Янко Добринов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Янко Добринов
български революционер

Роден
1860 г.
Янко Добринов в Общомедия

Янко Димитров Добринов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Илинденци в Охрид, 1941 г., отпред: Евтим Апочев, Антон Шибаков и Янко Добринов, отзад: Глигор Гъков, Ламбе Арнаудов, Христо Лапайков, Димитър Аржанец и Ташко Арсов.

Роден е в 1860 година в Охрид. Остава неграмотен. Работи като лодкар и с чуна си става един от първите доставчици на оръжие и муниции за Охридската революционна околия на ВМОРО, като ги купува от албанци в Поградец. След сражението на четата на поп Христо Търпев в Конско на 13 януари 1903 година властите откриват името му в заловената архива. Затворен е в Охрид заедно с още 11 селяни - като всички са пребивани от бой. Всички други умират, но Добринов е спасен от чаушина Сали от Корча, който се оказва негов приятел, и след три месеца е пуснат. Става нелегален в четата на Никола Митрев, с която участва в Илинденско-Преображенското въстание и в сраженията на бранейната елшанска и на Рашанец край Куратица.[1]

След въстанието емигрира в Америка на гурбет, където го заварва Балканската война. По време на Първата световна война е в редовете на българската армия. След войната остава в Охрид. Умира след освобождението на Вардарска Македония в 1941 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Арсовъ, Т. Биогр. сведения за Янко Димитровъ Добриновъ // Илюстрация Илиндень XIII (9 (129). София, Издание на Илинденската Организация, Ноемврий 1941. с. 4.