Японска улична мода

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Две момичета облечени в стил Косплей, Токио, Япония.

Япония започва да подражава на Западната мода през средата на 19 век. В началото на 21в. това подражаване е образувало улична мода, моден стил в който носещият изработва по поръчка тоалетите като смесва настоящите с традиционните модни тенденции. Като цяло такива дрехи са основно домашно направени с използването на материали, закупени от магазините.

В момента има много стилове на обличане в Япония, създадени от комбинирането на местни и чужди модни марки. Някои от тези стилове са фрапиращи и авангардни, подобно на висшата мода от европейските подиуми. Възходът и падението на много от тези стилове са хроникирани от Шоичи Аоки от 1997г. в модното списание Фрютс, което е прочуто списание за насърчаването на уличната мода в Япония.

През 2003 г. японската хип-хоп музика, която отдавна присъства на ъндърграунд сцената в Токио е повлияна от преобладаващата японска модна индустрия[1]. Популярността на хип-хоп музиката е толкова влиятелна, че младите хора в Токио започват да имитират своите любими хип-хоп изпълнители по маниера им на обличане от много несъразмерно широки дрехи до преобладаващ показ на загоряла кожа. Идеята за потъмнавянето на младежката кожа, за максимална прилика с американска хип-хоп звезда или етническа група може да изглежда като прищявка, но при тази субкултура хората с тъмни лица не се различават от останалите субкултури, които са се появили в резултат на хип-хопа[2].

Модерна японска улична мода[редактиране | edit source]

Въпреки, че днес стиловете са се променяли през годините уличната мода в Япония е все още важна. Младежите могат често да бъдат открити облечени в субкултурно облекло в големи градски модни области като Харадзюку, Гиндза, Одайба, Синдзюку, Сибуя.

Лолита[редактиране | edit source]

Нана Китаде в стил Готик Лолита

Съдържащи много различни теми в рамките на своите граници Лолита модата се превърна в един от по-големите и по-разпознаваеми стилове в японската уличната мода. Сега набирайки интерес в световен мащаб, Лолита се разглежда като един от многото различни стилове, който носи "сладурското" в Япония. По-добре разпознаваемите стилове Лолита са:

  • Готик Лолита - е с тежко влияние от Източния и Викториански готически стил. Често се характеризира с тъмни цветове, кръстове, прилепи и паяци, както и други популярни готик "образи". Викториански железни порти и архитектурни проекти са също често се намират като принтове върху дрехи. Поли обикновено са с дължина до коляното и отдолу с фусти за обем. Блузите и ризите обикновено са поръбени с дантела - гладка или разрошена във викториански стил. Чорапи дълги до коляното с ботуши, бонета, брошки и чадър завършат този стил на Лолита.
  • Сладката Лолита - е най-детинския стил, характеризира се най-вече с присъствие на изкуствени бебета животни, приказни теми, невинност и детско облекло. Тя е вдъхновена от бебешките кукли и Хелоу Кити[3], които са много популярни сред сладките лолити. Използват се пастелни цветове както и други приглушени цветове като черно, тъмно-червено и синьо. Популярни аксесоари при Сладката Лолита са големите панделки за глава, сладките портмонета, елегантните чадъри и плюшените животни.
  • Пънк Лолита - е експериментален стил, смесване на влиянията на пънка с Лолита. Понякога тя може да изглежда деконструирана и шантава като същевременно запазва голяма част от "силуета на Лолита".
  • Класическата Лолита - е много традиционна. Тя е зряла и бизнес ориентирана, фокусът е върху топлите и светли цветове като синьо, червено и зелено.
  • Кодона известна още като "момчешки стил" или "Оуджи" е по-мъжествената версия на Лолита, повлияна от облеклото викториански момчета. Панталоните "принц", които са къси панталони в стил Капри са отрязани до коляното, допълнени с някакъв детайл (като например маншети, поръбени с дантела) се носят обикновено с мъжки блузи, цилиндрични шапки, чорапи до коленете и т.н.[4]

Гяру[редактиране | edit source]

Момичета облечени в стил Гяру се снимат в Икебукуро

Гяру стила известен като гангуро е всъщност подкатегория на стила Гяру, който е вид японска улична мода създадена през 1970г. Оригиналният Гагнгуро вид вече не е популярен в Япония. Гяру е огромен протест към момичешкия бляскав стил на обличане, нарушавайки всички правила на "това, което е красиво" и живее с изкуствената красота (перуки, изкуствени мигли, изкуствени нокти и т.н.). Гяро е вдъхновена силно от Западната европейска мода. Противно на стереотипите не всички почитатели на гяру се обличат по сексуално провокативен начин. Стила Гяру е разнообразен и не се ограничава само до русата коса и загоряла кожа.

Гангуро[редактиране | edit source]

Две гангуро момичета в Токио, април 2008г.

Стилът Гангуро в японската уличната мода става популярен сред японските момичета в началото на 1990г. и достигна своя връх в началото на 2000г. Гангуро се влива в по-голямата субкултура на стила Гяру. Стила Гангуро обикновено включва ярко оцветени дрехи, мини поли и боядисани малайски облекла. Стилът Гангуро състои от светли коси, плътен тен, изкуствени мигли, черен и бял молив за очи , гривни, обеци, пръстени, колиета и платформени обувки.

Когяру[редактиране | edit source]

Когяру стила се разпознава по-свободните чорапи и скъсените поли. Общия вид при този стил е взаимстван от училищната униформа, но с по-къса пола, отпуснати чорапи и по-свободно носен шал. Момичетата, които го носят наричат себе си понякога гяру(разг.момичета). Този стил през 1990г. е бил популярен, но сега е в спад.

Босодзоку[редактиране | edit source]

Момиче облечено в стила Когяро с отпуснати чорапи и къса пола.

Босодзоку модата не става популярна през 90-те години на 20в., а стереотипния Босодзоку вид често е портретиран в множество форми в японските медии като например в аниме, манга и в различни филми. Типичния член на Босодзоку стила често се изобразява в униформа, състояща се от гащеризон като тези, носени от обикновени работници или от токо-фуки - тип военно облекло снабдено с палто като към него се добавя и бойния зов канджи. Те обикновено се носят отворени, без риза отдолу съпроводени с фукане на превързани кръстове и торбести панталони плюс затъкнати вътре във високи ботуши.

Декора[редактиране | edit source]

Японски косплейъри облечени в костюми стил Босодзоку.

Стила Декора възниква в края на 90-те години на 20в. и началото на 21в. се радва на голяма популярност както в, така и извън Япония. Дрехите обикновено са в черно, тъмно розово, бебешко розово както и в други неонови цветове (пастелните цветове са рядко срещани). Обикновена риза с качулка се носи често с къси поли подобни на пачки в същата цветова гама като горните дрехи. Косата е се носи често с ниски конски опашки и дълъг бретон, а при грима тенденцията е той да бъде доста обикновен. Въпреки това, най-съществената част на стила Декора е натрупването на много слоеве сладурски аксесоари като бретона и ризата остават едва забележими. Чорапи, гетри, митенки и чорапи за коляното се наслояват един върху друг. Общите детайли включват и леопардови щампи и шарени зъболекарски маски. Декора в крайна сметка се влива и заменя в края на 2000г. от стила Фея кей и OTT-Лолита в Япония, въпреки че е бил сравнително популярен стил в чужбина.

Широнури[редактиране | edit source]

Широнури буквално означава "боядисан в бяло". Той е наречен така, защото хората, които се обличат в стила Широнури носят бял грим. Това е единственото правило в Широнури, въпреки че традиционните японски модни елементи (кимона, хакама и т.н.) са общи, както и елементи от Готик-Лолита. Минори е добре познат Широнури художник, който е интервюиран от Tokyofashion.com.

Вижуал кей[редактиране | edit source]

Вижуал кей е стил, създаден в средата на 80-те години на 20в. от японски музиканти, състои се от ярък грим, нестандартни прически и пищни костюми, подобни на тези на Западния глем рок и на глем метъла. Андрогинността също е популярен аспект на стила. Някои от по-известните и влиятелни артисти на стила са X Japan, Luna Sea и Malice Mizer.

Ошаре кей[редактиране | edit source]

Ошаре кей е е щастливо-безгрижна версия на Вижуал кей и се разглежда като най-модерния и прогресивен от всички стилове. Стилът се фокусира най-вече върху смесването на различни модели, ярки цветове и пънк елементи, за да създаде уникална визия. За разлика от Вижуал кей гримът е леко смекчен и се фокусира главно върху очите. Пиърсингите на лицето също живеят в този стил. Точно като Вижуал кей стилът Ошаре кей е до голяма степен повлиян от музикалните артисти. Някои от тях са: An Cafe, Panic Channel, Ichigo69, Lolita23q, заха, LM.C и Aicle.

Ангура кей[редактиране | edit source]

Ангура кей е най-тъмния визуален стил кей. Дрехите на стила са най-вече в черно, но с шипове и вериги. Грима се носи тъмен и тежък. Стилът е оприличен на модерна готика. Подобно на другите два споменати стила Ангура кей е силно повлиян от подземната музика носеща същото име. Някои от най-известните групи са: MUCC, Floppy, Guniw Tools, Metronome и Nookicky.

Култ парти кей[редактиране | edit source]

Този стил е кръстен на Харадзюку Култ парти магазин (сега известен като Дева Мария) е сравнително нов измислен стил, който се основава на западните религиозни артефакти като кръстове и библии. Общите аспекти включват кръстове, заплетени в прежда, слоеве плат в меки цветове, много кремовидна дантела, сатенени лъкове и библейски отпечатъци. Гримът и прическата не са толкова усъвършенствани като в другите стилове. В действителност Култ парти кей се носи често с естествено изглеждащ грим без никакъв по-голям акцент върху очите заедно с прости прически със рози. Култ парти кей според някои е производен от Доли кей.

Доли Кей[редактиране | edit source]

Доли Кей е нововъзникнал стил основан върху модните възприятия на японците, повлияни от модата през Средновековието и от европейските приказки на Братя Грим и Ханс Кристиян Андерсен. Този стил включва много ретро дрехи заедно с религиозни символи. Grimoire е магазин в Япония, който е описан като "пионерски магазин за стила Доли Кей на модната сцена"[5].

Фери кей[редактиране | edit source]

Това е по-сладката Лолита смесена с декора стила с нотка на 80-те години на 20век. Във Фери кей стила се използват най-вече светли пастелни цветове (като лавандула, бебешко синьо, светло розово, ментово зелено, бледо жълто и т.н.), както и елементи и аксесоари от Западните европейски линии за играчки от 80-те години и началото на 90-те години на 20в, като например от:My Little Pony[6], Strawberry Shortcake[7], Rainbow Brite[8], Popples[9], Jem and the Holograms[10], Barbie, Wuzzles[11] и Грижовните Мечета[12]. Фери кей произхожда от Саури Табучи, който е видна модна фигура в Токио![13][14]

Мори[редактиране | edit source]

Стила Мори(което означава от японски гора) използва меки, свободно прилепващи слоеве плат за облекла като например реещи се рокли и жилетки. Акцента тук е върху естествените материи (памук, лен, вълна) и ръчно изработени или винтидж аксесоари с природата тематика. Цветовата схема обикновено се състои от леки и неутрални цветове, но могат да се използват памучни и ленени платове както и платове на цветя. По отношение на прическите бретона (често накъдрен) и плитките са много популярни.

Стила Мори е подобен на стила Доли Кей като целта е да се създаде кукленски външен вид, но по по-непринуден и земен начин[15].

Модна индустрия и популярни марки[редактиране | edit source]

Въпреки че японската уличната мода е известна със своята богата смесица от различни стилове и жанрове, но няма нито една търсена марка, която може да отговори последователно на всички модни групи. Огромното търсене създадено от осъзнатото към модата население се води и поддържа от жизнена модната индустрия на Япония. Трите крайъгълни камъка на японската мода са Исей Мияке[16], Йоджи Ямамото[17] и Реи Кавакубо[18] на марката Comme des Garçons. Те са признати за японска мода сила в началото на 80-те години заради тяхното интензивно използване на монохромни цветове и авангарден дизайн.

Още в началото на 50-те години на 20в. се появили няколко марки, обслужващи специално уличната мода като Оницука Тайгър[19] (сега известна като Асикс[20]]), но в началото на 90-те години модната индустрия става свидетел на изплуването и буйния разцвет на уличните модни марки. Най-популярните от тях са: A Bathing Ape[21], Comme des Garçons, Evisu[22], Head Porter[23], OriginalFake[24], Uniqlo[25], Visvim[26], W[27])TAPs и XLarge[28]. Уличните модни марки често се отличават по колаборациите си с известни художници и дизайнери и с пускането на лимитирана серия като търговска стратегия. Има и марки, които са насочени към специфични модни групи. Например, Angelic Pretty е за Лолита, а Sex Pot Revenge[29] за Пънк стила.

Япония също е известна и със своята значителна консумация на чуждестранни луксозни марки. Според данни от 2006г. Япония консумира 41% от всички луксозни стоки в света. Синята линия на Burberry[30] е сред най-успешните на тази сцена[31].

Международно влияние[редактиране | edit source]

Непосредственото влияние върху японската уличната мода носи обаянието си от Южна Корея, Тайван и Китай. Географските и културни сходства са сред най-важните и определящи фактори. Сходната форма на тялото и фигурата прави японския стил по-лесен и по-търсен от тези в европейската или американска мода. Въпреки това, влиянието на европейската и американска мода с японския стил не създава директно съперничество.

Японската улична мода е повлияна също и от модните стилове при Западното крайбрежие на Съединените щати. Висшия клас модни марки като Comme Des Garçons изиграли голяма роля в глобалната модна индустрия от 80-те години, по-специално чрез честото кръстосване на чуждестранен дизайн с други марки. През 2008 г. Рей Кавакубо проектирана за Louis Vuitton и H & M[32][33].

Работа на Томоко Яманака бе включена в London Fashion Week, 2010[34].

Социални мотиви[редактиране | edit source]

Мотивите подтикващи преследването на модата в Япония са различни. Първо относително големия разполагаем доход на разположение на японската младеж е значителен. Мнозина твърдят че това е станало възможно благодарение на съжителството на младежта с родителите си у дома, което пък намалило разходите за живот[35]. В допълнение появата на силна младежка култура през 60-те и 70-те години, която продължава и до днес (най-вече в района на Хараджюку)възбужда висок стремежа към нови и различни модни погледи. Възхода на консуматорството е важна част от "националния характер" на Япония по време на икономическия бум през 80-те години на 20в. и дори след спукването на този балон също допринася за следването на модата. Тези фактори водят до бърз оборот и променливост в стилове популярни по всяко едно време[36].

Източници[редактиране | edit source]

  1. Japan grows its own hip-hop
  2. Condry, Ian. Hip-hop Japan: Rap and the Paths of Cultural Globalization. Durham, NC: Duke University Press, 2006.
  3. Hello Kitty
  4. http://www.lolitafashion.org/kodona.html "Kodona"
  5. "Grimoire Shibuya - Japanese Dolly-kei & Vintage Fashion Wonderland
  6. My Little Pony
  7. Strawberry Shortcake
  8. Rainbow Brite
  9. Popples
  10. Jem and the Holograms
  11. Wuzzles
  12. Грижовните Мечета
  13. McInnes, Paul. "Spank! – Japanese "80s Pop Disco" Fashion in Tokyo".
  14. Blogspot about Fairy Kei stylel
  15. Cult of the Living Doll in Tokyo. NY Times.
  16. Исей Мияке
  17. Йоджи Ямамото
  18. Реи Кавакубо
  19. Kihachiro Onitsuka Reorganizes Onitsuka Shokai and Founds Onitsuka Co., Ltd.
  20. [http://www.asicsamerica.com/ ASICS
  21. A Bathing Ape
  22. Evisu
  23. Head Porter
  24. OriginalFake
  25. Uniqlo
  26. Visvim
  27. W
  28. XLarge
  29. Sex Pot Revenge
  30. Burberry
  31. [www.jetro.org/content/361 Japan External Trade Organization| Japan is the world's most concentrated source of revenue for luxury brands]
  32. http://www.style.com/stylefile/2008/08/rei-kawakubo-puts-her-stamp-on-louis-vuitton/
  33. http://www.vogue.co.uk/news/2008/04/03/comme-des-garcons-for-handm
  34. "Designer profile : Cabinet by Tomoko Yamanaka".
  35. Letter from Tokyo: Shopping Rebellion – What the kids want
  36. Godoy, T. (2007). Style Deficit Disorder. San Francisco: Chronicle Books LLC.