Юнкер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Граф Яков Ромбауер, внук на Екатерина II; на служба от 1833 г. като камер-юнкер в Министерството на финансите (1782-1849). Гвардейски музей, Санкт-Петербург
Юнкер и генерал в парадни униформи. Павловско военно училище (Русия), 1864 г.

Юнкер е аристократическа титла или военно звание.

Произход[редактиране | edit source]

Думата има немски произход и е контракция на израза млад господин: от Junger - млад, и Herr - господин.

Прусия[редактиране | edit source]

През 19 век с термина юнкери са се наричали членовете на висшата аристокрация в Прусия.

Източна Прусия[редактиране | edit source]

Название на дворяните земевладелци в Източна Прусия през 16 - 20 век и на германските помешници като цяло. Заема господстващо положение във всички сфери на държавната и политическа сфери. Юнкерство е силна опора на феодално-абсолютистката реакция в Европа.

Нацистка Германия[редактиране | edit source]

По време на Третия райх юнкери са се наричали кандидатите за първо офицерско звание в организацията СС. Първоначално то се е приравнявало на шарфюрер в СС, по-късно на унтершарфюрер в СС. В края на Втората световна война от юнкери, служещи в СС, е сформирана 38ма гренадирска дивизия на СС Нибелунген.

Русия[редактиране | edit source]

Това е военно звание в Руската армия до 1918 г., което се нарежда между званията унтерофицер и оберофицер. Званието са получавали военнослужещи, явяващи се кандидати за придобиване на първо оберофицерско звание, както и учащите се във военно учебни заведения (военни и юнкерски училища, школи) в Русия.

България[редактиране | edit source]

Юнкери са наричани курсантите във Военното училище в София. Старшите курсанти са имали звание "портупей-юнкер".