Ян Черски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ян Черски
полски геолог
Ян Черски 
Роден: 3(15) май 1845
Сволна, Руска империя
Починал: 25 юни (7 юли) 1892  (на 47 години)
Руска империя

Ян Черски (на полски: Jan Czerski, на руски: Иван Дементьевич Черский/Ян Доминикович Черский, на беларуски: Ян Дамінікавіч Чэрскі) е полски[1] геолог и палеонтолог на руска служба, изследовател на Сибир.

Ранни години 1845-1869[редактиране | edit source]

Роден е във Витебска губерния (северната част на Беларус) през 1845 в семейство на благородници. Когато е последна година в Университета във Вилнюс взима участие в Полското въстание от 1863, заради което е изпратен на заточение в Сибир и зачислен на срочна военна служба като редник в Омския линеен батальон. Под влияние на своя земляк (също заточеник) Александър Чекановски, с когото се запознава в Сибир, се заема сериозно с изучаване на геология и палеонтология и извършвва през 1863-1864 първите си полеви изследвания в района на Омск.

Експедиционна дейност 1869-1892[редактиране | edit source]

През 1869 е освободен от военна служба, но остава да живее в Сибир, след като му е забранено да се върне и да продължи образованието си. Живее в Иркутск 15 години и работи в Източносибирския отдел на Руското императорско географско дружество.

През 1873-1875 провежда геоложки изследвания в Източните Саяни, Кузнецки Алатау и бреговете на езерото Байкал. През 1877 публикува предварителните си отчети "О результатах исследования озера Байкал", СПБ, 1886 /Записки Русского геогр. об-ва, т. 15, № 3/ за изследването на бреговете на Байкал, позволяващи, по мнението на Сергей Обручев, да се счита за един от основоположниците на геоморфологията. Съставя първата геоложка карта на бреговете на езерото.

От 1877 до 1881 детайлно изследвал геологията на бреговете на езерото Байкал. Източните Саяни, хребетите Хамар-Дабан, Приангарски и др. През 1881-1882 изследвал басейните на реките Селенга и Нижная Тунгуска (горното течение).

През 1878 се жени за сибирячката Марфа Иванова, а през 1883 руското правителство го помилва официално и му връща благородническата титла. На базата на извършената нивелация през 1875-1876 и на собствените си наблюдения и изследвания през 1885 Черски прави първото поделяне на Западен Сибир на две части: от Байкал до Об – плоско възвишение, от Об до Урал – Западносибирска низина (названието е предложено от него). През 1886 се разболява сериозно от туберкулоза и му е разрешено да замине за Санкт Петербург, където да се лекува. Същата година издава обемистия си труд "К геологии внутренней Азии", в кн.: „Труды Санкт-Петербургского о-ва естествоиспытателей“, т. 17, в. 2, СПБ, 1886, който става един от първите наръчници по геология на Сибир.

По назначение на Руската Академия оглавява експедиция за изследване района на реките Колима и Индигирка. Заедно с него в експедицията участват жена му в качеството си на зоолог и дванадесетгодишния му син. По време на експедицията успява да събере и каталогиризира над 2500 кости на животни. През 1888 издава обемистия труд "Описание на бозайниците, събрани по време на Новосибирската експедиция".

През 1891 достигна до Оймякон, изследва Оймяконското плато (до 2000 м), продължава на североизток, пресича хребета Тас-Кистабит (открит от него, 175 км, 2341 м) и Нерската котловина. Продължава на североизток, открива и пресича хребетите Улахан-Чистай (3147 м) и Момски (470 км, 2533 м), като по този начин открива вододела между горните течения на Индигирка и Колима и на 28 август достига до Верхнеколимск, където зимува.

През юни 1892 започва спускане по Колима, извършва геоложки изследвания на бреговете ѝ, достига до устието на десния ѝ приток река Омолон, където на 25 юни 1892 умира и е погребан на брега на река Омолон.

Неговото име носят:

Източници[редактиране | edit source]

  1. John J. Stephan, The Russian Far East: A History, Stanford University Press, 1994, ISBN 0804727015, Google Print, p.315
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 521-522. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 105-107. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4

Бележки[редактиране | edit source]


Външни препратки[редактиране | edit source]

Кратка биография (на полски)