Яков Светослав

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Яков Светослав
деспот на Видин
номинален цар на България
Yakovsvetoslavcoin.jpg
Монета на Яков Светослав с надпис "Яков, деспот български".
Лични данни
Управление  ?-1275
Роден първа пол. 13 век
Починал 1275 г.
Предшественик като български цар Константин Асен
Наследник като български цар Константин Асен
Семейство
Брак дъщеря на Теодор II и Елена Българска

Яков Светослав е български деспот от руски произход, самостоятелен феодален владетел в северозападна България от втората половина на 13 век.

След татарското нашествие в руските княжества (1240 г.), множество руски аристократи търсят спасение в България. Сред тях е потомъкът на киевските князе Яков Светослав[1]. Иван Асен II го прави управител на област в западна Стара Планина. След смъртта на могъщия цар настъпва отслабване на държавата. От това се възползват много от едрите феодали, за да извоюват по-голяма самостоятелност или дори да предявят претенции към българската корона.

През 12561257 г. Яков Светослав подкрепя могъщия скопски болярин Константин Асен в борбата му за търновския трон срещу другия претендент — Мицо Асен. Около 12581259 г. руският велможа се жени за дъщерята на Теодор II Ласкарис и Елена Асенина, дъщеря на Иван Асен II. Този брак го сродява с цар Константин Асен, който е женен за друга внучка на Иван Асен II, Ирина. Българският владетел привлича Яков Светослав на своя страна, като му дава титлата деспот. Васил Златарски приема, че титлата е награда за помощта на Светослав срещу опитите на унгарския престолонаследник Стефан да откъсне част от северозападните български земи. Съществува предположение, че титлата е получена от малолетния Йоан IV Дука Ласкарис с цел да се насърчат амбициите на болярина за българския престол[2]. Една свада между деспота и Константин Асен би била от полза за Византия. Опитите да се настрои болярина срещу царя и да се провали готвената от Константин Асен антивизантийска коалиция не успяват. Войната от 12621263 г. с империята, обаче е неуспешна за България и Яков Светослав преориентира своята политика. Той влиза във васални отношения с Унгария, като в същото време не му е чужда мисълта за короната на българските царе. Основания за това му дава брака с потомка на Иван Асен II. Израз на амбициите му е титлата „Яков деспот цар“, с която е споменат в Боянския и Погановския поменици. Самовластният феодал сече и собствени билонни монети.

България в периода 1257-1277 г.

Историческите извори дават основание да се смята, че владенията на деспота са се намирали в северозападна България. По тях не е възможно да се определят точните им граници. Васил Златарски смята, че Яков Светослав е наследил владенията на Ростислав Михайлович. В съвременната историческа наука понякога се сочи като негова резиденция Видин. Няма научни доказателства за това предположение. Находките на старобългарски монети внасят допълнителни неясноти. Всички монети на Яков Светослав са открити в североизточна България: Търново, Червен, Овеч, Шумен, Търговище, Дръстър, остров Пъкуюл луй Соаре (сега в Румъния). Възможно обяснение на този странен факт е участие на отряди на деспота в бойни действия в тези области.

През 1264 г., възползвайки се от гражданската война между унгарския крал Бела IV и престолонаследника Стефан V, Яков Светослав отново преминава на страната на Константин Асен. През 1265 г. когато царят предприема съвместния си поход с хан Берке срещу Византия, деспотът нахлува в Северински Банат. В отговор, през 1266 г. унгарският крал напада България.

Унгарските войски завземат Видин, Оряхово и Плевен. Деспотът е принуден отново да се признае за унгарски васал. Към 1273 г. Яков Светослав се чувства достатъчно силен и отхвърля зависимостта си от Унгария. По това време тежко болният Константин Асен играе все по-маловажна роля в собственото си царство, чиято политика сега е в ръцете на царица Мария Палеологина. Това съживява стремежите на деспота към българският трон. Опитвайки се да неутрализира евентуална агресия от негова страна, и желаейки да го привлече за съюзник, царица Мария му предлага да го осинови. Фактът, че той е доста по-възрастен от нея е без значение, тъй като мотивите ѝ са политически. През 1275 г. Яков Светослав пристига в Търново и на тържествена церемония е обявен от патриарх Игнатий за втори син на царицата, наред с престолонаследника Михаил. Скоро след като се връща във владенията си той умира. Зле настроеният към царица Мария хронист Георги Пахимер я сочи като причина за смъртта му[3].

Преписът на „Зонара“ и писмото до архиепископ Кирил[редактиране | edit source]

По молба на киевския архиепископ Кирил III, Яков Светослав се обръща към българският патриарх Йоаким II с желанието в Търново да бъде направен препис на „Зонара“ („Кръмчая книга“). Преписът е осъществен през 1262 г. от монаха Йоан Драгослав „по повеля и със заплащането на великия господин Яков Светослав, деспот български“, както се заявява в препис на съхранените копия. Важен документ е писмото на деспота до киевския архиепископ придружило ценния препис.

Семейство[редактиране | edit source]

Според Пламен Павлов от брака си с внучката на Иван Асен II Яков Светослав има дъщеря на име Мария, първата съпруга на цар Георги I Тертер и майка на цар Теодор Светослав, която според историка е и свързващото звено между династията на Асеневци и Тертеровци[4] .

Източници[редактиране | edit source]

  1. „История на българската държава през средните векове. Том III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187—1280)“-Васил Н. Златарски, издателство „Наука и изкуство“, София 1972 г.
  2. Бунтари и авантюристи в средновековна България"- Пламен Павлов (електронно издание)
  3. „Византийски историци преведени от гръцки в Санкпетербургската духовна академия. Георги Пахимер — История на Михаил и Андроник Палеолог“, Санкт Петербург 1862 г. (Фототипно издание 2004 г.)
  4. Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.
  • „История на България. Том III — Втора българска държава“ — Издателство на БАН, 1982 г.