Ядливи гъби
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ядливите гъби се консумират от хората, като храна заради хранителната им стойност. Има много ядливи гъби, които редовно се отглеждат и събират в световен мащаб. Гъбите имат специфичен вкус и мирис, някои от тях са деликатеси и имат по-висока цена.
Съдържание |
[редактиране] Видове ядливи гъби
 |
|
[редактиране] Култивирани гъби
_on_an_oak_tree_-_20070921.jpg)
- Agaricus bisporus
- Auricularia polytricha
- Зимна припънка (Flammulina velutipes)
- Hypsizygus tessulatus
- Lentinus edodes - Шийтаке
- Видовете от род Pleurotus
- Pleurotus cornucopiae
- Pleurotus eryngii
- Кладница (Pleurotus ostreatus)
- Rhizopus oligosporus
- Sparassis crispa
- Tremella fuciformis
- Видове от род Трюфел (Tuber)
- Tuber aestivum
- Бял трюфел (Tuber magnatum)
- Tuber melanosporum
- T. melanosporum x T. magnatum
- Видовете от род Terfezia
- Ustilago maydis
- Volvariella volvacea
[редактиране] Диви гъби
[редактиране] За търговски цели
- Обикновена манатарка (Boletus edulis) - има отровен двойник: Дяволска гъба
- Пачи крак (Cantharellus cibarius) - има отровен двойник: Горчива миризливка
- Сивожълт пачи крак (Craterellus tubaeformis)
- Виолетка (Clitocybe nuda)
- Скрежовка (Cortinarius caperatus)
- Тръбенка (Craterellus cornucopioides)
- Grifola frondosa
- Hericium erinaceus
- Жълта рогачка (Hydnum repandum)
- Обикновена млечница (Lactarius deliciosus) - има отровен двойник: Лъжлива млечница
- Morchella
- Смръчкула (Morchella esculenta)
- Островърха смръчкула (Morchella conica)
- Смръчкула (Morchella esculenta)
- Tricholoma matsutake
- Видове от род Трюфел (Tuber)
[редактиране] Други
- Анасонова печурка (Agaricus arvensis) - има отровен двойник: Бяла и Зелена мухоморка
- Кафява горска печурка (Agaricus silvaticus)
- Полска печурка (Agaricus campestris) - има отровен двойник: Бяла и Зелена мухоморка
- Дребна печурка (Agaricus comptulus) - има отровен двойник: Зелена мухоморка
- Булка (Amanita caesarea) - има отровен двойник: Червена мухоморка
- Жълта мухоморка (Amanita citrina)
- Сива мухоморка (Amanita vaginata)
- Бисерна гъба (Amanita rubescens) - има отровен двойник: Петниста мухоморка
- Обикновена (Armillaria mellea) - има отровен двойник: Лъжлива пънчушка
- Кичуреста пънчушка (Kuehneromyces mutabilis) - има отровен двойник: Лъжлива пънчушка
- Бронзова манатарка (Boletus aereus)
- Канеленокафява манатарка (Boletus badius)
- Мрежеста манатарка (Boletus chrysenteron)
- Кадифена манатарка (Boletus subtomentosus)
- Червеностъблена манатарка (Boletus luridiformis) - има отровен двойник: Дяволска гъба
- Огнена манатарка (Boletus luridus) - има отровен двойник: Дяволска гъба
- Хлебна манатарка (Boletus regius)
- Кестенява манатарка (Gyroporus castaneus)
- Синкава манатарка (Gyroporus cyanescens)
- Овчи нос (Gomphidius glutinosus)
- Бакърен овчи нос (Chroogomphus rutilus)
- Чернееща черешова гъба (Hygrocybe conica)
- Червена черешова гъба (Hygrocybe punicea)
- Гигантска пърхутка (Calvatia gigantea)
- Полска пърхутка (Handkea utriformis)
- Яйцевидна пърхутка (Bovista nigrescens) - има отровен двойник: Брадавичеста пърхутка
- Зърнеста пърхутка (Lycoperdon perlatum)
- Видовете от род Clavariaceae
- Видовете от род Clavulinaceae
- Порцеланова копринка (Coprinus comatus)
- Боздуганка (Cortinarius praestans)
- Cortinarius variicolor
- Чернодробна гъба (Fistulina hepatica)
- Hygrophorus chrysodon
- Седефена гъба (Hygrophorus eburneus)
- Есенна ливадна гъба (Hygrophorus pratensis)
- Меднянка (Hygrophorus russula)
- Гладка кладница (Paxillus involutus)
- Лютива млечница (Lactarius piperatus)
- Lactarius salmonicolor
- Lactarius subdulcis
- Хлебна млечница (Lactarius volemus)
- Сярна гъба (Laetiporus sulphureus)
- Оранжева брезовка (Leccinum aurantiacum)
- Обикновена брезовка (Leccinum scabrum)
- Lepiota procera
- Сърнела (Macrolepiota procera)
- Червеникава сърнела (Chlorophyllum rhacodes)
- Брашняна гъба (Clitopilus prunulus) - има отровен двойник: Отровен родофилус
- Пъстърва (Polyporus squamosus)
- Polyporus mylittae
- Видовете от семейство Gomphaceae
- Червеновърха коралка (Ramaria botrytis) - има отровен двойник: Красива и Бледа коралка
- Сярножълта коралка (Ramaria flava) - има отровен двойник: Красива и Бледа коралка
- Златистожълта коралка (Ramaria aurea) - има отровен двойник: Красива и Бледа коралка
- Червеновърха коралка (Ramaria botrytis)
- Rhizopogon luteolus
- Някои видове от род Гълъбка (Russula)
- Сивовиолетова гълъбка (Russula cyanoxantha)
- Червеностъблена гълъбка (Russula olivacea)
- Зелена гълъбка (Russula virescens)
- Тъмночервена гълъбка (Russula xerampelina)
- Кафявовиолетова гълъбка (Russula vesca) - има отровен двойник: Бясна гъба
- Сивовиолетова гълъбка (Russula cyanoxantha)
- Кравешка масловка (Suillus bovinus)
- Зърнеста масловка (Suillus granulatus)
- Елегантна масловка (Suillus grevillei)
- Обикновена масловка (Suillus luteus)
- Suillus tomentosus
- Саждива гъба (Tricholoma terreum) - има отровен двойник: Тигрова гъба
- Есенна гъба (Tricholoma portentosum)
- Пурпурна гъба (Tricholoma rutilans)
- Къдрава бучка (Helvella crispa)
- Грапава бучка (Helvella lacunosa)
- Свински уши (Pseudohydnum gelatinosum)
- Еленова гъба (Pluteus cervinus)
- Едра миризливка (Infundibulicybe geotropa)
- Жълтокафява миризливка (Clitocybe infundibuliformis)
- Есенна миризливка (Clitocybe nebularis)
- Зелена анасонова миризливка (Clitocybe odora)
- Хамелеонова гъба (Laccaria laccata)
- Ливадна виолетка (Lepista personata)
- Обикновена челядинка (Marasmius oreades)
- Майска гъба (Calocybe gambosa)
- Виолетова тръбенка (Gomphus clavatus)
- Бухалка (Clavariadelphus pistillaris)
- Кифла (Albatrellus confluens)
- Овча праханка (Albatrellus ovinus)
- Сърнена рогачка (Hydnum imbricatum)
[редактиране] Условно годни за консумация
Съществуват известен брой отровни гъби, които могат да се консумират след премахването на някои или всички токсини от тях.
- Червена мухоморка (Amanita muscaria)[1]
- Мастилена копринка (Coprinopsis atramentaria) - когато се консумира с алкохол гъбата предизвиква отравяния
- Сплесната бучка (Gyromitra esculenta)
- Видовете от род Млечница (Lactarius)[2]
- Набръчкана верпа (Verpa bohemica)[3]
[редактиране] Източници
- ↑ Rubel W, Arora D.. A study of cultural bias in field guide determinations of mushroom edibility using the iconic mushroom, Amanita muscaria, as an example. // Economic Botany 62 (3). 2008. с. 223–43.
- ↑ Arora, David. Mushrooms Demystified, 2nd ed. Ten Speed Press, 1986
- ↑ Medicinal Mushrooms: Edible Mushroom, April 23, 2012
[редактиране] Литература
- Йорданов, Даки. Гъбите в България. София, Издателство на БАН, 1978. ISBN 19-2530-6-78. с. 249.
