Яков Свердлов
|
||||||||
Яков Михайлович Свердлов (3 юни 1885 - 16 март 1919) е революционер и съветски държавен и партиен ръководител. В периода 1917-1919 е председател на висшия държавен орган в РСФСР - ВЦИК и фактически държавен глава.
Един от главните организатори на разстрела на царското семейство и потушаването на казашките бунтове след Октомврийската революция.
[редактиране] Биография
Роден е в еврейско семейство в Нижни Новгород. Баща му е бил гравьор и освен Яков е имал още 5 деца. Най-големият брат Зиновий Пешков емигрира във Франция и служи в Чуждестранния легион където достига до чин генерал и става един от близките приятели на Шарл дьо Гол.
Яков Свердлов се присъединява през 1902 към РСДРП, а по-късно и към нейното болшевишко крило. Взима участие в Революцията от 1905. През 1906 е арестуван и в по-голямата част от периода до 1917 е или в затвори или изпратен на заточение. По време на едно от заточенията си (в Туруханск 1914-1916) е затворен заедно със Сталин и двамата обитават една барака.
През март 1917 се връща от изгнание и е изпратен в Екатеринбург да подготвя пролетарско въстание в Урал, в случай че в Санкт Петербург се провали заговора. През април за първи път се запознава лично с Ленин, на когото впоследствие става един от най-близките сътрудници. На историческото събрание на партията на 10 октомври 1917, взело решение за въоръжена борба, Свердлов е председател и е избран за ръководител на въоръжените части на въстанието.
След вземането на властта, Свердлов е главен кадровик и организира новите държавни органи и постове. Председател е и на комисията по изработване на Конституцията на РСФСР. От 8 ноември 1917 до смъртта си, като председател на Всеросийския Централен Изпълнителен Комитет е фактически държавен глава на съветската държава.
На 6 март 1919, връщайки се в Москва от Харков, се разболява от най-страшната пандемия на 20 век - испански грип. Умира в Москва на 16 март 1919 г.
