Янош Кадар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Янош Кадар
унгарски политик
Янош Кадар 
Роден: 26 май 1912
Фиуме, днес Хърватия
Починал: 6 юли 1989
Будапеща, Унгария

Янош Кадар (на унгарски Kádár János) е унгарски политик комунист (оригиналното му име е Янош Йожеф Черманек - Csermanek József János). Вицепремиер в правителството на Имре Наги. От 1 ноември 1956 г. застава начело на Унгарската социалистическа работническа партия. Партията управлява от 1956 г. до 1988 г., като два пъти е министър-председател на Унгария (1956 - 1958 г. и 1961 - 1965 г.).

Дейност преди и по време на Втората световна война[редактиране | edit source]

Роден е във Фиуме, което по това време е в Австро-Унгарската империя. Присъединява се към нелегалната унгарска комунистическа партия през 1931 г., поради което е арестуван многократно за незаконна политическа дейност. По време на Втората Световна война се бие на страната на Чехословакия.

Участие във властта[редактиране | edit source]

На изборите през 1946 г. е избран за заместник главен секретар на унгарската комунистическа партия и през 1949 г. става министър на вътрешните работи и оглавява Будапещската секретна полиция. Кадар става известен като върл привърженик на партията и Сталин, след като арестува Ласло Райк, който критикувал опитите на Съветския съюз да наложи сталинистки стил на управление в Унгария.

През 1951 г. Кадар е обвинен от премиера Матяш Ракоши в предателство и подкрепа на Тито, но е освободен през 1953 г.

Назначен е като лидер на тежкия индустриален сектор на Будапеща, където намира много привърженици сред работниците, които искат по-голяма свобода при сключването на търговски сделки. Става заместник премиер в новосъздаденото правителство оглавено от Имре Над.

Над започва процес на либерализация като премахва цензурата в пресата, освобождава много политически затворници и излага искания за напускане на Варшавския договор. Кадар е силно против тези промени и започва да ненавижда Над.

Унгарската революция през 1956 г. и поемане на управлението[редактиране | edit source]

Янош Кадар е централна фигура в събитията след Унгарската революция през 1956 г., допринесла за свалянето на Наги. Следвайки Съветската инвазия и премахването на Наги на 8 ноември в 5:05 сутринта по радиото на Червената армия Кадар обявява образуването на Революционно Работническо-селско правителство съставено изцяло от комунисти. Кадар става министър-председател и лидер на комунистическата партия, която е преименувана на Унгарска социалистическа работническа партия. Той обявява програма от 15 точки:

  1. да защитава унгарската независимост и суверенитет
  2. да защитава демократичните и социалистически права на хората
  3. да спре братоубийствените боеве и да възстанови реда
  4. да създаде братски отношения с другите социалистически страни.
  5. да сътрудничи мирно с всички страни независимо от формата им на управление
  6. бързо и ефективно да вдигне стандарта на живот за всички унгарци
  7. подобряване на пет-годишния план, за да се подобри стандарта на живот
  8. елиминиране на бюрокрацията и разширяващата се демокрация в полза на работниците
  9. поради разширената демокрация работата трябва да бъде извършвана във фабрики и предприятия
  10. за увеличаване на селскостопанската продукция се премахва задължителните доставки и помощи на индивидуалните фермери
  11. да гарантира демократични избори във вече съществуващите административни секции
  12. да подпомага занаятчиите и търговията на дребно
  13. да развива Унгарската култура в духа на Унгарските традиции
  14. Унгарското революционно работническо-селско правителство, което работи в интерес на народа, да поиска помощ от Червената армия, за да смаже левицата и да възстанови реда и спокойствието в Унгария
  15. да преговаря със силите от Варшавския договор за напускането на Унгария

Кадар заявява, че “всеки, който не е срещу нас, е с нас” и, че обикновените хора могат да четат, говорят и дори пишат с уместна свобода без да се страхуват. Всички действия на Кадар и точки от плана му работят за народа. Само петнайсета точка бива премахната след натиск от Варшавския пакт и 200 000 Съветски отряда са изпратени в Унгария. На 17 юни 1958 г. правителството на Кадар обявява, че последователите на Наги са обвинени в предателство и саботиране на демократичния строй, също така и че Имре Наги, Пал Малетер и Миклош Гимеш са екзекутирани за тези престъпления.

През 1976 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство.

Оттегляне от властта[редактиране | edit source]

През май 1988 г. Янош Кадар престава на бъде член на Политбюрото на Унгарската социалистическа работническа партия, и заема новосъздадения за случая пост с главно церемониален характер "председател на Унгарската социалистическа работническа партия".

През май 1989 г. е освободен от постта председател и е изваден от Централния комитет.

Умира на 9 юли 1989 г., по случайност на същия ден, когато унгарският Върховен съд обявява решението си за реабилитацжията на Имре Над.

На 2 май 2007 г. гробът на Янош Кадар и съпругата му е осквернен от неизвстни лица. Черепът на Кадар и голяма част от костите му, както е съдът, съхраняващ праха на съпругата му, безследно изчезват. Намерените наоколо разпръснати кости са заровени обратно в гроба на 5 май 2007 г.