Ян Питерсзоон Свеелинк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ян Питерсзоон Свеелинк
нидерландски композитор и органист
Ян Питерсзоон Свеелинк 
Роден: април 1562
Девентер, Нидерландия
Починал: 16 октомври 1621
Амстердам, Нидерландия

Ян Питерсзоон Свеелинк (на нидерландски Jan Pieterszoon Sweelinck) е нидерландски композитор, органист и педагог. Той често е определян като "мостът между Ренесанса и Барока", заради необичайните си творби. Музикант с изключително влияние, Свеелинк приживе става известен в Европа с множеството свои вокални творби (около 250), които макар и композирани в ренесансов стил, съдържат изключително сложни контрапунктични мелодии с особени хроматични отклонения. Той е създателят на фугата.

Биография[редактиране | edit source]

Ян Питерсзоон Свеелинк е роден в град Девентер, източна Нидерландия, в семейство на потомствени музиканти. Почти всички негови предци са били църковни органисти. Учи във Венеция при известния майстор Зарлино, заедно с Ян Вилемсзоон Лоси. Постъпва в Старата църква (Oude Kerk) в Амстердам след смъртта на баща си през 1577 година. Свеелинк освен композитор е бил изключително даровит импровизатор на клавирни инструменти, добър педагог, както и органен техник. Именно поправката на органа е била първата му работа в Старата църква. Едни от най-големите музиканти и музиковеди на Северногерманската школа са били ученици на Свеелинк - като Якоб Преториус, Готфрид и Самуел Шайдт, Шайдеман и Зиферт. В Германия е бил познат като "създателят на органисти". Ян Свеелинк умира на 16 октомври 1621 година в Амстердам.

Влияние[редактиране | edit source]

Свеелинк е най-известният представител на нидерландската клавирна школа, с огромно влияние върху следващите поколения германски композитори. Творбите му практически полагат началото на Барока със своята усложнена полифония и ритмичност. Освен това той активно използва органната педалиера, която досега е рядко е била включвана в органни композиции. Композиторът е бил тясно свързан и с английската музикална школа - известният британски клавирен майстор Джон Бул пише вариации по негови теми; от друга страна, паваната Lachrimae на Джон Доуланд служи за основа на вариации от Свеелинк. Някои негови произведения са включени в Книгата за виржинал на Фицуилиам. Йохан Себастиян Бах усъвършенства неговото изобретение - фугата, и прилага контрапунктичността и хроматичното преминаване през старите ладове в много свои творби.

Творчество[редактиране | edit source]

В творчеството на композитора преобладават вокалните творби - хорали, мотети, шансони, мадригали и псалми (Свеелинк е написал сборник с всички псалми от Библията). Те са общо около 250. Не са малко и клавирните творби - тези за орган са около 70, и неголям брой творби за клавесин. Музиката му е особена, с въздействащо звучене, което не е типично нито за Барока, нито за Ренесанса. Органните произведения на Свеелинк са предимно токати и фантазии (популярни тогава в Италия жанрове - той е бил повлиян от венецианската школа). Характерни за всички негови творби са хроматичната стъпка, сложната за времето си ритмичност и съчетаването на старите средновековни ладове с новаторски похвати, които ще се използват масово в Барока. Малко са обаче запазените негови оригинални клавирни ръкописи. Благодарение единствено на преписите от късния XVII век до днес са достигнали повечето му творби за орган и клавесин. Вокалните произведения обаче са били широко разпространявани докато композиторът е бил жив. Някои от особеностите на музиката му включват :

  • Ритмична нотация за виржинал, която няма как да бъде "преведена" на съвременен музикален език. Например съчетаването на половина с четвъртина във вид на триола, изписващо се като четвъртина + четвъртина без опашка.
  • Използване на стари ладове (фригийски, дорийски, йонийски и т.н.), които чрез хроматична стъпка преминават в точна тоналност, която после се "разпада" отново на някой от старите ладове (предимно в органните фантазии).

По-известни творби :

  • Дорийска хроматична фантазия за клавесин
  • Фригийска фантазия за орган в ла минор
  • Еолийска ехо-фантазия (подобна на фуга)
  • Da Pacem, Domine, in diebus nostris - 4 вариации
  • Puer Nobis Nascitur - 4 вариации
  • Nun Komm der Heiden Heiland - 3 вариации

Външни препратки[редактиране | edit source]