Яна Язова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Яна Язова
българска писателка
Яна Язова 

Яна Язова, 1930-те години. Източник: ДА „Архиви“
Родена: 23 май 1912 г.(1912-05-23)
Лом, България
Починала: 9 юли 1974 г. (на 62 г.)
София, България

Яна Язова по псевдоним, с истински имена Люба Тодорова Ганчева, е българската писателка.

Биография[редактиране | edit source]

Произход и образование[редактиране | edit source]

Яна Язова е родена в Лом на 23 май 1912 г. Произхожда от семейство на учители. Баща ѝ Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Майка ѝ Радка Бешикташлиева е дъщеря на почтения търговец от квартала Бешикташ в Цариград Стойчо Бешикташлиев, родом от Калофер, чийто баща Христо Стоев Дрянков е вуйчо на Христо Ботев и съратник на Васил Левски. Родственик на Язова е и българският етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Никола Начов, който остава сирак и за него се грижи дядото на Яна Язова.

Тя учи в Лом, Видин и Пловдив, а завършва Първа девическа гимназия в София (1930) и „Славянска филология“ в Софийския университет (1935). Специализира в Сорбоната през 1938 г.

Интимни връзки[редактиране | edit source]

Снимка на Яна Язова, около 1930-те години, в архива на проф. А. Балабанов. Източник: ДА "Архиви"

В Яна Язова е бил влюбен проф. Александър Балабанов. Той е неин покровител и меценат, измисля псевдонима ѝ, почти целият ѝ „явен“ период от творчеството преминава под напътствията му. Той осуетява сватбата ѝ с милионера Джон (Ганчо) Табаков. Отношенията между двамата предизвикват обществен скандал поради 33-годишната разлика във възрастта им; за Яна Язова се говори като за „единствената правописна грешка на проф. Балабанов“. През 2009 г. БНТ включва историята на тази двойка в категорията „Любовни истории“ от шоуто „Българските събития на ХХ век“[1].

Язова се омъжва през 1943 г. за инженер Христо Йорданов, един от ръководителите на радио „София“, живял 16 години във Франция и много заможен, който умира през 1959 г.

След 1944 г.[редактиране | edit source]

Язова отказва да се присъедини към писателите, които след 1944 г. приемат т.нар. социалистически реализъм за свой художествен метод. През 1960 г. за пръв път излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „Левски“ на издателство „Народна култура“. Издателството го включва в плановете си, но директорът на издателството Пелин Велков по-късно ѝ казва, че няма да издадат романа.

Яна Язова умира при неизяснени обстоятелства. Последен знак, че е била жива, е нейна записка в бележник от 19 май 1974 г. Предполага се, че смъртта е настъпила през юли с.г. Тялото ѝ е открито през август в дома ѝ. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища.

Предположения за Язова[редактиране | edit source]

След смъртта на Яна Язова изчезват оригиналите на неиздадените ѝ романи, писани в периода 1944–1974 г. Въпреки че от Съюза на българските писатели е назначена комисия в състав: проф. Тодор Боров, Матей Шопкин и Харалампи Харалампиев, която да проучи жилището ѝ за ръкописи, Николай Хайтов, тогава председател на Творческия фонд на Съюза на българските писатели, елиминира комисията и самоволно влиза в жилището на мъртвата писателка заедно с юрисконсулта Христо Д. Аянов. Няколко месеца Хайтов и Аянов отклоняват също опитите на ЦДА да прибере архива на Язова. Едва на 29 октомври 1974 г. Величка Филипова, началник на архивите, успява да преодолее съпротивата му и служители на Централния държавен архив прибират остатъците от архива на Язова. Между тях има само чернови на неиздадените ѝ романи, благодарение на които от 1987 г. нататък творбите излизат с името на авторката си. По-късно Аянов е уволнен, а Хайтов отстранен като председател на Творческия фонд.[2][3][4] През 1980 г. Николай Хайтов обявява публично в предаването „Всяка неделя“, интервюто е публикувано във в. „Народна култура“ на 19 февруари 1982 г., че е завършил роман за живота на Левски и предстои публикуването му. През 1985 г. вестник „АБВ“ публикува откъси от романа на Яна Язова „Левски“ по намерената чернова, разчетена от Петър Величков. Публично обявеният роман на Хайтов така и не излиза.

Въз основа на тези събития битува версия, подкрепяна от Петър Величков[5][6], че Яна Язова е убита (вероятно отровена) от агенти на ДС, а тялото ѝ съзнателно е оставено да се разложи, за да се заличат следите от убийството; че впоследствие оригиналите на неиздадените ѝ романи са присвоени от Николай Хайтов; и че анонсираният от Хайтов роман за Левски е всъщност романът на Яна Язова, който той залага за печат през 1985 г., но се отказва да публикува под свое име след излизането на откъсите във в. „АБВ“. Величков твърди, че бил отведен при Тодор Живков, който разпорежда романът на Яна Язова да бъде издаден, но Хайтов „да не се закача“. Тази версия добива сериозна популярност, тъй като името на Хайтов е замесено и в други обвинения за присвояване (виж предговора на Екатерина Томова в: „Забравените от небето“, 2. изд., 2008 г., изд. „Хермес“, http://www.hermesbooks.com/news.php?newsID=140).

Творчество[редактиране | edit source]

Яна Язова публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците „Литературен глас“, „Литературен преглед“, „Развигор“, „Вестник на жената“, „Дневник“, „Мир“, „Зора“ и в списанията „Светулка“, „Другарче“, Детска радост и др. Заедно с артиста Никола Балабанов, неин зет, издава през 1941–1943 популярното списание за деца „Блок“. Член на Дружеството на детските писатели, на Клуба на българските писателки и на Българския ПЕН-клуб. Първите ѝ три книги са стихотворни сборници. Тематичните мотиви в тях са свързани с чувствения живот на жената, с мистичната сила на природните стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската поезия през 30-те г., е социалната тема. В стиховете на Яна Язова се появяват образи от социалното дъно — гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в психиката на социалните низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото. Както в лириката, така и в прозата си тя проявява влечение към психологичното. Стиховете ѝ са наситени с екстатични изживявания, с разпокъсани халюцинаторни видения и болезнена тоналност. В най-добрите ѝ творби върху психологическия мотив се наслагват имажинистки елементи — рустикални пейзажи и образи на атавистичното и дивото, които сгъстяват драматизма на емоционалното и смисловото внушение. В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата („Капитан“). Творческите ѝ пристрастия са свързани с историята. Драмата „Последният езичник“ е посветена на покръстването и борбата на престолонаследника Расате (Владимир) срещу византизацията на българската държава. Драматургичната интерпретация извисява образа на ослепения княз до трагизма на самотното прозрение, до пророческо обобщение за национално-историческото битие. Пиесата е преведена на немски език от проф. Ал. Балабанов.

Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика — „Александър Македонски“. За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944 г., но от нея са отпечатани само 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това интересно произведение.

Деветосептемврийските събития бележат прелом в творческия път и в житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот — историческата трилогия „Балкани“. Романите „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“ (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство. Художествената уникалност на това голямо творческо дело се дължи на свободното съчетаване на разнообразни жанрови и текстови характеристики. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични изследвания, есеистичен коментар, легендарни текстове и биографични портрети. Нестандартността в подхода към историческото време разширява неговите граници, повествованието навлиза в дълбочината на древни културни пластове. Философско-историческата идея обхваща не само масовия порив към свобода и героизъм, но извежда и значението на моралния абсолют в лицето на Водача като пример за святото дело. Трилогията е завършена през 1962. Предложен е приживе от авторката за печат романът „Левски“, който макар и препоръчан с високи оценки от писателите Димитър Талев и Георги Томалевски, е отхвърлен. По-късно, 13 години след смъртта на писателката, романът е отпечатан, подготвен по чернови. В следващите години излизат и двата други романа на трилогията, също разчетени по запазени чернови в ЦДА, тъй като оригиналите са задигнати и са в неизвестност и досега. В оцелялата част от архива на Яна Язова (освен трилогията „Балкани“) неиздадени приживе са и романите „Александър Македонски“, дилогията „Соления залив“ (част 1. — „Голямо и Малко“, и част 2. — „Война“), сборник с афоризми, драмата „Силян Щърка“. Не е известно дали Язова е написала и други творби в периода 1944–1974 г.

Столична община наименува на нейно име улица в кв. „Витоша“. От 2007 г. родният ѝ град Лом провежда всяка година Национален литературен конкурс „Яна Язова“ за разказ на млади автори от 14 до 35 години. През 2012 г. томът "Таралеж се жени" получава наградата "Бронзов лъв" на Асоциация "Българска книга", а през 2013 г. и Христо Г. Данов (награда) в раздел "Издание за деца".

Произведения[редактиране | edit source]

Романи[редактиране | edit source]

  • Ана Дюлгерова (1936, 1938, 2002, 2006, 2013)
  • Капитан (1940, 1996, 2006)
  • Александър Македонски (2002, 2004)
  • Левски — първи том от трилогията „Балкани“ (1987, 2003, 2008)
  • Бенковски — втори том от трилогията „Балкани“ (1988, 2003)
  • Шипка — трети том от трилогията „Балкани“ (1989, 2003)
  • Соления залив, дилогия за преврата на 9 септември и народния съд в две части; част 1. — „Голямо и Малко“, част 2. — „Война“ (2003)

Поезия[редактиране | edit source]

  • Язове — дебютна стихосбирка (1931)
  • Бунт — стихосбирка (1934)
  • Кръстове — стихосбирка (1934)
  • Поезия — избрани стихотворения (2000)

Драми[редактиране | edit source]

  • Последният езичник — драма в 3 действия (1940, 2006)
  • Силян Щърка — драма в стихове (2004)

Произведения за деца[редактиране | edit source]

  • Герой — сборник разкази (1941)
  • Лица в черти, стихове и колелца — как да бъдат нарисувани образите на видни българи — в стихове (1941)
  • Весели другари (1941) — стихчета с картинки от Бинка Николова-Вазова
  • За малките художници (1941) — стихчета с картинки от Б. Николова-Вазова
  • Играй с мен! (1941) — стихчета с картинки от Б. Николова-Вазова
  • Нашата градина (1941) — стихчета с картинки от Б. Николова-Вазова
  • Как Мами учи децата си (2009) — последният незавършен, но датиран ръкопис
  • Таралеж се жени (2012) — избрани творби за деца

Афоризми[редактиране | edit source]

  • Златни искри на скръбта (2003), в един том със „Сол и пипер“ — афоризми на Ал. Балабанов.

Преводи[редактиране | edit source]

  • Хайне, Х. Гласът на планината. — Морски призрак : [Стих.] / Прев. от нем. Яна Язова. // Лит. глас, III, № 109, 4 апр. 1931, с. 2.
  • Черкасенко, Спирдон. Бодлериада. — Чиста дева. [Стих.] / Прев. [от украински] Яна Язова. // Лит. глас, IX, № 343, 24 февр. 1937, с. 2
  • Гунарсон, Гунар. Кораби по небето : Роман / Прев. от нем. Яна Язова. С предг. за авт. от Тодор Боров. — София : Славчо Атанасов, [1940]. — 458 с. — (Библ. Златни зърна. Г. IV ; кн. 11)

Съставителство[редактиране | edit source]

  • Сол и пипер — избрани афоризми и карикатури на Александър Балабанов (2003); псевдоним Добромир Стратев

Спомени и статии[редактиране | edit source]

  • Поезията на Александър Балабанов. [Статия]. // Лит. глас, VI, № 218, 21 ян. 1934, с. 6.
  • Една вечер. [Спомен за Мара Белчева]. // Вест. на жената, XVI, № 684, 17 март 1937, с. 4.
  • Рози. [Спомен за Евгения Марс]. // Вест. на жената, XIX, № 794, 20 дек. 1939, с. 3.
  • Творческият дух на българката. [Статия]. // Учил. преглед, ХХХІХ, 1940, № 2, с. 180-188.
  • Един от първите. [Никола Начов]. // Учил. преглед, ХХХІХ, 1940, № 10, с. 1278–1292.
  • Кирил Христов. [Спомен]. // Лит. форум, XLVII, № 35, 2-8 септ. 1992, с. 5.

Източници[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. От сайта на БНТ: любовната история на Яна Язова и Александър Балабанов
  2. Петър Величков: Кулезич направи антифилм за Яна Язова, оневинява Хайтов (e-vestnik.bg)
  3. Ганчева, Валентина. Кой уби Яна Язова. — У леля Любка — на „сюзерена“, преди 37 години : [Спомени}. // С о ф. в е с т и, № 39, 18 окт. 1990, с. 11.
  4. Ганчева, Валентина. Убиецът ще дойде със зеленото шалче : Спомени, които чакат обяснение (На вниманието на Главна прокуратура). // С о ф. в е с т и, № 41, 30 окт. 1990, с. 1, 10.; авторката е дъщеря на първи братовчед на Яна Язова.
  5. Петър Величков: Кулезич направи антифилм за Яна Язова, оневинява Хайтов (e-vestnik.bg)
  6. Величков, Петър. „Яна Язова: Проклятието на дарбата“. София: Изток-Запад, 2007, вт.изд. 2009

Литература[редактиране | edit source]

  • „Яна Язова 1912-1974“. Био-библиография. — София : Нар. библ. „Св. св. Кирил и Методий“, 1997; автор: Цветанка Панчева.
  • ИЛИЧ, Александар. Поезија Јане Јазове : [Статия.] // П р а в д а (Белград), 24 май 1934.
  • Един час при Яна Язова. [Интервю на Коста Георгиев]. // Л и т. г л а с, VII, № 256, 30 дек. 1934, с. 3.
  • ВИЧЕВА, Соня. Яна Язова. // В и ч е в а, Соня. Нашите писателки. — София : Л и т. г л а с [1939], с. 97-108.
  • ТОМАЛЕВСКИ, Георги. За един неиздаден роман [на Яна Язова], посветен на Левски : [Разговор]. // П у л с, ХХ, № 51, 21 дек. 1982, с. 11.
  • СПАСОВ, Иван. И слънцето върни : Бълг. поетеси : [Литературно крит. очерци]. — София : Бълг. писател, 1987, с. 187-213.
  • ВАСИЛЕВ, Йордан. Народна книга за Апостола и за неговия народ. [Рец.]. // П л а м ъ к, XXXII, 1988, № 2, с. 163-169.
  • ГАНЧЕВА, Валентина. Кой уби Яна Язова. — У леля Любка — на „сюзерена“, преди 37 години : [Спомени}. // С о ф. в е с т и, № 39, 18 окт. 1990, с. 11.
  • ГАНЧЕВА, Валентина. Убиецът ще дойде със зеленото шалче : Спомени, които чакат обяснение (На вниманието на Главна прокуратура). // С о ф. в е с т и, № 41, 30 окт. 1990, с. 1, 10.; авторката е дъщеря на първи братовчед на Яна Язова.
  • БАЛЕНТОВИЧ, Иво. Яна Язова. [Статия]. Прев. Ганчо Савов. // Д о с и е (прил. на „Лит. форум“), II, № 1-2, февр. 1991, с. 7.
  • ВЕЛИЧКОВ, Петър. Вълшебните очила на Хайтов : [Бележка]. // Д е м о к р а ц и я, II, № 118 (384), 20 май 1991, с. 5.
  • Речник по нова българска литература (1978-1992), Хемус, 1994; автор на статията: Цвета Трифонова.
  • Мойра — из кореспонденцията на Яна Язова и Александър Балабанов, 1996; състав. Цвета Трифонова и Петър Величков, предг., разчитане на текст. и бележки Цв. Трифонова.
  • ИВАНОВА, Екатерина. Романът на Яна Язова „Александър Македонски“. // В е з н и, год. 15, 2005, кн. 7, с. 49-63.
  • ПЕНЧЕВ, Георги. Българският исторически роман. Част 1. — София : Бълг. писател, 2006, с. 347-373.
  • ТОМОВА, Екатерина. Предг. към „Забравените от небето“. 2. изд. — Пловдив : изд. Хермес, 2008.
  • ВЕЛИЧКОВ, Петър. Яна Язова : Проклятието на дарбата. — София : изд. Изток-Запад, 1. изд. 2007, 2. изд. 2009.
  • ДИЧЕВА-ХРИСТОЗОВА, Шинка. Пролетта на Мо. Ранните писма на Яна Язова до Александър Балабанов. — Велико Търново : изд. Фабер, 2011.
  • ГЪРДЕВ, Борислав. Яна Язова : След възкресението. — Велико Търново : изд. Фабер, 2011.

Външни препратки[редактиране | edit source]