Юрий Стоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Юрий Стоянов
съветски руски и украински актьор
Роден
10 юли 1957 г. (66 г.)
Учил вРуска академия за театрално изкуство
НаградиНароден артист на Русия
Актьорска кариера
Активностот 1974 г.
Семейство
Уебсайт100ianov.com
Юрий Стоянов в Общомедия

Юрий Николаевич Стоянов е съветски руски и украински театрален и киноартист от български произход[1].

Народен артист на Руската федерация (2001)[2]. Автор, постановчик и изпълнител на роли (заедно с Иля Олейников) в телевизионното предаване „Городок“ („Градчето“).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стоянов е роден на 10 юли 1957 г. близо до Одеса, в село Бородино в семейството на лекаря от български произход Николай Георгиевич Стоянов (починал през 1993 година) и учителката, заслужил работник на образованието на Украйна, директор на Одеския педагогически колеж Евгения Леонидовна Стоянова (р. 21 юни 1935).[3][4][5]

Учи в 27-о училище в Одеса. Майка му е заместник-директор по възпитателната работа в същото училище и преподава украински език и литература. Като дете започва да пише стихове, свири на китара, тренира фехтовка, учи в студията за киноактьори към Одеската киностудия.[5].[6]

След завършването през 1978 г. на Московския държавен институт за театрално изкуство „А. В. Луначарски“ (ГИТИС) играе в Болшой драматичен театър „Товстоногов“, Ленинград до 1995 година.[7]

От 1993 до 2012 година заедно с Иля Олейников води предаването „Городок“.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

  • Първа жена: Олга Стоянова – изкуствовед (1978 – 1983[6]).
    • Деца: от първия брак Николай Стоянов (р. 1978) и Алексей Стоянов (р. 1980), телевизионни журналисти.
  • Втора жена: Марина Стоянова (1983 – 1995)[6].
  • Трета жена: Елена Стоянова (доведени дъщери Ксения – р. 1989, студентка, и Анастасия, р. 1996).
    • Дъщеря Екатерина (р. 2003).

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Кино[редактиране | редактиране на кода]

  • 1981: Это было за Нарвской заставой (Това беше зад Нарвската застава)
  • 1981: Девушка и Гранд (Девойката и Гранда) – епизод
  • 1986: Тихая застава (Тихата застава)
  • 1990: Панцирь (Броня)
  • 1990: Анекдоты (Анекдоти)
  • 1996: Карнавальная ночь-2 (Карнавална нощ) – Репак
  • 2000: Подвиги Геракла (Подвизите на Херкулес)
  • 2000: Ландыш серебристый – Стас Придорожний, продуцент
  • 2000: Алхимики (Алхимици) – Сатл
  • 2004: С ног на голову (От краката на главата)
  • 2005: Три мушкетера (Тримата мускетари) – крал Людовик XIII
  • 2006: Ландыш серебристый 2 – Стас Придорожний, продуцент
  • 2006: Три полуграции – Олег Степанович
  • 2006: Рекламная пауза – Горобов
  • 2006: Заяц над бездной (Заек над пропастта) – Семьон Кузмич Гросу, първи секретар на Компартията на Молдавия
  • 2007: 12 – присяжный № 6 (съдебен заседател №6)
  • 2007: Шекспиру и не снилось (Шекспир дори не е сънувал) – Игнат Савич
  • 2007: Бальзаковский возраст, или Все мужики сво… – Вадим, пациент и любовник на Вера
  • 2007: Королевство кривых зеркал (Кралство на кривите огледала – Продуцент
  • 2007: Ералаш – выпуск № 215 (За малкия Вася)
  • 2008: Гитлер капут! – Борман, Мартин|Борман
  • 2008: Очень русский детектив (Много руски криминален филм) – Джони
  • 2008: Золотая рыбка (Златната рибка) – помощник на Златната рибка
  • 2009: Нежная зима – кинорежисьор Степан Тарханов
  • 2009: Шерше ла фам – Кутузов
  • 2009: Правдивая история об Алых парусах (Истинската история за Алените платна) – Кмета Гез
  • 2010: Золотой ключик – Котаракът Базилио
  • 2010: Смерть в пенсне, или Наш Чехов – Даниил Сорин
  • 2010: Человек у окна (Човекът до прозореца) – Александр Дронов
  • 2010: Морозко – Морозко
  • 2011: Два пистолета 2 – Бос
  • 2011: Ласточкино гнездо – Бащата на Ида Корнилова
  • 2012: Новые приключения Аладдина – Везир
  • 2012: Zолушка (Пепеляшка) – Чугайнов Виктор Павлович
  • 2012: Белая гвардия – генерал-майор Блохин
  • 2012: Снежная королева – кралят, озвучаване
  • 2012: Красная шапочка (Червената шапчица) – вълкът
  • 2013: Мы из джаза 2 – бащата
  • 2013: Друзья друзей (Приятели на приятелите)

Телевизия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1990: „Кергуду!“ (Централна телевизия на СССР, Първа програма)
  • 1991 – 1992: „Адамова ябълка“ (Ленинградска программа)
  • 1993 – 2012: „Городок“ (Ленинградска программа, РТР)
  • 2011: „Рекламно лице на „Триколор ТВ““ (Пети канал и др. канали, вестници, списания и т.н.)

Озвучаване[редактиране | редактиране на кода]

  • 2000: „Брат 2“ – нью-йоркски таксиметров шофьор
  • 2011: „Мой парень из зоопарка“ („Моят момък от зоопарка“) – мечока Джером

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „До встречи в Городке“ (заедно с Иля Олейников)

Признание[редактиране | редактиране на кода]

  • 1996 – лауреат на премията ТЭФИ в номинацията „Най-добър водещ на развлекателна програма“ (програма „Городок“)
  • 1999 – лауреат на премията ТЭФИ в номинацита „Развлекателна програма“ (програма „Городок“)
  • 2001 – лауреат на премията ТЭФИ в номинацията „Най-добър водещ на развлекателна програма“ (програма „Городок“)
  • 2001 – „Народен артист на Руската федерация“
  • 2002 – лауреат на премията ТЭФИ в номинацията „Развлекателна програма“ (програма „Городок“)
  • 2007 – „Златен орел“ в номинацията „За най-добра мъжка роля“ (филм „12“)
  • 2012 – награден с Почетен орден на Русия[8]

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Стоянов е майстор на спорта на Украйна по фехтовка на сабя.
  • Роден е в един и същи ден със своя партньор от предаването „Городок“ Иля Олейников – 10 юли, само 10 години по-късно.
  • Единствената голяма роля на Юри Стоянов по време на работата му в драматичния театър е ролята на Моцарт в спектакъла „Амадеус“[9]
  • Свири на шестструнна китара и пее.
  • Юрий Стоянов е поет. В детството си пародира съветските политици и учителите си.[5]
  • Взема участие в рекламата на спътниковата телевизия „Триколор ТВ“.
  • Обича шоуто WWE.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ „Знаете ли, аз също се смятам просто за добър артист. А във „Уикипедия“ всичко казано за мен не е вярно. Първо, нито по образование, нито по професия аз не съм естраден актьор и извънредно малко съм работил на естрадата. Второ, аз не съм телевизионен водещ. И трето, аз не съм комик и още повече, пази Боже, аз не съм телевизионен хуморист. Аз бих нарекъл себе си по следния начин: „театрален и киноартист“.“ // Российская газета: „Неделя“, брой от 2009.02.23
  2. ↑ Награден с указ на президента на Русия № 471 от 26 април 2001 година, архив на оригинала от 3 януари 2012, https://web.archive.org/web/20120103205901/http://document.kremlin.ru/doc.asp?ID=006812, посетен на 8 май 2013 
  3. ↑ Е. Л. Стоянова: „Работа – лучший способ наслаждаться жизнью“
  4. ↑ Евгения Стоянова: „Эту фамилию ношу не только я…“ | ХайВей // Архивиран от оригинала на 2014-04-17. Посетен на 2013-05-08.
  5. ↑ а б в Майката на народния артист на Русия Юрий Стоянов Евгения Леонидовна: „Юри никога не би могъл да се отнася към себе си с ирония – въобще той е човек сериозен, чувствителен. Той трябва непрекъснато да бъде хвален – и в семейството, и като баща, и в професията…“
  6. ↑ а б в Жените и приятелките на Юри Стоянов
  7. ↑ Юрий Стоянов
  8. ↑ Награден с Указ на президента на Руската федерация № 952 от 12 юли 2012 год
  9. ↑ Юрий Стоянов – Городок, официален сайт

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Спорт“         Портал „Спорт“          Портал „Украйна“         Портал „Украйна“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Юрий_Стоянов&oldid=11998649“.