Якутски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Якутски език
saxa tila
Страна Русия
Регион Якутия
Брой говорещи 456 000
Систематизация по Ethnologue
-Алтайски
.-Тюркски
..-Севернотюркски
...→Якутски
Официално положение
Официален в Якутия
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-2 sah
ISO 639-3 SAH

Якутският език е език от тюркския клон на алтайските езици, говорен от около 450 хиляди души в автономната руска република Якутия. Якутите го наричат саха тыла. Най-близкородствени до якутския тюркски езици са шорски, тувински и долгански, които се говорят на територията на Източен Сибир. Якутският е официален език на Република Якутия, но се говори и в съседните области на Русия, както и от имигранти в Турция и САЩ. Използва се и от други народности като междуетнически език. Например долганците, евенките и юкагирите го използват повече отколкото собствените си езици.

Поради голямата географска отдалеченост от други тюркски езици (турски, казахски, туркменски, башкирски и.т.н.) якутският език е претърпял значителни промени, които се дължат на дългия контакт с езици от други езикови семейства (монголски, тунгуски, палеоазиатски). Особеностите на якутския език не позволяват на говорещите други тюркски езици да разбират якутски, без да са го учили предварително. Думите с тюркски произход съставят само част от речниковия състав на якутския език. Много от тях са развили друго значение или са със значително променено произношение.

Произход[редактиране | edit source]

Въпросът за произхода на якутите и якутския език занимава учените от много време. Една теория предполага, че те винаги са говорили на тюркски език, изпитал силно влияние от други езици. Друга теория предполага, че якутите са сибирски народ, които е тюркизиран езиково.

Поддръжник на първата теория е езиковедът Бьотлинг (1851 г.), който смята, че якутите са се отделили сравнително рано от носителите на тюркския праезик.

Поддръжник на втората теория е езиковедът Радлоф (1908 г.), който изследвайки около 1800 якутски думи открива почти равно количество тюркски и монголски лексеми и лексеми с неизвестен произход. Той предполага, че думите с неизвестен произход са най-стари и ги смята за наследство от езика на прародителите на якутите. Макар че тази теория намира доста привърженици и през 20 век, въпросът за произхода на езика не е напълно изяснен.

Писменост (Saxa so‘ruq-bichik)[редактиране | edit source]

Изпозва се вариант на латиницата, въведен през 1996 година от националната власт, в който са добавени 3 букви-диграфи: Ch ch, Ng ng, Sh sh и 4 букви с апострофи: Dʻ dʻ, Gʻ gʻ, Oʻ oʻ, Uʻ uʻ.

A a B b Ch ch D d Dʻ dʻ E e F f G g
Gʻ gʻ H h I i J j K k L l M m N n
Ng ng O o Oʻ oʻ P p Q q R r S s Sh sh
T t U u Uʻ uʻ V v X x Y y Z z ʼ

Латиница (1993-1996)[редактиране | edit source]

C — ц, Ç — ч, Đ — ђ, Ğ — гъ, ı — ъ,ы, İ — и, Ɉ — ж,

A a B b С с Ç ç D d Đ đ E e F f
G g Ğ ğ H h I ı İ i J j Ɉ ɉ K k
L l M m N n Ñ ñ O o Ö ö P p Q q
R r S s Ş ş T t U u Ü ü V v W w
X x Y y Z z Ɂ ɂ ·

Фонетика[редактиране | edit source]

  • Якутският език различава дълги от кратки гласни като туркменски и халаджки език. Пратюркските дълги гласни [a:], [i:], [u:] остават непроменени. Пратюркските дълги гласни *o:, *ö:, *e:/*ĕ: преминават в дифтонги [uo], [üö], [ie] за разлика от туркменски:
Фонетична промяна Примери
*a: > a: *a:t > аат „име“; туркм. a:t
*ba:r > баар „има“; туркм. ba:r
*i: > i: *di:ĺ > тиис „зъб“; туркм. di:š
*i:l- > иил- „окачвам“; туркм. i:l-
*gi:r- > киир- „влизам“; туркм. gi:r-.
*u: > u: *du:ŕ > туус „сол“; туркм. du:z
*bu:t > буут „бедро“; туркм. bu:t.
*o: > uo *o:n > уон „десет“; туркм. o:n
*o:l > суол „път“; туркм. jo:l
*o:t> уот „огън“; туркм. o:t
*bo:r > буор „земя“; туркм. bo:r „тебешир“.
*ö: > üö *dö:rt > түөрт „четири“; туркм. dö:rt
*gö:k > күөх „син“; туркм. gö:k
*dö:ĺ > түөс „гърда“; туркм. dö:š
*ö:ŕ > үөс „среда“; туркм. ö:z „себе си“
*kö:rik > күөрт „мях“, туркм. kö:rik.
*e:/*ĕ: > ie *ge:če > киэһэ „вечер“; туркм. gi:ǯe „нощ“
*ge:p > киэп „образ“; туркм. gä:p
*bĕ:ĺ > биэс „пет“; туркм. bä:š.
  • Изпадане на началното *s: *sïb > уу „вода“; *saɣïŕ > ыас „смола“; *siariɣ „бял“ > арыы „масло“ и т.н.
  • Сливане на z < *ŕ, š < *ĺ, *j-, *č в една фонема s.

Граматични особености[редактиране | edit source]

Както е характерно за тюркските езици, така и якутският е аглутинативен език, който не притежава граматическата категория род. Има силно развита хармония на гласните. Словоредът е подлог-допълнение-сказуемо.

Множествено число[редактиране | edit source]

Множественото число се образува с най-различни окончания, които зависят от това дали името е с предно- или заднореден гласеж (поради закона за хармония на гласните), така и от последния съгласен звук във формата за единствено число (асимилация на съгласните звукове):

  • [-лар], [-лэр]: суол „път“: суоллар „пътища“, күөл „езеро“: күөллэр „езера“,
  • [-тар], [-тэр]: мас „дърво“: мастар „дървета“
  • [-дар], [-дэр]: үөр „стадо“: үөрдэр „стада“
  • [-нар], [-нэр]: аан „врата“: ааннар „врати“.

Някои съществителни образуват множествено число по неправилен начин, който е нехарактерен за останалите тюркски езици. Основата за множествено число е различна от тази за единствено число и в етимологичен план съответства на друга пратюркска лексема. Такива съществителни са

  • кыыс „момиче“: кыргыттар „момичета“ (от пратюрк. *qïrqïn „робиня“ + -тар). В съвременния якутски език няма дума, която да съответства на пратюрк. *qïrqïn.
  • уол „момче“: уолаттар „момчета“ (уолат е от пратюрк. *oɣlan „син“ + -тар). Думата уолан означава „младеж“.
  • эр „мъж“: эрэттэр „мъже“ (от пратюрк. *eren „мъж“).

Съществителните эмээхсин „старица“, оҕонньор „старец“, доҕор „приятел“, хотун „госпожа“, тойон „началник, господин“ и някои други образуват формите за множествено числа с промяна на краесловните н, р в т: эмээхситтэр, оҕонньоттор, доҕоттор, хотуттар, тойоттор. Последните два имена образуват и формите: хотут „госпожи“, тойот „господа“. Тази форма за множествено число се среща в древните тюркски рунически паметници: tarqat от tarqan „висок чин, таркан“, tigit от tigin „принц“.

След числително бройно име се употребява винаги формата за единствено число.

Род[редактиране | edit source]

Няма категория род, но именната система различава местоимения от 3 лице за човеци и не-човеци: частицата кини се отнася за човеци, а ол за всички останали предмети и живи същества.

Текстов пример[редактиране | edit source]

Якутски пословици и поговорки[1]

Baliq uu diringin bild'ahar,
qihi ku'n u'tu'o'tu'n (batihar) ko'rdo'ho'r.
Рибата се стреми към дълбокото,
човекът – към по-добри дни.
Киһи буруйа ааспат — халлаан түргэнник көнөр. Небето ще се проясни, преди да се забрави вината на човека.
Албыннаабакка сатаан атыылыаҥ суоҕа. Не излъжеш ли, няма да продадеш.
Онойон турар оҥоруугуттан ордуоҥ кэриэтэ,
ох сааттан ордуоҥ.
От стрелата ще избягаш,
от съдбата си няма да избягаш.
Инчэҕэй тирбэҕэ быстыбат. Мокрият ремък не се къса.
Үктээтэххэ, оннооҕор кутуйах оҕото чыыбыргыыр. И мишлето писка, щом го настъпят по крака.
Кырдьаҕас ыт сымыйанан үрбэт. Старото куче не лае напразно.
Киһи аан дойдуга биирдэ төрүүр. Човекът се ражда веднъж на света.
Саҥа кэм — саҥа кыах. Ново време — нов късмет.
Күнүүлээтэххэ түүн уһун,
көһүттэххэ күн уһун.
Когато ревнуваш, нощта е дълга,
когато чакаш някого, денят е дълъг.
Киһи тыла — ох. Езикът на човека е стрела.
Киһи айаҕын саба туппаккын. Хорските уста не се затискат.
Биир мас аҥаара — таҥара маһа,
аҥаара — күрдьэх маһа.
От дъската едната половина става за икона,
а другата — за лопата за тор.
Силиһэ суох мас үүммэт. Дърво без корен не расте.
Бүргэһи хабахха хаайбаккын. Шило в мехур не се държи.

Литература[редактиране | edit source]

  1. Сайт за якутски език.
п  б  р
Тюркски езици
аргу-тюркски халаджки
сибирски долгански | западноуйгурски | тофаларски | тувински | хакаски | фуюйско-киргизки | чулимски | шорски | якутски
карлукски айнски¹ | старотюркски† | или-тюркски | лоп | уйгурски | узбекски | чагатайски
къпчакски алтайски | барабайски | башкирски | казахски | карачаево-балкарски | караимски | каракалпакски | старокъпчакски† | кримчакски | кримско-татарски² | киргизки³ | кумански† | кумикски | ногайски | сибирско-татарски | старотатарски† | татарски | урумски²
огузки азербайджански | афшарски | гагаузки | кашкайски | кримско-татарски² | османски турски† | печенежки† | саларски | туркменски | турски | урумски² | хорасано-тюркски
огурски прабългарски†³ | тюрко-аварски†³ | хунски†³ | хазарски†³ | чувашки
Забележки: ¹смесен език, ²принадлежи на повече от едно семейство, ³принадлежността се оспорва, †мъртъв език