Язовец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Язовец.

Язовец
Badger-badger.jpg
Язовец (Meles meles)
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
надимперия: Neomura
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
подцарство: Eumetazoa
надтип: Deuterostomia Вторичноустни
тип: Chordata Хордови
подтип: Vertebrata Гръбначни
инфратип: Gnathostomata
надклас: Tetrapoda Четирикраки
клас: Mammalia Бозайници
подклас: Theria Живородни бозайници
инфраклас: Eutheria Плацентни
надразред: Laurasiatheria
разред: Carnivora Хищници
подразред: Caniformia
семейство: Mustelidae Порови
подсемейство: Melinae
род: Meles Язовци
вид: Meles meles Язовец
Научно наименование
Уикивидове Meles meles
Linnaeus, 1758
Разпространение
European Badger area.png

Язовецът (Meles meles), наричан още борсук[2] е един от трите вида на род Язовци (Meles) на семейство Порови (Mustelidae). Разпространен е в цяла Европа (вкл. България), Мала Азия и части от Близкия Изток.[3][4]

Описание[редактиране | edit source]

Тялото на язовеца е дълго до 90 см, покрито с груба козина — на главата бяла, на гърба сива, по краката черна. От муцуната през очите и ушите минава по една черна ивица. Опашката е къса, с дължина до 20 см. Краката също са къси.

Изменчивост и вътревидова систематика[редактиране | edit source]

На пръв поглед липсва полов диморфизъм, но в действителност размерите на черепа показват, че женските са с 5 - 10% по-дребни.[2]

Разпространение[редактиране | edit source]

Разпространен е в Европа и части от Азия. Среща се и в България.

Местообитание[редактиране | edit source]

Разпространен е в Стара планина, в обезлюдени местности и винаги край река или поне извор.

Активност[редактиране | edit source]

Язовецът е активен предимно нощем. Единственият представител на сем. Порови, който спи зимен сън.

Убежища[редактиране | edit source]

Изкопава си убежища в земята, снабдени с дълги ходове и няколко входа. Обикновено язовците живеят в общности, като големината им зависи от наличието на храна наоколо. Оглавяват се от мъжкар, който гони пришълците. В една бърлога могат да живеят до 15 язовеца. Язовецът е единственото животно, което допуска „квартиранти“ в жилището си. По време на зимния му сън, наблизо навътре в някой от входовете на лабиринтовото му жилище се настаняват лисици. Фактът, че язовецът не ги гони, се обяснява с това, че лисиците спират течението в жилището му и то става по-топло.

Храна[редактиране | edit source]

Храни се с разнообразна храна — плодове, дребни гръбначни, най-различни безгръбначни и други.

Размножаване[редактиране | edit source]

В края на зимата женската, скрита в леговището си, ражда 3 или 4 малки. Кърми ги в продължение на 5 месеца. На възраст от 8 седмици те започват да излизат навън.

Взаимодействие с хората[редактиране | edit source]

Може да се гледа в домашни условия, много е агресивен, но лесно се привързва към човека. За разлика от своите подземни „събратя“ (къртици, слепи кучета и т.н.) той не търси близост с хората, а дистанция. Личното си разстояние спрямо хората, обаче той е склонен да пренебрегне, ако те не го тревожат с присъствието си. Такива обикновено са пчеларите, но пък язовецът пази кошерите от мишки — едни от най-големите врагове на пчелите. Почиства пчелина от враговете му, стига пчеларят да не нарушава спокойствието му. Помага, без да пречи.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Kranz, A., Tikhonov, A., Conroy, J., Cavallini, P., Herrero, J., Stubbe, M., Maran, T., Fernades, M., Abramov, A. & Wozencraft, C.. Meles meles. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 21 March 2009. Database entry includes a brief justification of why this species is of least concern
  2. а б Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т.27. Mammalia. АИ „Марин Дринов“, София, 2004 ISBN 954-430-860-1, c. 509
  3. Kranz, A., Tikhonov, A., Conroy, J., Cavallini, P., Herrero, J., Stubbe, M., Maran, T., Fernandes, M., Abramov, A. & Wozencraft, C. 2008. Meles meles. In: IUCN 2011. IUCN Red List of Threatened Species. Version 2011.1. Посетен на 08 юли 2011 г. <http://www.iucnredlist.org/apps/redlist/details/29673/0>
  4. Wilson & Reeder's Mammal Species of the World. Third Ed. Посетен на 08 юли 2011 г. <http://www.bucknell.edu/msw3/browse.asp?s=y&id=14001283>
Благороден елен
Бозайниците в България Знамето на България