Юрий Венелин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Юрий Венелин
украински българист, фолклорист и етнограф
Юрий Венелин 
Роден: 22 септември 1802
Тибава, днес в Украйна
Починал: 26 март 1839
Москва, Русия

Ю̀рий Ива̀нович Венѐлин (псевдоним на Георги Хуца) е украински славист, българист, фолклорист, етнограф, филолог.

Животопис[редактиране | edit source]

Роден е на 22 септември 1802 година в село Тибава (днес в Украйна) в обикновено свещеническо семейство. След като завършва гимназия в Ужгород, той постъпва в Сарматския лицей под името Юрий Венелин. В лицея бъдещият учен се увлича по историческите науки. През 1822 г. постъпва в Лвовския университет. По-късно заминава за Кишинев, където проучва езика и историята на българските преселници. Продължава обучението си в Москва, където следва медицина, но неговият интерес в областта на българския фолклор и етнография не престават.

През 1829 година Юрий Венелин издава един от най-задълбочените си и значими трудове, слагащ началото на съвременната българска фолклористика и етнография, а именно „Древните и съвременни българи в тяхното политическо, народностно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“. Тази книга намира широк отзвук както в Русия, така и в тогавашните български земи. Чрез своя труд Юрий Венелин оказва голямо влияние върху зараждащата се българска интелигенция.

През 1830 година е командирован в България от Руската академия в Санкт-Петербург (която през 1841 година се слива с Руската академия на науките). Посещава някои български градове като Варна, Каварна, Силистра и други, и записва редица народни песни и умотворения, като се запознава непосредствено с някои особености на българския език.

През 1836 година установява контакти с доайена на българската емиграция в Одеса Васил Априлов, с когото води оживена кореспонденция. Той убеждава Васил Априлов да събира и съхранява песенния български фолклор. През този период Венелин изследва българския фолклор, етнография и език. Тези негови проучвания ще залегнат в по-късните му трудове.

Юрий Венелин е автор на съчинението „Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“, издадено в 3 тома през 1829-1841 година. Този труд прави известно името на българите сред по-широк кръг от руската общественост и повлиява на много българи, между които и на Васил Априлов, да осъзнаят своята народност. Неговата книга „Критически изследвания за българската история“ е публикувана посмъртно (с известни съкращения) през 1849 година в Москва по инициатива на Спиридон Палаузов и със средствата на живеещия в Русия български търговец Иван Денкоглу. През 1853 година книгата е публикувана изцяло (по ръкописа на автора) в Земун, Сърбия в български превод на калоферския учител Ботю Петков (бащата на Христо Ботев) и нейната поява изиграва сериозна роля в развитието на българската историография около средата на 19 век.

Юрий Венелин умира в Москва на 26 март 1839 година. Погребан е в Даниловия манастир до гроба на Михаил Николаевич Гогол.

Други[редактиране | edit source]

На негово име е кръстена улица в центъра на София. Неговото име носи и улица в центъра на Габрово, покрай река Янтра, като до улицата на един много малък площад има построен паметник на Юрий Венелин

Библиография[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]