Ян Амос Коменски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ян Амос Коменски
Чешки мислител и педагог, родоначалник на съвременната педагогика
Ян Амос Коменски 
Роден: 28 март 1592
Нивнице, Моравия (Чехия)
Починал: 15 ноември 1670
Амстердам, Холандия

Ян Амос Коменски (на чешки: Jan Amos Komenský, на латински: Comenius) е чешки религиозен деец, мислител, общественик, родоначалник на съвременната педагогика.

Роден е на 28 март 1592 г. в Моравия, най-вероятно в село Нивнице (други 2 селища се споменават в различни източници като негово родно място: Комна - поради връзката с фамилията Коменски, и градчето Ухерски Брод, където протича детството на Коменски).

Произхожда от религиозно семейство, принадлежащо към протестантската общност Чешки братя. Той започва образованието си в училището на Братята. От 1608 до 1610 г. Коменски учи в латинско училище. По-нататък се образова в академията на Херборн и в университета на Хайделберг.

През 1614 г. Коменски става директор на училището на протестанстката общност в Пршеров, което е начало на неговата изследователска и публикационна дейност. На 24-годишна възраст става пастор и заминава да живее във Фулнек, където също е директор на протестантското училище. Във Фулнек се запознава с първата си съпруга Магдалена.

След потушаването на Чешкото въстание през 1621 г. Коменски е принуден да се укрива в различни селища на Чехия и Моравия. През 1622 г. от чума умират жена му и 2-те му деца. През 1624 г. Коменски заживява в Брандис на орлици, където заживява с 2-та си жена.

През 1641 г. заминава за Англия, където е поканен да приеме поста първи президент на Харвардския университет. На следващата година се премества да живее в Швеция, а след това пребивава в Ухер (Германия). През 1648 г. се връща в Лешно, където умира 2-та му жена, а 1 год. по-късно той се жени за 3-ти път.

През 1650 г. Коменски е поканен да помогне за организирането на масови училища в Унгария. Там той издава Пансофистко училище. Също в Унгария Коменски приключва работата си върху първия в човешката история илюстриран учебник, наречен „Светът в картини“, издаден на латински език през 1658 г.

През 1656 г. Коменски отново е в Лешно, където при пожар изгарят ценни негови ръкописи, в т.ч. и на чешко-немския речник, върху който Коменски работи почти през целия си съзнателен живот. Той безуспешно се опитва да възстанови своите трудове и изпада в депресия.

Краят на живота на Ян Коменски настъпва в Амстердам на 15 ноември 1670 г.

Трудове[редактиране | edit source]

Дейността на Ян Коменски се определя в съвременността като изключително плодотворна, а личността му — като всестранно развита. Неговите идеи в областта на мисленето и най-вече на педагогиката имат революционен характер. Ето защо Коменски се определя за родоначалник на съвременната педагогика.

Делото му надхвърля европейските граници и има световно значение, а трудовете му имат мащабен и енциклопедичен характер.

Дидактика[редактиране | edit source]

Велика дидактика е основното педагогическо съчинение на Ян Амос Коменски. С него той изпъква като създател на първата цялостна система на педагогиката в историята на педагогическата мисъл. Ян Амос Коменски работи над това класическо съчинение повече от 10 години. Замисля го през време на гонението му като член и свещеник на сектата „Чешки братя”. В замъка Вилчец, където има библиотека, той попада на наскоро издадената на немски език „Дидактика“ на Елиа Боден. Беглото запознаване с тази дидактика го подтиква да се залови да напише друга, своя дидактика. В селцето Слупне, където се крие, той нахвърля плана на своята дидактика и написва много глави от нея (1625-1627). Принуден да напусне родината си, той се вижда заставен да прекъсне писането. В първоначалната редакция на чешки език съчинението бива завършено в Лешно през 1632 г. Този текст разглежда редица въпроси с оглед на конкретни чешки условия.

Със съчинението си Коменски се надява да помогне за културното възраждане на своята разорена родина. През 1635 г., когато е ректор на гимназията в Лешно, започва да превежда „Дидактиката“ на латински език, който по това време е международният език на учените. При превеждането той изоставя пасажи и мисли, които засягат пряко чешкия народ и чешките условия, разширява други части, формулира по-точно и по-пълно редица основни положения, подобрява композицията на цялото съчинение. Написаната на латински език „Дидактика“ цели вече подобряването на учебното дело във всички страни. Дидактичните проблеми се преплитат с пансовските стремежи на автора, с желанието да се работи за разбирателството между хората от всички нации и за установяване на мир на земята.

Биографични данни[редактиране | edit source]

Къщата, в която е протекло детството на Коменски в Ухерски Брод

Ян Коменски произхожда от религиозно семейство, принадлежащо към протестантската общност Чешки братя. Той започва образованието си в училището на Братята. От 1608 до 1610 г. Коменски учи в латинско училище.

По-нататък Коменски се образова в академията на Херборн (Хесе, дн. Германия) и в университета на Хайделберг.

През 1614 г. Коменски става директор на училището на протестанстката общност в Пршеров, което е начало на неговата изследователска и публикационна дейност. На 24 годишна възраст той става пастор и заминава да живее във Фулнек, където също е директор на протестантското училище. Във Фулнек Коменски се запознава с първата си съпруга — Магдалена.

След потушаването на Чешкото въстание през 1621 г. Коменски е принуден да се укрива в различни селища на Чехия и Моравия. През 1622 г. от чума умират жена му и двете му деца. През 1624 г. Коменски заживява в Брандис на Орлици, където се жени за втори път за Мария Дорота.

Портрет на Коменски (портрет от Рембранд, 1661 г.)

Преследван от католиците, Коменски емигрира в Лешно (Полша), който град става център на общността Чешки братя. В Лешно той започва да работи в гимназията, отдава се на педагогическа изследователска дейност и добива известност. Канен е като лектор в различни университети на Европа.

През 1641 г. заминава за Англия, където е поканен да приеме поста първи президент на Харвардския университет. На следващата година той се премества да живее в Швеция, а след това пребивава в Ухер (Германия). През 1648 г. Коменски се връща в Лешно, където умира втората му жена, а година по-късно той се жени за трети път.

През 1650 г. Коменски е поканен да помогне за организирането на масови училища в Унгария. Там той издава Пансофистко училище. Също в Унгария Коменски приключва работата си върху първия в човешката история илюстрован учебник, наречен Светът в картини, издаден на латински език през 1658 г.

През 1656 г. Коменски отново е в Лешно, където при пожар изгарят ценни негови ръкописи, в т.ч. и на чешко-немския речник, върху който Коменски работи почти през целия си съзнателен живот. Той безуспешно се опитва да възстанови своите трудове и изпада в депресия.

Краят на живота на Ян Коменски настъпва в Амстердам (Холандия) на 15 ноември 1670 г.

Трудове[редактиране | edit source]

Дейността на Ян Коменски се определя в съвременността като изключително плодотворна, а личността му — като всестранно развита. Неговите идеи в областта на мисленето и най-вече на педагогиката имат революционен характер. Ето защо, Коменски се определя за родоначалник на съвременната педагогика.

Делото му надхвърля европейските граници и има световно значение, а трудовете му имат мащабен и енциклопедичен характер.

Основни педагогически и методически трудове
  • Didactica magna (Great Didactic), '1633–1638
  • Informatorium Maternum Eller Moder-Schola
  • Amphiheatrum universitatis rerum
  • Janua linguarum reserata
  • Orbis sensualium pictus
  • Fundamenta Grammaticae
  • Grammatica Latina
  • Linguarum methodus novissima
  • Geometria. 1: Geometria theoretica. 2: Geometria practica neboli Geodesia
  • Schola Pansophica
  • Spicilegium Didacticum, 1680
  • Unum necessarium ("The One Thing Needful"), 1668

Световно признание[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Вижте още:[редактиране | edit source]