Ян Палах

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ян Палах
чешки общественик
Ян Палах 
Роден: 11 август 1948
Прага, Чехословакия
Починал: 19 януари 1969  (на 20 години)
Прага, Чехословакия

Ян Палах (на чешки: Jan Palach) е чешки студент, който се самоубива в знак на политически протест.

Смърт[редактиране | edit source]

През август 1968 г. войски на СССР, НРБ, ГДР, ПНР, УНР нахлуват в Чехословакия, за да смажат либерализиращите реформи на правителството на Александър Дубчек, известно като Пражка пролет. Група от чешки студенти, включително и Палах, правят самоубийствен акт, възнамерявайки да се жертват в протест на нашествието. Според Ярослава Мосерова, специалист по изгаряния, която първа се е погрижила за Палах в Трета клиника към Карловия университет в Прага, той не се е самозапалил, протестирайки срещу съветската окупация, а го е направил, протестирайки срещу деморализацията на чешките граждани, причинена от окупацията.

„Не беше толкова против Съветската окупация, а против деморализацията, която настъпваше, хората не само се отказваха, но и се предаваха. И той искаше да спре онази деморализация. Замислям се за хората на улицата, множеството от тях, мълчаливи, с тъжни очи, сериозни лица, когато погледнете онези хора, разбирате това, което всеки вече знае, всички благоприлични хора бяха на прага да правят още компромиси.“

Погребението на Палах довежда до масови протести срещу окупацията и месец по-късно (25 февруари 1969 г.) друг студент – Ян Зайиц, се самозапалва и умира на същото място, последван през април същата година от Евжен Плоцек в Ихлава.

Посмъртно признание[редактиране | edit source]

Първоначално е погребан в гробището Олшани. Тъй като гробът му започва да се превръща в светилище за народа, тайната чехословашка полиция решава да заличи всячески делата на Палах и през нощта на 23 октомври 1973 година изваждат останките му. Тялото е кремирано и изпратено на майка му в родния му град Вшетати, а в неговия гроб е положено тялото на неизвестна починала жена. На майката на Палах е разрешено да постави урната в местното гробище чак през 1974 г. На 25 октомври 1990 г. урната е официално върната в Прага.

На 20-та годишнина от смъртта на Палах възникват протести привидно в памет на Палах (замислени обаче като критика към режима), които ескалират в така наречената „седмица на Палах”. Последвалите антикомунистически демонстрации в Прага между 15 и 21 януари 1989 г. са потушени от полицията, която бие демонстрантите и използва оръжия, често улучващи случайни минувачи. Седмицата на Палах се смята за един от катализаторите на проявите, предшествали падането на комунизма в Чехословакия 11 месеца по-късно.

След Нежната революция е издигнат възпоменателен бронзов кръст на Палах и Зайиц на мястото пред Националния музей, където Палах е паднал. Има площад, наименуван на Палах. Чешкият астронавт Лубош Кохутек, напуснал Чехословакия следващата година, нарича астероид, открит на 22 август 1969 г., на името на Ян Палах (1834 Палах). Има и други негови възпоменателни места в Европа, включително и малък мемориал в ледниковите тунели в Швейцария.

Примерът на Палах и неговата медийна популярност може би са допринесли и за няколко други примери на саможертва. През пролетта на 2003 г. 6 младежи в Чехия се самозапалват и изгарят до смърт, включително гимназистът Зденек Адамек. Той се запалва на 6 март 2003 г. почти на същото място пред музея, оставяйки предсмъртна бележка, в която се говори за Палах и другите, извършили самоубийства през 1969 г.

На известно разстояние от мястото на саможертвата на Палах скулптор е почел на Стария площад чешкия религиозен мислител Ян Хус, който е бил изгорен на клада заради своите убеждения през 1415 г. Честван като национален герой от векове, някои коментари свързват саможертвата на Палах с неговата екзекуция.

Културни връзки[редактиране | edit source]

В чест на Палах Валери Петров написва стихотворението „Самоизгаряне“.

Видеото към песента Club Foot на групата Касабиан е посветена на Палах.

Произведението „Погребението на Палах”, изпълнено от Зипо Бенд и композирано от Фил Клайн, е също в негова памет.

Палах е споменат в соло албума на Жан Жак Бърнел от 1979 г. „Euroman Cometh–. В парчето „Евробъркотия“ - песен за освобождаването на Чехословакия през 1960-те години и последвалото нормализиране на обстановката, Бърнел приканва: „Не забравяйте Ян Палах, който изгоря като факла срещу Варшавския договор.”

В своята песен „Nuuj Helde” Janse Bagge Bend (от Нидерландия) задава въпроса дали хората знаят защо е изгорял Ян Палах.

Палах е споменат също така и в пиесата „Площад Венцеслас” на Лари Шу.

След като търси политическо убежище в Щатите, полският артист Виктор Зостало почита Ян Палах в своето „Представление за свободата”, прокламирайки: „Аз съм Ян Палах. Аз съм чех, аз съм поляк, аз съм литовец, виетнамец, афганистанец, аз съм един предаден Вие. След като се изгоря хиляди пъти, може би ще победим.”

На честването на 40-тата годишнина от смъртта на Ян Палах статуя, направена от Андрес Бек, е транспортирана от Франция до Чехия в памет на студента. Статуята е поставена в град Мелник - града, където е учил Ян Палах.

Италианският текстописец Франческо Гучини написва песента „Пражка пролет” в памет на Ян Палах, сравнявайки го с религиозния учен Ян Хус: „Едно време Ян Хус е бил изгорен жив”

Полският певец Яцек Кажмарски написва песен за самоубийството на Палах, наречена „Факли”.

Палах е споменат и в новелата на Милан Кундера „Животът е навсякъде” (7 част, глава 2).

Словенският поет Едвард Коцбек написва поемата „Ракета”, в която съпоставя 2 явления, случили се през 1969 г.: кацането на „Аполо 11“ на Луната и самоубийството на Ян Палах: той вижда кацането на Луната като върховен акт на огромен доброволчески нихилизъм и пише: „математическата екскурзия на Луната е най-голямата измама на всички времена, завладяващо повторение на въртящия се свят, хванат в смърт и тъмнина”. За поета истинското събитие на годината е човешката саможертва на Палах, която го превръща в „горяща ракета, която измерва историята от начало до край”.

Люксембургският композитор Дейфид Бълок е бил помолен да напише „реквием за Ян Палах” в памет на 40-та годишнина от самоубийството на Палах. Той включва няколко думи, които за кратко се появяват на площад „Венцеслас“ след събитието, преди да бъдат изтрити от властите: „ Не бъдете безразлични към деня, в който светлината на бъдещето бе пренесена в едно горящо тяло.”

Палах участва и в монолог в радиопиеса, озаглавена „Факла №1” по радио BBC, режисирана от Мартин Дженкинс и написана от Дейвид Поунол. В ролята на Палах е Карл Дейвис.

Френският документалист Реймон Депардон е режисирал (1969) за Ян Палах.

Самоубийството на Ян Палах се споменава в песента на норвежкия певец Аге Александерсен „Va de du Jesus”

Имена на места[редактиране | edit source]

Площад „Ян Палах“ в центъра на Прага е наименуван на него, има и площад „Палах“ в Бърно. В Люксембург, Франция, Полша и Нидерландия също има улици, наречени на Ян Палах. В България - във Варна има улица „Ян Палах“, на която се намира търговски център, наречен „Ян Палах“ („Палах център“).

Най-старият (1969) рок клуб в Хърватия се казва „Палах“. Намира се в Риека. Има автобусна спирка, наречена на него. Ученическа зала във Венеция. Италиански остров е наречен на Палах.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Jan Palach“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.