Ялмар Рисер-Ларсен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ялмар Рисер-Ларсен

Ялмар Рисер-Ларсен (на норвежки Hjalmar Riiser-Larsen) (7 юни 1890 - 3 юни 1965) норвежки авиатор, полярен изследовател.

Ранни години 1890-1925[редактиране | edit source]

Роден в Осло. На 19 години постъпва във военноморската академия в Берген, която завършва през 1915 с офицерско звание. В Първата световна война Рисер-Ларсен не участва, тъй като Норвегия по време на войната е неутрална страна. След войната е назначен за ръководител на предприятие за строителство на самолети за морската авиация. През 1921 полага успешни изпити за лицензиран пилот и преминава на работа във военното министерство, като едновременно извършва и търговски полети.

Полярни експедиции 1925-1931[редактиране | edit source]

Полет с Роалд Амундсен 1925[редактиране | edit source]

През 1925 Рисер-Ларсен участва като пилот на един от двата в неуспешния полет на Роалд Амундсен към Северния полюс, когато достигат до 87°43′ с. ш. 10°30′ з. д. / 87.716667° с. ш. 10.5° з. д., само на 136 мили от полюса.

Полет на "Норвегия" 1926[редактиране | edit source]

На следващата година, отново с Роалд Амундсен и ръководител на полета италианецът Умберто Нобиле Рисер-Ларсен участва в полета на дирижабъла "Норвегия", който успява да прелети от Шпицберген през Северния полюс до Аляска.

През 1928, когато Умберто Нобиле извършва нов полет до Северния полюс с дирижабъла "Италия" и претърпява авария Рисер-Ларсен е един от първите, които се включват в спасителната операция.

Експедиция в Антарктика 1929-1931[редактиране | edit source]

В периода 1929-1931 Рисер-Ларсен на кораба "Норвегия" (285 т) ръководи норвежка антарктическа експедиция финансирана от норвежкия корабовладелец Ларс Кристенсен. На борда на кораба е натоварен малък хидроплан, с който ще се извършат облитания на по-големи територии.

Но остров Буве норвежците построяват два склада и ги снабдяват с храни и оборудване и от там продължават на югоизток. В района на 65° ю.ш. и 50° и.д. корабът достига да непроходими ледове и преустановява движението си. От там на 28 декември 1929 с хидросамолета Рисер-Ларсен облита участък от крайбрежието на Земя Ендърби и открива залива Амундсен (67°00′ ю. ш. 50°00′ и. д. / 67° ю. ш. 50° и. д.), където на крайбрежието му издига норвежкото знаме. През януари и февруари 1930 открива Земя Кралица Мод (28º - 38º и.д.), Брега Принцеса Марта (3º 30` и.д. - 20º з.д.), Земя Принц Улаф (40º - 48º и.д.), нос Норвегия (71°18′ ю. ш. 12°13′ з. д. / 71.3° ю. ш. 12.216667° з. д.) и на югозапад от него Тюленовия залив (72°00′ ю. ш. 13°00′ з. д. / 72° ю. ш. 13° з. д.), от където "Норвегия" взема курс на север и се заминава на зимувана в Южна Африка.

През следващия летен сезон (декември-март) на 1930-1931 извършва околосветско плаване от запад на изток в антарктическите ширини и на 16-21 февруари 1931 открива Брега Принцеса Рагнхилд (20º - 33º 30` и.д.), п-ов Рисер-Ларсен (34º и.д.) и залива Лютцов-Холм (38º и.д.). Общо за двата летни сезона Рисер-Ларсен открива над 2 хил. км от бреговата линия на Антарктида.

Следващи години[редактиране | edit source]

През 1933 Рисер-Ларсен се уволнява от армията и постъпва на работа в гражданската авиокомпания "Det Norske Luftfartsselska" (DNL) и скоро става директор на компанията. След окупацията на Норвегия от фашистка Германия емигрира в Лондон, а от там в САЩ, където координира военната и военноморската авиация и създава тренировъчен лагер за норвежки летци.

През 1944, след освобождението на Норвегия на основата на съществуващите авиоподразделения се създават Кралските военновъздушни сили на Норвегия и техен командващ става Рисер-Ларсен, който междувременно се връща в армията вече като адмирал. През 1946 отново напуска армията и се връща в DNL. През този период започва формирането на нова авиокомпания "Scandinavian Airlines System", която обединява трите национални авиопревозвача на скандинавските страни. В SAS той отговаря за междуконтиненталните полети и за главна негова заслуга се считат осъществяването на полетите до Северна Америка и Далечния Изток през Северния полюс.


Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Трудове[редактиране | edit source]

  • "The “Norvegia” Antarctic Expedition of 1929-1930", The Geogr. Review, 1930.

Източници[редактиране | edit source]

  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 396. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986 г., стр. 14-15. http://www.bookshunt.ru/b31132_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.5
  • Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989 г., стр. 105. http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=847
  • Трешников, А. Ф., История открытия и изследования Антарктиды, М., 1963., стр. 147-148. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2576521/
  • Героичен период: Експедиции. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 53-55. ISBN 978-619-90008-1-6
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hjalmar Riiser-Larsen“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.