Юния Лепида

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Юния Лепида (Junia Lepida; 18 - 65) e римска аристократка от 1 век. Тя е пра-правнучка на император Август.

Тя принадлежи към фамилията Юнии, клон Юний Силан. Дъщеря е на Гай Апий Юний Силан (консул 28 г.) и първата му съпруга Емилия Лепида, дъщеря на Луций Емилий Павел (консул 1 г.) и Виспания Юлия Младша, която е внучка на Август.

Сестра е на Юния Калвина. Вероятно е сестра и на Марк Юний Силан (консул 46 г.), Децим Юний Силан Торкват (консул 53 г.), Луций Юний Силан (претор 48 г. и годеник на Октавия) и на Юния Силана, които са деца на Емилия Лепида и Марк Юний Силан Торкват (консул 19 г.).

Тя се омъжва за юриста и консула от 30 г. Гай Касий Лонгин (13 пр.н.е.-69 г.), син на Луций Касий Лонгин (суфектконсул 11 г.) и Елия, дъщеря на юриста Квинт Елий Туберон (консул 11 пр.н.е.) и брат на Луций Касий Лонгин (консул 30 г.).

През 35 г. Юния Лепида ражда дъщеря си Касия Лонгина, която се омъжва за генерал Гней Домиций Корбулон и става майка на Домиция Корбула, която се омъжва за сенатора Луций Аний Винициан и на Домиция Лонгина, която 70 г. става съпруга на по-късния император Домициан.

През 55 г. тя ражда син Касий Лепид, който става баща на: Касия Лепида (* 80 г.), която става съпруга на Гай Юлий Александър Беренициан. Двамата имат дъщеря Юлия Касия Александрия, (* 105 г.), която се омъжва за Гай Авидий Хелиодор (* 100 г.) и има син Авидий Касий (* 130 г., узурпатор през 175 г.).

Тя е леля на Луций Юний Силан Торкват (* 40 г.; † 65 г.), син на Марк Юний Силан (консул 46 г.), който расте при нея и съпруга ѝ след смъртта на баща му и е убит по нареждане на Нерон

По времето на Нерон Юния Лепида е обвинена в черна магия, съпругът ѝ е изпратен в изгнание през 66 г. в Сардиния, реабилитиран е от Веспасиан и се връща в Рим, където умира през 69 г.

Източници[редактиране | edit source]

  • E. Groag, A. Stein, L. Petersen - e.a. (edd.), Prosopographia Imperii Romani saeculi I, II et III, Berlin, 1933 - . (PIR2)
  • Christian Settipani, Continuite Gentilice et Continuite Familiale Dans Les Familles Senatoriales Romaines, A L'Epoque Imperiale, Mythe et Realite. Linacre, UK: Prosopographica et Genealogica, 2000. ILL. NYPL ASY (Rome) 03-983, pgs. 274-277.
  • Тацит, Annales, 1. XV, 52, XVI, 8, 9.