Ягуар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ягуар.

Ягуар
Jaguar sitting small.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 NT bg.svg
Почти застрашен=[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Гръбначни
клас: Mammalia Бозайници
разред: Carnivora Хищници
семейство: Felidae Котки
подсемейство: Pantherinae Ръмжащи котки
род: Panthera Пантери
вид: P. onca Ягуар
Научно наименование
Уикивидове Panthera onca
(Linnaeus), 1758)
Разпространение
Jag distribution.gif
Разпространение на ягуара (районите със зелено представляват днешното разпространение на вида, в червено е оцветен бившият му ареал)

Ягуарът (Panthera onca) е животно от семейство Котки. Той е най-голямата котка в западното полукълбо и третата най-голяма в целия свят (след лъва и тигъра). Неговото име идва от Южноамериканската индианска дума “Ягуара”, която означава „убиецът, който побеждава жертвата си с един скок.” Често го бъркат с леопарда, но той е по-голям, с широка глава и по-къси крака и опашка. Има силно набито тяло, дълбок гръден кош и къси стабилни крака. Ушите му са закръглени. Има слабо бледо петно на гърба. Големите очи са златно червеникавокафяви с кръгла зеница. Съществуват и черни ягуари.

Съществуват общо 7 вида ягуари.

Размери[редактиране | edit source]

Ягуарът е третата най-едра котка в света след тигъра и лъва. При различните видове размерите варират в сравнително големи граници. Най-дребни са мексиканските ягуари, които са дълги до 1,6 метра и тежат 50 кг., а най-едри са амазонските ягуари, живеещи в басейна на Амазонка и в Пантанал. Възрастните амазонски ягуари достигат 2,3 m дължина и тегло над 160 кг. Рекорден по размери засега е ягуар, уловен в Гаяна, близо до границата с Венецуела, който е тежал 213 кг.

Разпространение[редактиране | edit source]

Черен ягуар в Белиз

Среща се единствено в Америка – почти из цяла Южна и Централна Америка. Големи популации в Централна Америка има в Мексико (полуостров Юкатан), Белиз, Хондурас, Гватемала и Коста Рика (полуостров Оса). Най-големите популации се наблюдават в Пантанал и щата Мато Гросо в Бразилия. Най-характерните местообитания на ягуарите са тропически джунгли, в по-малка степен – засушливи места, обраснали с храсталаци, пасища. Понякога те се появяват в пампасите (южноамерикански степи) и в пустинни райони.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Той е уединено създание, освен по време на разплод. Главно стои на земята, но може да плува много добре. Ловуват и преследват сами. Рядко се наблюдават повече животни заедно. Ягуарът не може да бъде определен като нощен или дневен ловец. Мощната челюст на ягуара, с която прегризва черепа на жертвата си му позволява да яде животни като каймани[2] и костенурки. Обикновено убива жертвата си с едно захапване. За разлика от повечето котки, ягуарът обикновено захапва животните не за врата, а за черепа. Плячката на ягуара е доста разнообразна, но най-предпочитани са елените, пекари (вид диво прасе), агути и капибара (най-големият гризач в света). Ягуарът напада и едри тапири, когато те идват на водопой, отвлича кучета и домашни животни, лови алигатори, костенурки, риба и някои дребни животни.

Ягуарът е сред животните, които годишно убиват най-много хора в Южна Америка и често напада домашните животни. Причината за това е изсичането на горите, на чието място се застрояват населени места или ферми, които навлизат в жизнената среда на ягуарите. В много редките случаи, когато ягуарите живеят на групи, или по време на брачният им период, ягуарите използват сложна и разнообразна комбинация от звуци, ръмжене и мяукания, с различна сложност, продължителност и интонация като средство за общуване в групата, или по време на брачните игри.

Размножаване[редактиране | edit source]

В природата мъжките и женските ягуари се срещат само с цел чифтосване. След това мъжкият напуска женската. След 100-110 дни бременност тя ражда от 1 до 4 малки. При раждането те са слепи и телесната им маса е 700-900 г. На около шестмесечна възраст тръгват с майка си на лов. Остават с нея около две години, след което тръгват да търсят собствена ловна територия. Достигат полова зрялост около третата си година.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Ягуарът няма причина да се страхува от нито едно животно освен от човека. За нещастие често е убиван от бракониери заради кожата си. Това е проблем и до днес. С по-малко и по-малко дива плячка, налична за тях, ягуарите започват да се хранят с добитък. Затова често фермерите ги избиват или тровят. От всички големи котки, ягуарите са най-неуловимите и най-малко изучени.

Днес ягуарът е под абсолютната защита на държавните власти в Аржентина, Бразилия, Колумбия, Френска Гвиана, Венецуела, Хондурас, Никарагуа, Панама, Парагвай, Суринам, САЩ и Уругвай. Особено строги са мерките против ловците в Бразилия, Коста Рика, Гватемала, Мексико и Перу. Все повече от местата, където живеят ягуари, се превръщат в резервати – един от най-красивите от тях е „Ула – Ула” в Боливия. Нещо повече, правят се сериозни крачки към създаването на трансгранични защитени територии. Чудесен пример за това е Зеленият коридор между Аржентина и Бразилия.

Въпреки, че ягуарът е сред най-дълго живеещите котки, учените срещат доста трудности в проследяването му в естествената му среда. Правят се и опити за връщането на вече заловени ягуари обратно в дивите им местообитания – до момента от 95 ягуара от различни зоологически градини в САЩ са върнати на свобода и се следят 22 ягуара. Целта на тази програма е да бъдат пуснати 120 ягуара, чието движение да се следи чрез радиотелеметрия.

Според International Species Information в момента в света има 292 ягуара, а още 100 има в зоологически градини в САЩ. Доколко са точни тези данни не можем да преценим, но без съмнение ягуарът е една от най-редките диви котки на планетата ни. През 90-те години ягуарът често се срещал в Аризона, чак до Гранд Каньон и някой съседни щати, но безогледният лов ги е довел почти до пълно изчезване от Щатите. Днес около 150-200 екземпляра живеят около района на град Тусон, Аризона.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Caso, A., Lopez-Gonzalez, C., Payan, E., Eizirik, E., de Oliveira, T., Leite-Pitman, R., Kelly, M. & Valderrama, C.. Panthera onca. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 18 January 2009. Database entry includes justification for why this species is near threatened.
  2. ((en))  Jaguar Attacks Caiman Crocodile - CLOSE UP FOOTAGE в Logo Youtube.svg YouTube. // Oct 3, 2013.