Ян Потоцки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ян Потоцки
полски писател и пътешественик
Ян Потоцки 
Роден: 8 март 1761
Починал: 2 декември 1815

Ян Непомуцен Потоцки (на полски Jan Nepomucen Potocki) е известен полски писател. Роден е на 8 март 1761 година в имението Пиково край Варшава и трагично загинал на 2 декември 1815 година, когато се самоубива в имението си Уладовка (край Бердичев). Син е на граф Юзеф Потоцки.

Писателят прекарва младите си години в Женева и Лозана, където получава много добро образование. Учи във Виена военно-инженерна академия, постъпва в Малтийския орден и участва в операции на малтийската флота в Средиземно море. В този период посещава Италия и Сицилия. Проявява интерес към езотериката и мистицизма и се предполага че е бил във връзка с масонските кръгове.

Участва в работата на революционния Четиригодишен Сейм, свикан във Варшава в 1788 г., наречен още сейм на Жечпосполита; служи при Александър I в руското министерство на външните работи. Ян Потоцки е един от първите славяноведи, принадлежат му 24 големи труда (напечатани са в малък брой екземпляри и затова се смятат за рядкост), освен множество статии и карти. В съчинението си: "Essai sur l'histoire universelle et recherches sur la Sarmatie" (Варшава, 1789-92) описва така наречения "регресивен метод". Други негови значителни трудове са: "Chroniques, mémoires et recherches pour servir а l'histoire des tous les peuples Slaves" (Варшава, 1793), "Voyage daus quelques parties de la Basse Saxe pour la recherche des antiquités Slaves" (Хамбург, 1795), "Fragments historiques et géographiques sur la Scythie, la Sarmatie et les Slaves" (Брауншвейг Берлин, 1796), "Histoire primitive des peuples de la Russie" (Санкт Петербург 1802), "Histoire ancienne du gouvernement de Cherson" (Санкт Петербург; 1804), "Atlas archéologique de la Russie européenne" (3 изд., 1829), "Voyage dans les Steps d'Astrakhan et de Caucase" (Париж, 1829).

Най-известното произведение на Ян Потоцки „Ръкопис, намерен в Сарагоса е публикувано за първи път през 1804 г. от тогава е преиздавано и превеждано на много езици. От някои литературни критици и от сюрреалистите Ян Потоцки се счита за предшественик на естетиката на фантастичното в литература. Цветан Тодоров, френският литературовед от български произход, в "Увод във фантастичната литература" (1970) посочва Ръкописа, като пример за романите на фантастика на чудноватото и странното и го цитира често.

Според изследвания на съвременни литературоведи романът е от изключително значение и поради използването от автора на многобройни форми на повествование като: разказ в разказ, философски разсъждения, либертариански идеи. Това е роман за самия роман.