Яне Сандански

Тази статия е за революционера. За града вижте Сандански. За обектите, носещи неговото име вижте Яне Сандански (пояснение).

---

Яне Сандански български революционер Роден: 18 май 1872 Влахи, днес България Починал: 22 април 1915 Роженски манастир, България

Яне Иванов Сандански е български революционер, живял в края на 19 и началото на 20 век, деец на Върховния комитет, дългогодишен ръководител на Серския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, една от най-спорните фигури в освободителните борби на македонските българи.

Ранни години

Яне Сандански, като войник на редовна служба в Българската армия през 1892 г.

Яне Сандански е роден на 18 (30) май 1872 година в Шемето, най-северната махала на село Влахи, Мелнишко, като последно, трето дете в семейството на Иван и Милка Сандански. Името Яне идва от умалителното име на баща му Иван. По време на Руско-турската Освободителна война семейството му живее в Горна Джумая. Баща му участва в Кресненско-Разложкото въстание, след което се преселват в Дупница, който за разлика от Горна Джумая остава в България.

В Дупница Яне Сандански завършва начално училище и учи две години в прогимназията. В продължение на две и половина години учи обущарски занаят и работи като чирак при местен, дупнишки майстор. От 1892 до 1894 година е войник в българската армия. Служи в 13 пехотен полк в Кюстендил. След уволнението си като ефрейтор от казармата се завръща в Дупница и започва работа като помощник-просбописец в адвокатската кантора на вуйчо си Спас Харизанов.

Във Върховния комитет

Четническата акция

През 1895 година в Дупница е основан Върховен македонски комитет, начело с адвоката струмичанин Костадин Змиярев и Сандански се включва в дейността му. По време на подготовката на Четническата акция през същата година, през Дупница минава формираната край Рилския манастир Серска чета на стария войвода Стойо Костов от село Скрижево, Зъхненско. Яне Сандански решава да помага на дело на освободителната борба и тръгва с нея за Родопите. Четата е от около 200 души, множество от които са войници от българската армия и сред тях има 12 млади български офицери, тогава поручици - Тома Давидов, Димитър Жостов, Димитър Думбалаков. В четата участват и редица сетнешни дейци на организацията, по това време студенти Кирил Пърличев, Димитър Мирасчиев и други. Целта е била четите да навлязат във вътрешността на Османската империя и с провокативни действия да предизвикат намесата на Великите сили да поискат от султана и турското правителство изпълнението на член 23 от Берлинския договор, предвиждащ автономия за Македония и Одринско. Четата, в чийто състав е и Яне Сандански, изгаря село Доспат и убива 40 от жителите му, след което, преследвана от войска и башибозук, се прибира в България и четниците се разотиват.

В четата на Кръстьо Захариев

Яне Сандански продължава да работи като просбописец и да участва в дейността на Комитета. През 1897 година в Дупница, по повод избухналата Гръцко-турска война е формирана нова чета на Върховния комитет, под войводството на Кръстьо Захариев от село Ореховец, Серско, състояща се от тридесетина четника, към които се присъединява и Яне Сандански. Четата е получила оръжието си отново от българските офицерски патриотични дружества, чрез младите поручици Йордан Венедиков и Морфов. Най-сериозният сблъсък на тази чета с турските войски е над село Пирин, в местността Дебели рид, където след еднодневно сражение успяват да се измъкнат от около 150 души аскер, без нито един убит или ранен четник. В сражение с аскер край село Лопово е убит един четник, а Сандански е ранен в лявата ръка и е върнат в Княжеството за лечение.

Включване в политическите борби

Христо Чернопеев и Сандански

След завръщането си в България Сандански е убеден, че трябва да проучи цялостно състоянието на борбите в Македония и само след солидна подготовка да се завърне отново като четник. Сандански влиза в дружеството „Младост“ около учителя Иван Димитров, което се противопоставя на консервативния кръг на Димитър Радев и има за цел самообразоване на своите членове и работа по събуждането на региона. Дружеството има читалня и билиотека, начело на която известно време е Яне Сандански. През ноември 1897 година дружеството подпомага с облекло, храна и жилища бежанците от Винишката афера и организира протестен митинг срещу посещението на премиера Константин Стоилов в Цариград. След стачката на дупнишките учители през декември 1899 година, шестима учители социалисти са уволнени и изгонени от Дупница и председателското място на дружество „Младост“ се заема от Сандански, който поддържа активна кореспонденция с уволнения си приятел и убеден марксист Димо Хаджидимов.

Сандански е активен поддръжник на радослависткото крило на Либералната партия и малко след като то идва на власт, през февруари 1899 година Яне Сандански е назначен за началник на дупнишкия затвор. През същата година Сандански научава много за състоянието на ВМОРО от Никола Малешевски, който организира и първата му среща с Гоце Делчев. Двамата привличат интереса му към организацията и нейните цели. Заедно с Хаджидимов преустройват дупнишкия Македонски комитет и насочват дейността му към сближаване с ВМОРО. Първоначално Сандански е подпредседател, Георги Паничаревски - председател, а Хаджидимов е секретар, но след уволнението на учителите дружеството е оглавено от Сандански.

През юли 1900 година заедно с Малешевски е делегат на дупнишкото дружество на Седмия македоно-одрински конгрес в София. На конгреса Сандански е против промяната на член 4 от Статутите на организацията, която отразява виждането на Софийския комитет, македонският въпрос да се реши по-скоро с дипломатически натиск, а не с революция. След конгреса при избухналия конфликт между сарафистите и цончевистите във Върховния комитет, Сандански заема различна позиция, близка до тази на Вътрешната организация. Двамата с Малешевски са делегати и на Осмия конгрес през април 1901 година и подкрепят внесената от Никола Габровски и приета резолюция за сътрудничество с Вътрешната организация и за „премахването на националните и шовинистическите вражди“ на Балканите.

Във ВМОРО

Аферата „Мис Стоун“

Участниците в аферата Мис Стоун - Сава Михайлов, Яне Сандански, Кръстьо Асенов и Христо Чернопеев

Христо Чернопеев, Яне Сандански и Кръстьо Българията.

След завръщането си от конгреса Сандански решава да се включи отново в революционните борби, но на страната на ВМОРО. Той изоставя годеницата си Елена Кьосева и сформира първата си чета от осем души, с която тръгва на агитационна дейност в Горноджумайско и Разложко. Секретар на четата му тогава е Петър Милев. По това време ВМОРО започва да изпитва финансов недостиг, тъй като кризата във ВМОК се засилва и вече не може да се разчита на помощта на комитета. Яне Сандански също дири средства. За известно време той предоставя двора си в Дупница за производство на фалшиви сребърни монети от Тимо Ангелов, но това не решава нещата. Поради тази причина организацията предприема няколко отвличания, с цел да се получи паричен откуп при връщането на отвлечените пленници. През лятото на 1901 г. Яне, Гоце Делчев и Христо Чернопеев се събират в Кюстендил да обсъдят паричния проблем. Сандански предлага да бъде отвлечен княз Фердинанд, но Делчев се противопоставя . Решават, че ако ще отвличат хора за откуп, това трябва да стане на турска територия. Така на път от Банско за Горна Джумая Яне Санданск и ръководената него сборна чета, в която влизат Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов отвлича протестантската мисионерка Елън Стоун и така започва аферата Мис Стоун. Поисканият откуп от 14 500 турски златни лири е за въоръжаване. Въпреки преследванията, на 18 януари 1902 година, четата успява да получи откупа в Банско. Малко по-късно мис Стоун е освободена и изнася много беседи в Америка за македонската кауза. Междувременно нараства напрежението между ВМОРО и Върховния комитет, ръководен от генерал Цончев.

Сблъсъци с върховистите

След предаването на парите от откупа на Гоце Делчев в София в началото на април 1902 година Сандански се връща в Македония и започва да обикаля селата по десния брят на Струма и Разлога, а Чернопеев и Асенов - по левия бляг на реката, опитвайки се да се противопоставят на действащите в района чети на Върховния комитет на Юрдан Стоянов и Георги Янакиев и да агитират срещу лекомислено въстание. В чета на Сандански влизат 16 души, между които Сава Михайлов, Георги Скрижовски, Петър Милев, Андрей Казепов, Спиро Петров и Георги Баждаров.

На 6 август 1902 година четата на Сандански заедно с демирхисарската чета на Илия Кърчовалията и неврокопската на Атанас Тешовски влизат в сражение с върховистката чета на капитан Христо Саракинов в местността Харамийската чешма между селата Петрово и Голешово, в което загиват Теофил Иванов, Ангел Спанчовалията и още трима върховистки четници. По-късно в Пирин трите вътрешни чети водят сражение с четата на Дончо Златков, в което загиват двама върховистки и един вътрешен четник.

След Горноджумайското въстание през октомври 1902 година Сандански отново подновява организационните си обиколки и посещава Валовищко, Серско и Неврокопско. Макар официално да е само войвода на Мелнишки революционен район, Сандански постепенно се издига в основен авторитет в целия Серски окръг.

Илинденско-Преображенското въстание

Яне Сандански не одобрява взетото от Солунския конгрес на ВМОРО решение за въстание в Македония и Одринско през 1903 г. Той се противопоставя и не се включва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Среща се с дошлия от София Гоце Делчев и с него участва в голямата среща на 70-80 активни революционери от окръга в Каракьой, на което присъстват чети от Неврокопска, Мелнишка, Демирхисарска, Поройска, Драмска и Серска околия на окръга.

Под давление на Делчев Сандански се съгласява на извършване на пробен атентат - атентата при Ангиста. На 8 февруари води първото сражение с турци в Мелнишко в село Долни Орман, в което 8 четници се сражават с 460 души войска. Четата на Сандански дава трима жертви, а турците - 19. След това Сандански на 19 април пристига в София за да уреди снабдяване с оръжие. През май се връща в Македония с чета от 30 души, в която влизат Никола Наумов, Пейо Яворов, Димитър Стефанов, Любомир Харизанов, Александър Радославов, поручик Наумов и подпоручик Ангелов.

Все пак заедно с отреди на ВМОК участва с четата си в сражения срещу турците в късната фаза на бунта през септември, т.нар. Кръстовденско въстание. Въстанието започва на 27 септември (14 септември) 1903 г. Сражения се водят почти по цялата територия на Серския революционен окръг. В тях заедно участват Яне Сандански, кап. Юрдан Стоянов, полковник Янков. Борбата сближава бившите противници от ВМОРО и ВМК и те с обединени сили действат срещу турския аскер.

Революционерът Георги Белев свидетелства, че при срещата на Яне Санданскли с Иван Цончев в местността „Тумба“ в Пирин генералът казва:

„

Сандански, в България, при мирно време бехме противници, сега, в поробена Македония аз ви подавам моята братска, другарска ръка. Приемете я за благото и доброто на борческа Македония!

“

След това двамата се ръкостискат и прегръщат, а всички четници и войводи викат „Ура“.

Разцепление в македоно-одринското движение

Сандански с група сподвижници.

След въстанието Сандански е един от последните които се изтеглят в Княжеството. През зимата на 1903–1904 г. в София се провеждат съвещания на ръководителите на въстанието от различните окръзи. Сандански също участва в тях и е един от основните критици ни недостатъчно подготвеното въстание. Той и неговите привърженици изготвят в първите дни на януари 1904 г. "Директива за бъдещата дейност на Вътрешната организация и упътване за прилагането й." Тя е първия документ, който указва, че в средите на ВМОРО започват процеси на разцепление. След завръщането си в Серско, Сандански, заедно с Чудомир Кантарджиев и Александър Буйнов образуват окръжното революционно тяло и обикалят целия район. Сандански застава начело на т.нар. Серска група и в периода 1904-1905 година активно противостои на дейността на Върховния македоно-одрински комитет, като през април 1905 година прави засада на четата на Юрдан Стоянов при село Кашина. В братоубийственото сражение загиват 7 души, като особено се отличава екзекуцията на двама пленени ранени четници. С това Сандански слага начало и на кървавите междуособни борби. На Рилския конгрес под председателството на Даме Груев през октомври 1905 г. има и бурни дискусии относно бъдещето на ВМОРО. Левицата налага приемането на резолюция в смисъл, че Организацията с всички възможни средства ще се противопоставя на чуждото проникване в Македония и е прието решение за "съпротива срещу българската политика в Македония". Това дава тласък на разцеплението в самата вътрешна организация. Продължаващите противоречия налагат свикването на нов помирителен конгрес, който е планирано да се състои през декември 1906 г. След смъртта на Дамян Груев, и пропадането на помирителния конгрес в организацията настава борба за власт. Сандански вижда основната пречка за амбициите си в лицето на десницата, водена от задграничните представители Борис Сарафов, Иван Гарванов и Христо Матов. Поради това той организира през 1907 г. екзекуциите първоначално на Михаил Даев, а по-късно на Борис Сарафов и Иван Гарванов. Сандански застъпва и идеята, че македонският въпрос не трябва да се разглежда като национално обединение за българите, а да се постави на една освободена от национализма интернационална основа и подкрепя тезата за Балканска федерация. От тази гледна точка всички, които агитират за обединението на Македония и България трябва да бъдат посрещани от ВМОРО враждебно и третирани наравно със сръбските и гръцките агитатори. Всичко това създава непреодолими пречки за каквито и да е обединителни процеси във ВМОРО. На организирания от десницата Кюстендилски конгрес на ВМОРО Яне Сандански и Тодор Паница са осъдени на смърт. От своя страна левицата организира Банския конгрес, на който е взето е и решение за създаване на нова Македоно-одринска революционна организация.

Опит за създаване на МОРО и НФП (българска секция)

Яне Сандански и Нуредин бег

След младотурската революция през 1908 г. Сандански минава на страната на младотурците. Той приема идеите на османизма, който дошлите на власт младотурци провъзгласяват за официална идеология. Те прокламират създаването на единна османска нация, съставена от отделните народности в Империята. Противниците му го обвиняват, че дори вземал месечна заплата от 50 златни турски лири. В изпълнение на решението на Кюстендилския конгрес на ВМОРО на 24 септември 1908 Тане Николов заедно с Димитър Запрянов и Иван Москов извършва неуспешно покушение над Яне Сандански в Бошнак хан в Солун, при което загиват телохранителите на Сандански Мицо Врански и Танчо Атанасов, но самият Сандански се спасява и е само ранен. Конгресът за учредяването на МОРО насрочен за есента на 1908 г. пропада след атента. Една година по-късно, обаче се създава новата Народна федеративна партия, която фактически замества пропадналия проект за създаване на МОРО. През 1909 г. Сандански и привържениците му участват в похода на младотурците към Цариград и в детронирането на султан Абдул Хамид II през март 1909 г. Тогава Сандански се среща с Екзарх Йосиф I, когото смята за противник на освободителното дело. След срещата с българския духовен глава, той става негов приятел. По това време по заповед на Тодор Александров и Тодор Лазаров група от няколко човека, между които Кочо Аврамов, Йордан Иванов и Владе Сланков прави нов неуспешен опит за атентат срещу Сандански в Цариград. На 14 август 1909 година Владе Сланков прави трети, също неуспешен опит за убийството на Сандански пред кафене „Коломбо“ в Солун. Разочарован от младотурците, изплашен от атентатите и изключен след тежки конфликти от НФП, Сандански се оттегля през 1910 г. в Роженския манастир.

Снимка от времето на Хуриета, лятото на 1908 г. Банско. Прави: Мицо Врански, неизвестен турски чиновник, Таската Серски, д-р Авди бей и Димо Хаджидимов, седнали: Л. Козарев, Ахмед Ниязи бей, Сандански, Тодор Паница и Георги Казепов

Междувременно в периода между Хуриета се наблюдава и едно ново явление в отношенията между революционното движение и българската държава. За разлика от предишния период, когато сътрудничеството с официалните български власти се заклеймява от левицата, то сега на това ненормално състояние е сложен край. Българската държава вече е официално призната като независима от Турция и сравнително добре въоръжена. Под влияние на турските жестокости в Македония и Одринско психологическата атмосфера е наелектризирана и се очаква война. Междувременно в София в началото на 1911 година в резултат на преговори между революционните дейци ВМОРО е възстановена със старото ѝ име и програмни документи. Междуособиците в организацията обаче не спират, като Яне Сандански, който се е самоизолирал, отказва да участва в общото съвещание на войводите, за да решат как ще действат в условията на предстояща война.

Балкански войни

Сандански с български офицери в авангарда на Седма пехотна рилска дивизия.

Преди началото на Балканската война Сандански е уведомен от българските власти, чрез Христо Чернопеев и обещава своята подкрепа във военните действия. „Кръвта вода не става“ - така завършва разговорът му с Чернопеев. В началото на войната старите вражди между централисти, върховисти и санданисти са прекратени. Яне Сандански организира чета от 500 четници с подвойводи Стойо Хаджиев, Георги Казепов, Александър Буйнов, Крум Чапрашиков, Иван Чонтев и Димитър Арнаудов и други и на 30 октомври 1912 година влиза в опразнения от турски войски Мелник, след което отбранява позициите северно от Рупелското дефиле по нареждане на командването на Седма рилска дивизия. На 17 октомври е назначен за кмет и военен комендант на Мелник, но към 20 октомври Яне Сандански е в авангарда на 50-и полк от III бригада на дивизията и подпомага напредването ѝ. Участва в навлизането на българските войски в Солун. Като авангард на Седма пехотна рилска дивизия, около 300 четници - кавалеристи на Яне Сандански заедно с кавалерията на майор Цонев влизат в Солун след предаването на града от Тахсин паша на гърците на 8 ноември 1912 година. На банкет с български офицери в града Сандански вдига тост за независима Македония, което довежда до скандал. Офицерите заявяват, че след толкова много жертви от българска страна, за никаква независима Македония не може да става и дума. По-късно Сандански е в щаба на 15-та щипска дружина. През зимата на 1913 година той се прехвърля в Одринско и участва в акциите на Българската армия при Малгара и Кешан.

Чета на МОО с командир Яне Сандански
Номер	Име	Години	Околия	Селище	Бележки
	Аврам Ангелов	30 (32)	Мелнишко	Белевехчево
	Петър Ангелов	30	Хасковско	Хасково
	Стефан Андонов
	Тануш Андонов

През април 1913 г. представители на временното албанско правителство правят предложение на България за започване на общи действия срещу сръбската власт. Опирайки се на българо-сръбския договор отпреди войната, българското правителство не подкрепя съюз с албанците. През май 1913 година, обаче се разбира, че сърбите са се отметнали от договора и войната е неизбежна. Руският журналист Викторов-Топаров, който се среща Яне по същото време пише, че в резултат на арогантността на сръбските и гръцки окупационни части, сериозни съмнения за бъдещето на Македония обземат Сандански и той заявява:

„

"Виж, изглежда винаги се получава така, когато някой е освободен от другиго със силата на оръжието. Как добре щеше да бъде, ако Македония можеше да се освободи сама! Но сега вече това се е случило и наш дълг е да се борим заедно с България, и за България."

“

Тогава Сандански се поставя изцяло в услуга на българското правителство срещу политиката на Съюзниците. В резултат, той е изпратен, като специален пълномощник на България, да преговаря с новосформираното албанско правителство за съвместна борба срещу Сърбия и Гърция. В Тирана Сандански дава интервю за италианския вестник "Секуло" в което заявява:

„

Македонските революционери, които след дълга и жестока борба с турската тирания доживяха да видят своята мечта - извоюване на свобода на татковината, не могат да допуснат тя да попадне под сръбско и гръцко владение. Те няма да се спрат и пред най-страшните терористически средства, за да реализират съкровената си мечта - свободна българска Македония!

“

Павел Делирадев, Яне Сандански и Тодор Паница, 1908 г.

След завръщането си в София той уведомява правителството, че е успял да се споразумее за съвместни военни действия срещу окупаторите. Албанците са дали беса да отмъстят на сърбите за безчинствата над местното население, съставено от българи и албанци. За да осуетят договорката на Сандански, Сърбия и Гърция веднага изпращат свои пратеници в Албания, като им предлагат Дебър, Дяково, Корча и Аргирокастро в замяна. При тези обещания албанците се отмятат. По време на последвалата Междусъюзническа война, след като гърците подпалват Кукуш и прогонват мирното население, Яне Сандански завзема Рупелската клисура, и с това прекъсва връзките на гръцката войска, като позволява българската армия да извоюва победа при село Бело поле, Горноджумайско. След Междусъюзническата война и подялбата на Македония Сандански се оттегля в България. След войната от 1913 г. България приема общо четвърт милион изселници. Един милион българи остават под чужда власт. Българската историография определя тези последици като „Първа национална катастрофа“.

След Балканските войни

Некролог на Яне Сандански

След войните Сандански се включва в политическия живот на страната. Макар че възприема много от теорията и практиката от социалистическата доктрина, той не става социалист. Преди 1912 г. Яне Сандански не крие симпатиите си към Либералната партия на д-р Васил Радославов. След поражението на България в Междусъюзническата война Васил Радославов оглавява коалиционно правителство, което поема курс на сближение с Тройния съюз и Сандански се разочарова. По-късно бившите серчани, вече като български граждани, се обявяват в подкрепа на ориентирания към Съглашението демократ Александър Малинов. На изборите за Народно събрание през 1913 г. те подкрепят листата на Демократическата партия и техни кандидати, като Крум Чапрашиков, Георги Поцков и Димитър Арнаудов са избрани за депутати. Така през юли 1914 г. от името на Демократическата партия в Парламента е внесен и гласуван Закон за амнистия, която засяга Сандански, Александър Буйнов, Чудомир Кантарджиев, Георги Скрижовски и Тодор Паница за извършени от тях политически престъпления на българска територия. По това време Сандански е търговец на едро и изкупува вино и тютюн, които препродава на фирмата на братя Чапрашикови. През същия месец започва и Първата световна война. Русофилските партии – Народната, Прогресивнолибералната и Демократическата – са за ориентация към Съглашението, което се подкрепя и от Санданистите. БЗНС е за Балканска Федерация и против участието на България във войната, като също симпатизира на Русия. През август 1914 година България обявява, че ще пази неутралитет, но това е само привидно. Правителството на Васил Радославов, подкрепяно от Фердинанд, симпатизира на Централните сили и търси удобния момент страната да се включи във войната.

В тази връзка Серчани провеждат съвещание в манастира "Св. Богородица" до Неврокоп. Двата основни въпроси, за които следва да се вземе решение са: коя партия трябва да подкрепят в бъдещи избори и каква да бъде ролята на България във войната между Антантата и Централните сили. Сандански приема, че е невъзможно България да остане неутрална и тя ще бъде принудена да се присъединят към някоя от страните. Решено е като непосредствена задача да се свали про-германското правителство на Радославов и да се подкрепят отново демократите-русофили. След съвещанието Сандански решава да организира преврат. Той иска да се провъзгласи република и да се промени външнополитическата ориентация на страната. Сандански започва да търси съмишленици сред опозицията, която е на страната на Съглашението. Тримата с Михаил Герджиков и Кръстьо Раковски посещават ръководителите на демократите Александър Малинов и Андрей Ляпчев и на народняците Иван Евстатиев Гешов, но те отказват да участват в заговора. Само Екзарх Йосиф, който се е прибрал в София ги подкрепя. Поради липса на политическа подкрепа Сандански се отказва от своя план. Задоволява се с една остра телеграма до Фердинанд, в която го заплашва, да не води страната против Русия. По това време Александър Стамболийски прави също опит да организира заговор, като се свързва с Павел Делирадев и търси контакт със Сандански, който обаче не се осъществява. Същевременно братът на Крум, Стефан Чапрашиков, който тогава е секретар на Цар Фердинанд, го уведомява за заговора на Сандански.

Изпълнение на смъртната присъда от ВМОРО

Междувременно участието на Сърбия във войната на страната на Антантата кара ВМОРО, в което Сандански отдавна не членува, открито да симпатизира на Централните сили и на правителството на Радославов. Тодор Александров иска война със Сърбия, която е окупирала голяма част от Македония. Организацията осъществява контакт с австро-унгарската и германската легации и си издейства солидни средства за въоръжаване. На 20 март 1915 година ВМОРО извършва Валандовската акция, насочена срещу сръбската администрация във Вардарска Македония, с която демонстративно провокира Сърбия и България към война. Сандански открито се противопоставя на тази акция. Той възразява остро в пресата на подновяването на четническата дейност, понеже смята, че това дава оправдание на сърби и гърци да избиват или изгонят най-активните лидери на българската общност. С това примирието между враждуващите македонски революционери приключва. Те отново се разделят на два лагера, заради различното си мнение кого трябва да подкрепи България във войната и каква тактика трябва да се прилага в окупираните територии.

Макар Сандански да е амнистиран от властите, ВМОРО не оттегля смъртната му присъда. Самият той е знаел, че ще загине от насилствена смърт и казва за себе си: "Аз съм обречен, кога да е ще ме убият. Няма смисъл да се пазя." На 20 април 1915 г. Сандански тръгва от Роженския манастир, където живее, за Неврокоп. По пътя преспива в родното си село Влахи. На сутринта продължава сам. Движи се без охрана. Засадата го чака в местността "Блатата", където срещу него се стреля. Сандански пада от коня и си счупва крака, но продължава престрелката. Нападателите са 7-8 души, въоръжени с пушки. Те са от районната неврокопска чета на ВМОРО, като един от тях го заобикаля в гръб и го застрелва. Смята се, че покушението е организирано от Стоян Филипов, а за физически убиец се сочи Андон Качарков. Съдът обаче ги оправдава поради липса на доказателства. Трупа му намират керванджии. На около 200 м източно от Роженския манастир е църквата “Св. Св. Кирил и Методий”, построена през 1914 г. Неин ктитор е Яне Сандански. Там се намира и неговият гроб. След известието за заговора срещу него, Фердинанд вероятно е подкрепял идеята Яне да бъде ликвидиран, но на погребнието изпраща венец, който е поднесен от Йонко Вапцаров. На надгробната мраморна плоча се четат думите му: "Да живееш, значи да се бориш. Робът — за свобода, а свободният — за съвършенство."

Възгледи

Чета на Яне Сандански (в средата), Пейо Яворов (третият от дясно на Сандански) и Мирчо Кипрев (легналият най-напред от дясно).

Сандански е твърд привърженик на лявото течене в Македоно-одринското освободително движение. Той не подкрепя решаването на Македонския въпрос чрез присъединяването на областта към Княжество България. Според него Македония трябва да се обособи като автономна единица в Османската империя с равноправие на всички народности живеещи в нея. Той стои зад идеята за Балканска федерация, която да замести Османската империя след разпадането ѝ, като включи и балкански страни. Сандански приема, че когато България стане република, те заедно с Македония ще са част от бъдещата Балканска федерация и това ще бъде формата за тяхното обединение. Това негово схващане се тълкува от македонската историография като израз на национален, а не на политически сепаратизъм. Самият Сандански, обаче се самоопределя като българин. Същевременно ланисира марксистки идеи и под тяхно влияние издига лозунга за интернационалния и класовия характер на борбата която трябва да се води и полага усилия да скъса всякакви връзки на организацията с България. След разцеплението от 1907 година приема тезата за еволюционизма и се стреми да превърне своето крило от ВМОРО от революционна в културно-просветна организация. Не е за пренебрегване и колаборционизмът му с турците по време на Хуриета, както и отказът му поднови въоръжената борба след 1909 г.

Паметникът на Яне Сандански в скопския квартал Аеродрум.

Приблизителна характеристика за възгледите му дава подписаното от него възванието до жителите на населения през 1904 година с гърци Мелник:

„

Преди вие считахте, че борбата ни за решаване на Македоно-одринския въпрос е борба за решаване на българския въпрос... Борбата, която водим ние сега вие смятате за борба за господство на българската народност над другите народности, които живеят с нас... Нека забравим отсега нататък кой е българин, кой е грък, кой е сърбин и кой е влах, но да помним, че всички ние сме безправни роби!... Елате заедно да посеем семената на революцията!

“

Същите идеи прозират и от речта му държана на 17 юли 1908 г. в Неврокоп след Младотурската революция:

„

Ей ти, нещастни народе! Ти, който си тъпчен от 500 години насам под краката на тиранията, а днес добрите синове на отечеството я премахнаха и създадоха щастие в живота на всекиго, което щастие не ще има край. Вий днес живеете под знамето на равенството, братството и свободата. Ей братя! Които сме живели с българското име, от днес нататък да знаем, че всички сме равни под блестящия братски байрак. Днес всички ний – турци, българи, гърци, арнаути, евреи и др. дадохме клетва, че ще работим за милото ни Отечество и ще бъдем неразделни и всички ще се жертваме за него и ако стане нужда, даже и кръвта си ще пролеем... Да викнем всички с един глас „Долу Султана! Да живее народът! Да живее отечеството! Долу тиранията!“

“

Оценки за живота и делото

Гробът на Яне край Роженския манастир, Мелнишко, където са изписани неговите думи Да живееш, значи да се бориш - робът за свобода, а свободният за съвършенство

Яне Сандански е една от най-противоречивите фигури в македонското освободително движение. Възхвалян като велик революционер от едни, охулван като убиец от други, той е обект на диаметрално противоположни оценки. Като съмишленик на марксистите Димо Хаджидимов, Павел Делирадев и Никола Харлаков заслугите на Сандански са преувеличавани от комунистическия режим в продължение на 45 години, а слабостите му са премълчавани. От 1949 г. градът Свети Врач е преименуван на Сандански. Понастоящем българската партия ВМРО и други патриотични сдружения организират на гроба на Яне Сандански възпоменателни събития по повод годишнините от смъртта му. Независимо, че българският произход и самосъзнание на Яне Сандански се признават от македонски историци като академик Иван Катарджиев и доктор Зоран Тодоровски на гроба на Сандански често има присъствие на сепаратистките организации ОМО Илинден и ОМО Илинден-Пирин. Има публично обявени отрицателни оценки за дейността му като разколник на революционното движение.

Литература

• Истинскиятъ ликъ на Яни Сандански, убиецътъ на Борисъ Сарафовъ, Ив. Гарвановъ и Михаилъ Даевъ, София, Печатница П. Глушковъ, 1915.
• Яне Сандански Спомени, София, ИК "Синева", Цочо Билярски и Ива Бурилкова, 2007.

Външни препратки

• Интервю с Яне Сандански в сръбския вестник "Политика"
• Онлайн публикация на спомените на Яне Сандански "Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховистите по спомени на Яне Сандански, Черньо Пеевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Петъръ Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ; съобщава Л. Милетичъ", София, Печатница П. Глушковъ, 1927, поредица "Материали за историята на македонското освободително движение", Издава "Македонскиятъ Наученъ Институтъ", Книга VII (текст).
• Стоян Г. Бояджиев: Истинският лик на Яне Сандански. София, 1994 г.
• Истинският лик на Яни Сандански. Убиецът на Борис Сарафов, Иван Гарванов и Михаил Даев. София, 1915 г. 15 с. с 3 илюстрации на убитите
• За Яне Сандански
• 4. 8. 1914 г. - аминстия за Яне и ко БГ-история.info
• Спомени на Яне Сандански - на български и на македонски литературен език
• Песен за Сандански
• 50-те най-големи атентата в българската история, Крум Благов; № 27. Убийството на Яне Сандански.

Бележки

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.