Яким Деребанов
| Яким Деребанов | |
| български просветен деец | |
| Роден | |
|---|---|
Яким К. Деребанов е български общественик, просветен деец и революционер.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Яким Деребанов е роден в стружкото село Вевчани, тогава в Османската империя. Представител е на големия род Деребанови. Завършва VI клас в гимназията в Лом.[1] Главен български учител е в Дебър и в Струга в края на XIX и началото на XX век, съосновател на дружеството „Свети Климент Охридски“ в Охрид.[2][3]
В 1886 година на Илинден в къщата на Климент Заров в Горна Порта в Охрид част от членовете на дружеството „Свети Климент Охридски“ Климент Заров, Антон Кецкаров, Лев Огненов, Никола Чудов, Яким Деребанов, Иван Лимончев, Никола Пасхов, Климент Шуканов и Анастас и Христо Маджарови участват в създаването на революционен кръжок. Членовете на кръжока обикалят селата в Охридската каза и агитират населението да отваря училища, да използва по-активно временното разрешение на османските власти да се въоръжава срещу върлуващите по това време албански разбойници, както и да избягва османските съдилища.[4]
Делегат е от Струга на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[5]
През учебната 1919 – 1920 година е учител в образувания от сръбските власти Охридски срез. В доклад на сръбски просветен инспектор от май 1920 година Яким Деребанов е посочен като един от учителите, които не говорят сръбски, намират се под българско влияние и затова трябва да бъдат сменени.[6]
Яким Деребанов е автор на описания на Югозападна Македония, на населението ѝ и фолклора му.[3][7]
Баща е на Владислав Деребанов, който през април 1941 година влиза в основания в Струга Български акционен комитет.[8]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- "Дописка - с. Вехчани (Стружко)", публикувано във в. "Новини", Цариград, 11 януари 1893 година
- "Нова година въ с. Вехчани (Охридско)", публикувано във в. "Новини", Цариград, 1894 година
- "Дебърский Монастир "Св. Йоан Предтеча Бигорский", публикувано във в. "Новини", брой 34, Цариград, 1898 година
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия: 1878 - 1913. София, БАН, 1982. с. 73.
- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 65-66.
- ↑ а б Стойчева, Станислава. Гурбетчийството като фактор в развитието на българското население в Битолско и Преспа в началото на 20 век, в: Македонски преглед, том 30, бр. 4. София, Македонски научен институт, 2007. с. 50, 51, 53, 64.
- ↑ Кецкаровъ, Ан. Предтечи на Революционната организация въ Охридско // Илюстрация Илиндень VIII (1 (71). Издание на Илинденската Организация, Януарий 1936. с. 12 - 13.
- ↑ Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
- ↑ Митрески, Павле. Охридската гимназиjа. Ризница на интелектуалци 1913-1944, Охрид 2012, с. 97-98, 132. Докладът на инспектор Владимир Чакаревич е от 1 май 1920 г.
- ↑ Извори за българската етнография: Из българския следосвобожденски печат 1878-1900. Марин Дринов, 1999. с. 117, 171, 273.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, с. 106.
