Юстинианова чума

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Юстиниановата чума е първата зафиксирана в историята чумна пандемия. Засяга основно населението на Източната Римска империя по времето на управлението на византийския император Юстиниан I, и се проявява на малки вълни през следващите две столетия (541-750).

Юстиниановата чума бележи своеобразния край на класическия демографски прираст като цяло на населението. Предполага се, че огнището на чумата от 540-541 г. се появило в Етиопия или Египет [1] и по търговските канали през Средиземно море чумната бактерия Yersinia pestis пристигнала в Константинопол, откъдето се разпространила на север, юг и изток и към съседните страни на запад. До края на 654 г. епидемията преминава през Северна Африка, Европа, Централна и Южна Азия и Арабия, но не засяга източноазиатските страни.

Епидемията под формата на пандемия достигнала своя връх около 544 г., когато в Константинопол всеки ден умирали до 5000 души, а в някои дни имало и по 10,000 смъртни случаи. Феноменът е описан от Прокопий Кесарийски.

Според изчисления на съвременната средновековна демография, жертвите на чумата достигат в Ориента и Северна Африка около 100 милиона души (и близо 40% от населението на Константинопол), а в Европа умират 25 милиона души. В ирландски източници пандемията е отбелязана като crom conaill (549—550 гг.)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Феномен микробной унификации человечества