Ядрена енергетика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за използването на ядрена енергия в енергетиката. За физическото значение вижте Ядрена енергия.

АЕЦ „Чапълкрос“, Шотландия

Ядрената енергетика е клон на енергетиката, обхващащ генерирането на електрическа и топлинна енергия от ядрени реактори. През 2012г 11% от електричеството в света е произведено в атомни електроцентрали. [1]

Първите ядрени реактори са построени през 1940-те години. В началото на 1950-те този вид енергетика навлиза в разцвет заради икономическия и военно-технологичен подем след края на Втората световна война. До средата на 1980-те са построени стотици ядрени реактори в десетки държави по света, а към 2012 година десетки са в процес на изграждане. Най-големите производители на енергия от АЕЦ в световен мащаб са САЩ, Франция, Южна Корея, Великобритания, Русия, Канада и Китай. Някои държави планират изграждането на нови мощности, докато други големи производители планират закриване на мощности, а някои смятат да закрият всичките си АЕЦ като Германия (до 2022 г.) [2], Белгия (до 2025г) [3], Швейцария (до 2034г) [4]. Други, по-малки производители също изграждат нови реактори - Финландия изгражда OLKILUOTO-3 от 2005г [5] а Аржентина изгражда ATUCHA-2 от 1981 г. [6]

Споровете около развитието ядрената енергетика са свързани главно с повишаващата се цена на АЕЦ, безопасността им и радиоактивните отпадъци. Дебатите за безопасността възникават след три значими аварии в атомни електрически централи (АЕЦ) — в Трий Майл Айлънд (САЩ) през 1979, в Чернобил (СССР) през 1986 и във Фукушима I (Япония) през 2011. Значителното радиоактивно замърсяване, съпътствало тези аварии, довежда до евакуации, повишаване заболеваемостта от рак и икономически проблеми заради изплащането на обезщетения и разчистване на замърсените райони. Поддръжниците на ядрената енергетика изтъкват липсата на отрицателно влияние върху климата, ниската консумация на гориво и високата производителност на процеса като основни предимства.

История[редактиране | edit source]

Създаване[редактиране | edit source]

През 1911 година Ърнест Ръдърфорд разработва теоретичен модел на атома, според който атомите се състоят от положително заредено ядро от протони (по това време неутроните все още не са открити), около които обикалят отрицателно заредени електрони. Редица физици, между които Нилс Бор, Анри Бекерел и Мария Кюри, впоследствие стигат до извода, че атомното ядро може да бъде разцепено въпреки мощните ядрени сили, които го поддържат цяло.

През 1932 Джеймс Чадуик открива неутрона. Две години по-късно групата на Енрико Ферми в Рим провежда експерименти по бомбардиране на уранови ядра с неутрони. Първият успешен експеримент за ядрено делене е проведен през 1938 в Берлин от немските физици Ото Хан и Фриц Щрасман. Експериментът се потвърждава от австрийските физици Лиза Майтнер и Ото Фриш в Швеция.

Първият реактор, Chicago Pile-1, достига критичната точка на 2 декември 1942 като част от проекта Манхатън.

За пръв път електричество е генерирано на 20 декември 1951 в експерименталната станция EBR-I близо до Арко, Айдахо, с начален капацитет от 100 кВ. Този реактор е и първият, който частично се разтопи през 1955.

През 1952, проучването направено от Комисията Палей (Paley Commission) (Президентска комисия за материалите) за президента Хари Труман дава „относително песимистична“ оценка на атомната енергия, и препоръчва „проучванията в целия спектър на слънчевата енергетика“.[7] През декември 1953 в своето обръщение президентът Дуайт Айзенхауер, „Мирният атом“ (Atoms for Peace), постави началото на правителствената подкрепа в САЩ за използване на атомната енергия.

През 1954, Леви Щраус(Lewis Strauss), тогава председател на Комисията по атомна енергия на САЩ(United States Atomic Energy Commission) (предтеча на Комисия по атомна енергия-САЩ/Nuclear Regulatory Commission/) говори за електричество прекалено евтино, за да се мери ("too cheap to meter."). Докато всички мислят, че визира атомната енергия, той най-вероятно е имал предвид водороден синтез, а не делене на уран.[8] Всъщност, консенсусът в правителството и бизнеса е, че атомната енергия (получена чрез делене) може евентуално да бъде конкурентноспособна спрямо конвенционалните източници на енергия.

На 27 юни 1954, първата в света атомна електроцентрала, свързана към националната електропреносна мрежа започва да работи в Обнинск, СССР. Реакторът произвежда 5 мегавата електричество, достатъчно за 2 000 домакинства.[9][10]

През 1955 Първата Женевска конференция на Обединените нации става най-голямото дотогава събиране на научни работници и инженери за дискутиране на технологията. През 1957 от Европейска икономическа общност (понастоящем Европейски съюз) е създадена организацията Евроатом. През същата година се създава и Международна Агенция по Атомна Енергия (МААЕ).

Първата комерсиална атомна електроцентрала е „Calder Hall“ в Селафийлд (Sellafield), Англия, която е открита през 1956 с начален капацитет от 50 МВ (след това 200 МВ).[11] Реакторът Shippingport (Пенсилвания - 1957) е първата атомна централа в САЩ.

Една от първите организации, разработващи атомна енергия е Флотът на САЩ, където тя се използва за задвижване на подводници и самолетоносачи. Техните системи са много сигурни, благодарение на адмирал Хайман Риковер (Hyman G. Rickover), водеща фигура в разработките. Флотът на САЩ използва най-много ядрени реактори, повече дори и от Руския флот, без публично известни инциденти. Първата атомно задвижвана подводница, „Наутилус“ (SSN-571), е пусната в експлоатация през 1955. Две подводници „Скорпиън“ и „Трешър“, са потънали, но не поради инциденти с техните реактори, а останките им са на такива места, че рискът от замърсяване се счита за нисък.

Енрико Ферми и Лео Силард получават патент за ядрен реактор през 1955.

Приложение[редактиране | edit source]

Историческо и прогнозно развитие на източниците на енергия в света, 1980-2030
Източник: International Energy Outlook 2007, EIA

През 2004, атомната енергетика осигурява 6.5% от енергията и 15.7% от електричеството в света. САЩ, Франция, и Япония заедно произвеждат 57% от това електричество.[12] Към 2007 година, според МААЕ, има 435 действащи ядрени реактори в 31 страни по света. САЩ произвежда най-много с 20% от електричеството, докато Франция има най-голямо процентно съотношение за електричество произведено от атомна енергия - 80% по данни от 2006 г.[13][14] В Европейския съюз като цяло, 30% от електричеството се произвеждат от атомна енергия. Позицията на различните страни се различава, като например в Австрия и Ирландия няма атомни електроцентрали, докато Франция има много - 16. България има една действаща АЕЦ - АЕЦ Козлодуй и една в проект/строеж АЕЦ Белене.

"Друг фактор, оказващ негативно влияние върху енергийната сигурност на България, за който много се говори, е спирането на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй” на 31.12.2006 г., в изпълнение на поетите ангажименти от България по присъединяването към Европейския съюз. Като резултат, електропроизводството намаля от 43% през 2006 г. на 34% от общото годишно производство на електроенергия в страната." (Из "БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА", Център за европейски и международни изследвания Фондация “Фридрих Еберт” София, 2009)

Много военни и някои цивилни (например някои ледоразбивачи) кораби използват ядрено задвижване.

На международно ниво се работи върху подобряване на безопасността. Например пасивна безопасност използване на термоядрена реакция и допълнително използване на произведената топлина — за производство на водород (за развиване на водородна икономика), за обезсоляване на солена вода или за централно отопление.

Разработване[редактиране | edit source]

Атомна електроцентрала

Нефтената криза през 1973 дава тласък за създаване на атомни електроцентрали по целия свят. Нефтеното ембарго води до глобална икономическа рецесия, запазване на енергия и висока инфлация. Това доведе до намаляване на търсенето на електроенергия и оттук до нуждата от нови енергийни източници е САЩ и направи финансирането на големи и капиталоемки проекти по-трудно. Като резултат 100 поръчки за ядрени реактори са отменени в САЩ. Even so, the plants already under construction effectively displaced oil for the generation of electricity. In 1973, oil generated 17% of the electricity in the United States.[3] -->Днес, нефта като суровина е малка част от източниците на електроенергия (с изключение на Хавай), докато Атомната енергия генерира 20% от електричеството в САЩ. Нефтената криза накара други страни, като Франция и Япония, дотогава разчитащи на нефт за генериране на електроенергия (съответно 39% и 73%) да инвестират в атомната енергия.[15]. Днес атомната енергия дава съответно 80% и 30% от електричеството в тези страни.

Първоначално инсталирания капацитет расте относително бързо, от по-малко от 1 гигават (ГВ) през 1960 до 100 ГВ в края на 70-те и 300 ГВ в края на 80-те. След това растежа не е толкова драстичен достигайки 366 ГВ през 2005, най-вече заради разширяването на използването на атомна енергия от Китай. Между 1970 и 1990, 50 ГВ са в процес на конструкция (с максимум от 150 ГВ в края на 70-те и началото на 80-те) — през 2005, 25 ГВ са планирани. Повече от 2/3 от поръчките за атомни централи направени в 70-те са отменени.[16]

Блокове на електроцентрала в Съединените щати, строителството на които е прекратено

През 70-те и 80-те години на 20-ти век нарастващата икономическа стойност (свързана с повишеното време за построяване, най-вече заради законови промени и спорове) и намаляващата стойност на изкопаемите горива намалява значимостта на атомните централи в строеж. През 80-те (в САЩ) и 90-те (в Европа), линейното повишаване на потреблението и приватизацията на електроразпределението също допринася за намаляване на нуждата от нови мощности.

В края на 20-ти век се създава негативно отношение към атомната енергия, най-вече поради нарастващия страх от възможен ядрен инцидент и от страха от радиоактивността, а също и създаването, транспорта и съхранението на атомни отпадъци. Инцидентите през 1979 в „Three Mile Island“ и през 1986 - Чернобилска авария имат роля в спирането на изграждането на нови мощности в много страни. Но в САЩ това се случва още преди инцидента в "Three Mile Island", след нефтената криза през 1973[17] - най-вече поради икономически причини, а не поради страх от аварии.[18]

Бъдещето[редактиране | edit source]

Бъдещето на ядрената енергетика е обект от отдавна на много дълги спорове и дискусии.

Според World Nuclear Association - WNA[19], ядрената енергетика се развива силно — САЩ, Бразилия, Аржентина, Южна Корея, Китай, Индия, Русия, Канада, Пакистан, Франция и Финландия строят нови електроцентрали, а Великобритания, Южна Африка, Полша, Румъния, Турция и ОАЕ планират строителството на нови мощности.

Състояние на ядрената енергетика по света:
  Произвеждат от реактори и строят нови АЕЦ  Произвеждат от реактори и планират нови АЕЦ  Нямат АЕЦ, строят нови  Нямат АЕЦ, планират нови   Произвеждат от реактори, няма планове за нови или спиране  Произвеждат от реактори, планира се спирането им  Ядрената енергетика е забранена  Нямат АЕЦ

[20] където се води строг контрол за всяка държава с ядрена дейност.

Строителството на реакторите във Франция закъснява и оскъпяването им достига вече до 3 пъти.[21]

Във WNA виждат бъдещето по-оптимистично и от настоящето. На базата на разговори с експерти от различни страни те са разработили дългосрочна прогноза, в която се пронозира, че мощностите на АЕЦ в света от 367ГВ в най-лошия случай ще се удвоят през 2030г. до 602ГВ а в най-добрият ще достигнат до 1350ГВ.[22]

Сигурност[редактиране | edit source]

В историята на ядрената енергетика са се случвали и сериозни инциденти. Най-големите аварии в АЕЦ се случват в Чернобил, Фукушима и Три Майл Айлънд. Други инциденти включват аварии в реакторите на съветските ядрени подводници К-19, К-27 и К-431, и разпадане на атомната батерия на спътник NAVSAT при навлизане в атмосферата през 1960-те години. Продължава разработването на технологии за т.нар. „пасивна сигурност“ и на методи за ядрен синтез.

Ядрената енергетика е предизвикала значително по-малко смъртни случаи при аварии от всички останали мащабни източници на електроенергия. Производството от въглища, природен газ и водноелектрически централи са причинили много повече смъртни случаи.[23][24][25] Ядрената енергетика обаче е на първо място по предизвикани финансови щети — около 41% от стойността на всички нанесени материални щети е от ядрени аварии.[26]

Сравнение с възобновяемите източници на енергия[редактиране | edit source]

Ядрената енергетика може да се разгледа като възобновяем източник на енергия поради липсата на емисии на парникови газове при производството на електроенергия.[27] Основната инвестиция при реакторите и ветрогенераторите е тази за построяването им. За 2008 година разходите по подръжка (на единица произведена енергия) за ядрените електроцентрали са малко по-високи от тези за вятърните централи според Администрацията по информация за енергетиката (АИЕ) на САЩ,[28] и значително по-ниски според банковата група Лазард.[29]

Експлоатационният цикъл на АЕЦ е около 40 години, докато този на ветропарковете е около 25 години.[30] Ветрогенераторите обаче могат лесно да се подменят с нови, докато ядреният реактор трябва да бъде спрян при изтичане на неговия експлоатационен ресурс. Атомните електроцентрали се нуждаят също и от хранилища за отработеното гориво, а част от компонентите им трябва да се складират като радиоактивен отпадък.[31][32]

Разходите по построяването на атомна електроцентрала се покачват в последните години, докато тези за изграждането на ветрогенератори и фотоволтаични паркове спадат.[33][34] Прогнозите на АИЕ определят цената на електричеството от фотоволтаици за 2016 година да е двойно по-висока от тази от АЕЦ, а на това от ветрогенераторите — малко по-ниска от нея. Ветрогенераторите и фотоволтаиците обаче са непостоянни източници, които в продължение на дни може да не генерират никакво електричество. Освен това тези два източника нямат големи мощности — най-големият слънчев парк в света (Чаранка, Индия) е с мощност от 214 MW.[35] Най-големият ветрогенераторен парк се намира в Гансу (КНР) и има инсталирана мощност от 5160 MW,[36] но генерира само 1150 MW.[36] За сравнение, най-голямата АЕЦ в света — Брус в Канада — постоянно произвежда до 6232 MW електроенергия.[37]
Средното оползотворяване на капацитета за всички ядрени реактори в САЩ е 89% за 2011 година.[38] Във Великобритания, за периода 2007-2011, ядрените реактори оползотворяват 61% от капацитета си, сравнено с 42,2% за ТЕЦ и 27,1% за ветроенергийните централи.[39][40]

Икономика[редактиране | edit source]

След аварията във Фукушима през 2011 г. ядрената енергетика в света е изправена пред сериозни финансови затруднения.[41] Старите реактори в повечето случаи нямат проблем да продават електроенергията си на печалба. Себестойността на тока от реактори присъединявани през 1985 г. когато в света са присъединявани по 33 реактора на година (8-10 пъти повече от днес) [42] се счита, че е под $30/МВч. Ядрените централи обикновено продават ток на борсите с дългосрочни договори за 10 и 20 години напред, при пазарни цени от $15-20 /МВч за нощен ток и $60-80/МВч за дневен. [43]. У нас АЕЦ Козлодуй продава при износ ток на свободно договорена цена и на НЕК на регулирана цена 42.30лв/Мвч [44]. Тази цена обаче не включва капиталовите разходи които за АЕЦ са около 60-70% [45], не включва закриването на блоковете и застраховката срещу голяма авария. Дори и при тези условия Козлодуй покрива загубите чрез износа си.

След аварията във Фукушима бяха въведени много по-строги изисквания за сигурност и на много реактори се наложи да направят големи неочаквани инвестиции. Неподвижните части на един реактор имат живот над 60 години, но всички движещи се части и тръби трябва да се обновяват редовно и да са в изрядно състояние, което изисква също много средства. В САЩ, където цената на природния газ падна непредвидено към 5-6 пъти, те бяха подложени на допълнителен силен натиск и само за първите 6 месеца на 2013 г. четири от всичките 104 реактора бяха закрити, въпреки че имаха лиценз за работа още дълги години. [46] [47]

Финансовите параметри на нов АЕЦ на теория се изисляват като първо се пресметнат конструктивните разходи (construction cost) при осчетоводяване на всички финансови потоци от текуща цена на реактора (overnight cost), лихви, оскъпяване, инфраструктура и т.н. до датата когато АЕЦ възвърне първия вложен лев. След това се прибавят всички оперативни разходи и се разпределят за да се изчисли себстойността на тока (levelized cost). Целият процес изисква доста допускания, като резултатът е особено чувствителен към точното определяне на датата на пуск и сконтовия процент (discount rate). При желание резултатът може лесно и да се манипулира, а за съжаление в Еврпа и Америка в момента почти не се строят АЕЦ за да се вземат просто статистически данни.

По последни данни, реакторът във Франция Flamanville 3 ще струва минимум 5151EUR/kW и цената на тока му най-вероятно ще достигне 100EUR/MWh [48]. В момента вече във Франция се присъединяват фотоволтаици с дългосрочни договори при цена на "скъп" ток от 84EUR/MWh [49]. Очевидно тока от 100 евро няма как да бъде продаваем, особено нощем и вече се водят дискусии кой би поел непредвидените разходи. EDF няма как да слиза вече под тази цена и дори е предложила на Англия, която проучва възможността да замени няколко от старите си реактори с нови, цена от 115EUR/MWh (100GBP/MWh) при 30-годишен контракт, което ще изисква дотации от 1 милиард паунда на година [50] и сделката трудно би се осъществила [51]

Цикъл на използване[редактиране | edit source]

Проблеми, свързани с ядрената енергетика[редактиране | edit source]

Изтегляне от употреба[редактиране | edit source]

Поддръжката на ядрените реактори и съпътстващите ги инсталации продължава дълго, след като те са спрели да произвеждат електроенергия. Реакторите и станциите за обогатяване на уран (ако са налични) трябва да бъдат разглобени и обработени така, че оставащите помещения и оборудване да са безопасни. След известен период на охлаждане (който при някои типове реактори може да продължи десетилетия), реакторите се нарязват, опаковат и преработват. Този процес е много скъп, времеемък, крие опасности за служителите и околната среда, и увеличава риска от инцидент или саботаж.

Използваната за разглобяване енергия може да достигне 50% от вложената за построяване. Обикновено стойността на процеса е между $300 милиона и $5,6 милиарда. Най-скъп е процесът на разглобяване и разчистване при АЕЦ, пострадали от аварии. В САЩ са спрени и изтеглени от употреба общо 13 реактора, но нито един от тях не е напълно демонтиран и преработен.

Промени в климата[редактиране | edit source]

Промените в световния климат, предизвикващи екстремни явления като горещи вълни, могат да силно да засегнат работата на атомните електроцентрали. [52] Морската вода има корозивен характер и не може да се използва от реактори, затова намаляващите запаси от прясна вода могат да се превърнат в проблем за ядрената енергетика.[52] През 2003 и 2006 Франция е засегната от гореща вълна, което налага изключването на някои ядрени реактори. През 2009 г. подобна ситуация предизвиква недостиг от 8 GW във френската енергийна мрежа и правителството взима решение временно да внася ток, докато спаднат високите температури.[52]

Ефект върху околната среда[редактиране | edit source]

Мета-анализ от Бенджамин Совакуул на 103 различни изследвания. Според анализа емисиите на CO2 от АЕЦ за целия ѝ жизнен цикъл възлизат на 66.08 g/kWh (грама на киловатчас). Резултатите от различни източници на възобновяема енергия показват емисии от порядъка на 9–32 g/kWh.[53] Изследване от 2012 г. на Йейлския университет показва друга средна стойност — в зависимост от типа реактор, емисиите на CO2 от АЕЦ възлизат от 11 до 25 g/kWh за целия ѝ жизнен цикъл.[54]

Анализите на емисии на въглероден диоксид (CO2) при производството на електроенергия от ядрени реактори показват, че ядрената енергетика е сравнима с възобновяемите източници на енергия в това отношение. Отделянето на парникови газове е в пъти по-високо при енергията, произвеждана от полезни изкопаеми (въглища, газ, нефт).[53][55][56] При ядрената енергия обаче остават радиоактивни отпадъци.

Според Научната комисия по ефектите на атомната радиация към ООН (UNSCEAR), работата на атомни електроцентрали, включително операциите около горивния цикъл, отделят в околната среда радиоизотопи с облъчваща стойност от 0,0002 mSv (милисиверта) на година, в световен мащаб.[57] За сравнение, естственият световен радиационен фон възлиза на 2,4 mSv годишно, в зависимост от местоположението може да варира от 1 mSv до 13 mSv годишно.[57]. Остатъчната радиация от най-тежкия ядрен инцидент — този в Чернобил — към 2008 година възлиза на 0,002 mSv годишно в световен мащаб, като в годината на аварията (1986) е била 0,04 mSv на човек годишно за цялото Северно полукълбо, и много по-висока сред ликвидаторите и райони в непосредствена близост до аварията.[57]


Бележки[редактиране | edit source]

  1. World Nuclear Power Reactors & Uranium Requirements. // WNA, 2013.
  2. Germany: Nuclear power plants to close by 2022. // BBC, 2011.
  3. Belgium to Shut Down All Nuclear Reactors by 2025. // oilprice, 2011.
  4. Swiss to shut down nuclear power plants by 2034. // EuroActive, 2011.
  5. OLKILUOTO-3. // МААЕ, 2013.
  6. ATUCHA-2. // МААЕ, 2013.
  7. Makhijani, Arjun and Saleska, Scott. The Nuclear Power Deception. // Institute for Energy and Environmental Research, 1996. Посетен на --.
  8. [1]
  9. From Obninsk Beyond: Nuclear Power Conference Looks to Future. // International Atomic Energy Agency. Посетен на June 27 2006.
  10. Nuclear Power in Russia. // World Nuclear Association. Посетен на June 27 2006.
  11. On This Day: 17 October. // BBC News. Посетен на 2006-11-09.
  12. Key World Energy STATISTICS - IEA (PDF). // International Energy Agency, 2011. Посетен на 2013-07-14.
  13. Impacts of Energy Research and Development With Analysis of Price-Anderson Act and Hydroelectric Relicensing. // Nuclear Energy (Subtitle D, Section 1241). Energy Information Administration, 2004. Посетен на 2006-11-08.
  14. Eleanor Beardsley. France Presses Ahead with Nuclear Power. // NPR, 2006. Посетен на 2006-11-08.
  15. [2]
  16. 50 Years of Nuclear Energy (PDF). // International Atomic Energy Agency. Посетен на 2006-11-09.
  17. The Rise and Fall of Nuclear Power. // Public Broadcasting Service. Посетен на June 28 2006.
  18. The Political Economy of Nuclear Energy in the United States. // Social Policy. The Brookings Institution, 2004. Посетен на 2013-07-14.
  19. WNA. // 2013.
  20. МААЕ - реактори в строеж. // 2013.
  21. EDF raises French EPR reactor cost to over $11 billion. // Reuters, 2012.
  22. WNA Nuclear Century Outlook Data. // WNA.
  23. Dr. MacKay Sustainable Energy without the hot air. // Data from studies by the Paul Scherrer Institute including non EU data. с. 168. Посетен на 15 September 2012.
  24. Nils Starfelt; Carl-Erik Wikdahl, „Economic Analysis of Various Options of Electricity Generation - Taking into Account Health and Environmental Effects“, http://manhaz.cyf.gov.pl/manhaz/strona_konferencja_EAE-2001/15%20-%20Polenp~1.pdf, посетен 2012-09-08 
  25. Visualizations : Deaths per TWh by energy sources. // 16 March 2011.
  26. Benjamin K. Sovacool. A preliminary assessment of major energy accidents, 1907–2007, Energy Policy 36 (2008), pp. 1802-1820.
  27. Comparison of Lifecycle Greenhouse Gas Emissions of Various Electricity Generation Sources
  28. Levelized Cost of New Generation Resources in the Annual Energy Outlook 2011. Released January 23, 2012. Report of the US Energy Information Administration (EIA) of the U.S. Department of Energy (DOE).
  29. LEVELIZED COST OF ENERGY ANALYSIS – June 2011
  30. Comparison of Electricity Generation Costs Table 1 and page 24
  31. Spent Nuclear Fuel: A Trash Heap Deadly for 250,000 Years or a Renewable Energy Source?
  32. Closing and Decommissioning Nuclear Power Plants. // March 7, 2012.
  33. Is solar power cheaper than nuclear power?. // August 9, 2010. Посетен на 2013-01-04.
  34. Solar and Nuclear Costs — The Historic Crossover. // July 2010. Посетен на 2013-01-16.
  35. Gujarat’s 214MW solar park named as Asia’s largest single PV plant. // PV Tech, 23 April 2012. Посетен на Apr-2012.
  36. а б Xinhua: Jiuquan Wind Power Base Completes First Stage, Xinhua News Agency, November 4, 2010. Retrieved from ChinaDaily.com.cn website January 3, 2013.
  37. „Bruce Nuclear Generating Station“, http://www.power-technology.com/projects/brucepowergenerating/, посетен 2010-03-20 
  38. How much electricity does a typical nuclear power plant generate?, EIA
  39. Digest of United Kingdom energy statistics (DUKES) for 2012: chapter 5 - Electricity
  40. Digest of United Kingdom energy statistics (DUKES) for 2012: chapter 6 - Renewable sources of energy
  41. Expert: Nuclear Power Is On Its Deathbed. // US News, 2012.
  42. Nuclear Power Reactors in the World 2012 Edition, стр.20. // МААЕ, 2012.
  43. Примерни цени на едро в Калифорния за сряда, 3/7/2013г. // CAISO, 2013.
  44. Цени на ток на ДКЕВР. // ДКЕВР, 2013.
  45. Economics of nuclear power plants. //
  46. Why is San Onofre nuclear plant closing?. // LA Times, 2013.
  47. Wisconsin Nuclear Reactor to Be Closed. // New York Times.
  48. Le cout de l'EPR de Flamanville encore revu a la hausse. // Le Monde, 2012.
  49. France announces Feed-in-Tariff Q1-2013. // French Ministry of Energy, 2013.
  50. UK nuclear debates. // UK parliament, 2013.
  51. EDF prepared to let UK nuclear talks fail. // The Telegraph, 2013.
  52. а б в Dr. Frauke Urban and Dr. Tom Mitchell 2011. Climate change, disasters and electricity generation. London: Overseas Development Institute and Institute of Development Studies
  53. а б Benjamin K. Sovacool. Valuing the greenhouse gas emissions from nuclear power: A critical survey. Energy Policy, Vol. 36, 2008, p. 2950.
  54. Life Cycle Greenhouse Gas Emissions of Nuclear Electricity Generation. // 2012.
  55. Energy Balances and CO2 Implications World Nuclear Association November 2005
  56. Life-cycle emissions analyses. // Nei.org. Посетен на 2010-08-24.
  57. а б в UNSCEAR 2008 Report to the General Assembly. // United Nations Scientific Committee on the Effects of Atomic Radiation, 2008.