Янковец
| Янковец Јанковец |
|
|---|---|
 „Успение на Пресвета Богородица“
|
|
 Янковец
Янковец на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Пелагонийски |
| Община: | Ресен |
| Географска област: | Горна Преспа |
| Население: | 1169 (2002) |
| Надморска височина: | 876 m |
| Геогр. положение: | 41° 6' 37" сев. ш. 21° 0' 41" изт. д. |
| Пощенски код: | |
| Телефонен код: | |
| Код на МПС: | ВТ |
Янковец (на македонска литературна норма: Јанковец) е село в Община Ресен, Република Македония. Селото е разположено на около 3 км северно от град Ресен. Край Янковец е разположен манастирът „Успение на Пресвета Богородица“.
Съдържание |
История [редактиране]
Манастирът Янче в Преспанско е засвидетелстван през 15 век.[1] В 19 век Янковец е село в Битолска кааза, Нахия Горна Преспа на Османската империя. Около 1840 година имотите на селото са заграбени насилствено от Иляз паша и то е превърнато в чифлигарско. По-късно жителите успяват да се откупят.[2]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Янковец (Yankovetz) е посочено като село с 220 домакинства и 490 жители българи и 85 власи.[3] В 1894 година в Янковец е открито влашко училище.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Янковецъ има 1080 жители, мнозинството от които българи християни - 900 и 180 власи.[5]
В началото на 20 век по-голямата част от българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Янковец има 1 200 българи екзархисти, 200 българи патриаршисти гъркомани и 150 власи. В селото има българско, гръцко и влашко училище.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 1169 жители, от които:[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1149 |
| албанци | 0 |
| турци | 6 |
| роми | 0 |
| власи | 7 |
| сърби | 6 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности [редактиране]
- Родени в Янковец
Андрей Казепов (1880 - 1904), български революционер, кресненски войвода на ВМОРО- Борис Проевски (1879 - 1961), български революционер и общественик
- Гаврил Босилков (? - 1941), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация[8]
Димитър Бузлевски (р.1952), политик от Република Македония- Димитър Янков, български опълченец, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[9]
- Кире Гещаковски (р.1954), политик от Република Македония, депутат от ПСД
- Михаил Ставрев - Хальо, български революционер
- Никола Мильовски (1883 - 1940), български революционер
-
Христо Низамов (1903 - ?), виден американски журналист и деец на МПО - Пере, селски войвода на ВМОРО, войвода на четата от Янковец през Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година[10]
- Трифун Иванов (1879 - ?), български революционер, терорист на ВМОРО
- Починали в Янковец
Калиникос Преспански и Охридски, гръцки духовник, охридски и преспански митрополит от 1802 до 1843 г.
Наум Веслиевски (1921 - 1972), югославски партизанин и деец на НОВМ
Външни връзки [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 32, 22 февруари 1911, стр. 2.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.
- ↑ Барболов, Георги. Историята на аромъните и взаимоотношенията им с българите, София 2000, стр. 83.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 240.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 170-171.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Илюстрация Илинден, книга 10, декември 1941, стр. 7.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 126.
| Населени места в Община Ресен |  |
|
|---|---|---|
| Ресен | Асамати | Болно | Брайчино | Вълкодери | Горна Бела църква | Горно Дупени | Горно Круше | Грънчари | Долна Бела църква | Долно Дупени | Долно Перово | Дърмени | Евла | Езерани | Златари | Избища | Илино | Козяк | Конско | Крани | Кривени | Курбиново | Лавци | Лева река | Лескоец | Любойно | Наколец | Отешево | Петрино | Подмочани | Покървеник | Прелюбе | Претор | Райца | Сливница | Сопотско | Стение | Стипона | Царев двор | Шурленци | Щърбово | Ървати | Янковец | ||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
