Юрисдикция
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Юрисдикцията (на латински: jurisdictio — съдопроизводство, от jus — право и dico — говоря) е правната сфера с определени правомощия на орган/ите на централната власт и/или местното самоуправление. Юрисдикцията се подразделя на съдебна (посъдност) и административна (подведомственост).
Понятието има две значения:
1. В рамките на суверенитета - установена по силата на правните норми на Конституцията и закона сувкупност от правомощия на държавни и/или местни органи на власт, за да осъществяват своите функции правоприлагайки, включително да правораздават, решавайки правни спорове чрез образуването на дела за правонарушения.
2. В международното публично право - упражняване на суверенитета.[1]
Източници [редактиране]
- ↑ Туртуриков, Георги. Кратък терминологичен речник по история, стр. 277. Стара Загора, ISBN 954-91341-1-3, 2003, първо издание.