 −8 −1,7
Източник: Stringmeteo.com

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Маршрути[редактиране | редактиране на кода]

  • През южното било на планината от местността Паниците до хижа „Рай“. Преходът отнема около 5,5 – 6 часа. До хижа Рай се следва добре маркирана (син цвят) и често посещавана пътека, след това се минава по така наречената Тарзанова пътека. Пътеката се вие леко встрани от Райското пръскало. Първите 400 метра са по-стръмни, но безопасни. Надолу се открива впечатляваща гледка от Джендема – вековни гори, недостъпни скали, огромни и стръмни долини, невероятна зеленина и разнообразен животински свят. Виждат се върховете Амбарица, Купена, Жълтец и т.н.[9]Нагоре наклонът намалява и височината нараства монотонно до 2376 m на върха. Връх Ботев е най-ветровитото място в България и изисква подходяща екипировка.
  • От север през хижа Плевен с преход от 4 – 4,5 часа или директно качване по „Кабела“ през „Кралимаркова купа“ което се явява най-краткия и най-бързия маршрут за изкачване до върха, а времето което ще ви е отнеме е между 3 – 3,5ч. От Острец през хижа Тъжа с поход от 7 часа.
  • От запад към върха води билен маршрут, който започва от хижа Добрила. Трудността му е от степен IV. Лятото в хубаво време се минава сравнително лесно от всеки средностатистически турист. Има на места въжета за улеснение, като на едно-две места е нужно набиране, а другаде – спускане почти само на ръце. При хубаво време и добра видимост, които там са рядкост, предлага неповторими гледки към Северна и Южна България. Хижа Васил Левски за 3,5 – 4 часа.
Изглед от полите на Средна гора над Калофер. Отпред е Райското пръскало
  • Хубав зимен маршрут е Карлово – хижа Равнец – Кочмара – Петолъчката – връх Жълтец – заслон „Ботев“ – връх Ботев. При хубаво време, но с лепящ се по снегоходките сняг, който прави ходенето трудно, за физически добре подготвен човек с раница около 14 kg, маршрутът се изминава за 8 часа, но е доста изморително. По този маршрут не е наложително използването на котки, но с тях се ходи стабилно и бързо, ако е заледено, и затова носенето им по този маршрут е главно за улеснение.

Южните склонове на върха са стръмни и на места пресечени от отвесни скали (наречени Райски скали), подходящи за катерене. Там се намира най-високият водопад в България и на Балканския полуостров, наречен Райско пръскало, с височина 124,5 м. Водопадът се захранва от снежните преспи, намиращи се под върха.

Инциденти[редактиране | редактиране на кода]

При недостатъчен туристически опит и подготовка и липса на компетентен водач трябва да се внимава в маркировката, в противен случай има опасност туристите да се изгубят или да пострадат. Характерни са случаите през май и декември 2014 г.[10][11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ РТСС „Ботев“, predavatel.com
  2. ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 33 – 34.
  3. ↑ Кънчо Пеевски. Наименуването на връх Ботев // duma.bg. Дума, 6 юли 2005. Посетен на 4 януари 2013.
  4. ↑ Румен Пенин, Природна география на България, стр. 170, София, 2007 г., изд. Булвест 2000
  5. ↑ Геоложка карта на МОСВ // Архивиран от оригинала на 2014-06-28. Посетен на 2018-07-27.
  6. ↑ М. Георгиев, Физическа география на България, София, 1991 г., Университетско издателство СУ „Климент Охридски“
  7. ↑ География на България, том 1, изд. на БАН, 1966 г.
  8. ↑ Климатичен справочник на НРБ, т.4, 1982 г.
  9. ↑ Aleksndar-snimka.bg – Панорама, снимки № 17, 22, 25 // Архивиран от оригинала на 2014-12-22. Посетен на 2014-12-22.
  10. ↑ Откриха тримата младежи, изгубени в Стара планина
  11. ↑ Издирват пострадал турист в района на връх Ботев

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ботев_(връх)&oldid=12064638“.