Ярлово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ярлово
България
Red pog.png
Ярлово
Софийска област
Red pog.png
Ярлово
Общи данни
Население 426 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 71,276 km²
Надм. височина 1044 m
Пощ. код 2029
Тел. код 071221
МПС код СО (Сф)
ЕКАТТЕ 87552
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Самоков
Владимир Георгиев
(БСП)

Ярлово е село в Западна България. То се намира в Община Самоков, Софийска област.

География[редактиране | edit source]

Село Ярлово се намира в планински район, на около 40 км от София. Разположено е в южните склонове на Витоша. На запад се намира планината Верила. През селото минава р. Палакария, извираща под витошкия връх Купена (2108 м.) и се влива в р. Искър.

Население[редактиране | edit source]

  • 1934 г. - 2894 жители
  • 1946 г. - 3014 жители
  • 1956 г. - 2360 жители
  • 1975 г. - 1172 жители
  • 1992 г. - 775 жители
  • 2001 г. - 651 жители
  • 2008 г. - 480 жители
  • 2009 г. - 466 жители
  • 2010 г. - 447 жители
  • 2011 г. - 442 жители

История[редактиране | edit source]

Най-старото документално сведение за селото е от 1515 г. В турския регистър името на селището е Ярлова. Все такова е името на селището и във втория документ от 1576 г., каквото е и досега. От двата документа се узнават около 300 лични и бащини имена на ярловци, както и на двама свещеници. По това време, а и преди това селището е било в близост до прохода Лисец, след опожаряването му през 1792 г. се заселва на сегашното си месторазположение.

Етимология[редактиране | edit source]

Произходът на името е старославянски. Образувано е от личното мъжко име Ярло (документирано през XVI в.) или Яро+ло. Самото Яро пък е запазено в личните имена Ярослав (XI в.), Яромир (XII в.), Яромила. Първоначално името е сакрално и с него се обозначава божеството Яровит, който е син на Сварог — богът на огъня.

Религия[редактиране | edit source]

Църквата „Света Неделя“ в центъра на селото

Единствената религия, изповядвана в Ярлово, е православно християнство.

Обществени институции[редактиране | edit source]

Кметството на Ярлово
  • Църква

Селото има две църкви — стара, която е полувкопана, и нова: „Света Неделя“ в центъра на селото, осветена през 1906 г. От османски регистър от 1515 г. са известни имената на двама местни свещеници — поп Димитри и Петре Райо. Някога тук са съществували и други църкви, сега в развалини: „Свети Димитрий“ в близост до местността Бенто, „Света Богородица“ — към Рибарнико, наричана сега Шарената черква и други.

  • Училище

В селото е имало килийно училище, с учител през 1791–1796 г. Алексей.

ОУ "Васил Левски"

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Чешма в центъра на селото
  • Местности: Айдушка скала, Алачугите, Бараница, Бента, Бога глава, Гайденица, Лепчино, Градището, Гърлото, Дременлия, Езедина, Еловица, Емина, Ерила, Заграниата, Кашоте, Кайо, Лековит кладенец, Лепчино, Пастра, Петрус, Рибарника, Рошко, Рудината, Смильо, Сокра, Сурда, Ушеко, Чегарица, Чоре, Чоролея, Шарена цръква, Ярема.
Смок свири на върба'.Стара Ярловска поговорка.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Провеждащият се в Шарена цръква събор, последната неделя от месец август.
  • Събор на Петковден, който се провежда в местността „Бабина кория“ при лековития кладенец и параклиса „Света Петка“.
  • На Йордановден жители на селото се събират в местността Светогомитра над селото и се пали огън от смрика, който се прескача за здраве. Също така се събират на Петревия мост и ергени избират моми и заедно скачат в студените води на Палакарията (р. Палакария).

Личности[редактиране | edit source]

  • Митра Стоева (неизв.) - народна певица, живяла в годините около Освобождението, майка на Достана Стоева
  • Достана Стоева (от рода Левентски) [*1867] - народна певица, изпяла през 1885 г. 168 народни песни, които са публикувани от Кузман Шапкарев.
  • Зана Стоилкова (неизв.) - народна певица.
  • Андон Лазов Пръндачки [*1888 +1966] - кмет на селото 1932-34 /от Демократическата партия, участва във войните от 1912-18. Награден с кръст За храброст - Ι степен, за проявен героизъм на Румънския фронт през 1916. Единственият, който присъства на погребението на мин.-председателя Александър Малинов през 1938. Председател на дружбата на Общество на кавалерите на ордена за храброст в селото.
  • Кирил Стойков Масларски {*1916 +31.01.2007] — поет и фолклорист.Автор и на "Профсъюзната художествена самодейност". Син на Стойко Масларски - ученик от първия випуск на Училище по овощарство в гр. Садово — около 1900, развива овощарството в селото, като създава хиляди декари овощни градини.
  • Кирил Кикарин [*17.11.1927 +24.05.1992] - поет. Стихосбирка „Жилава тръстика“ С., 1979.
  • Мария Тренева Палакарчева [*1930) - професор - агроном, създала метод за биологична защита на селскостопанските култури.
  • Благой Рагин [*1945] - председател на Асоциация на частните хотелиери и ресторантьори.
  • Евгени Попов — член на БСФС.
  • Кирил Лазаров Любенов [*21.01.1949] - проф. д-р, зав. катедра "Горско стопанство" към ЛТУ, София
  • Даниела Стоичкова - изпълнителка в Ева Квартет
  • Владко Шаламанов [*25.04.1967] - български футболист, полузащитник.
  • Максим Авджийски [*1975] - виден столичен адвокат.
  • Антоний Ставрев - европейски шампион по триатлон за юноши
  • Васко Ставрев - европейски шампион по бадминтон за юноши
  • Владимир Радоев Пиралков [*09.10.1954] - проф. д-р в Лесотехнически университет, майка Катя Михайлова Пиралкова - дъщера на Михал Николов Масларски (начален учител в селото) и Малина Масларска (начална учителка в селото), баща Радой Владов Пиралков - ДОЦО, син на Владо Атанасов Пиралков и Яна Пиралкова
  • Александър Милчев Масларски [*06.07.1969] - Член на Комисия за защита на потребителите - 2010-2014
  • Цветана Борисова Стоилова - доц. д-р, зав. секция "Биохимична генетика" към Институт по генетика - БАН (2004г - 2007г). Съавтор на патент на биохимичен метод за определяне на хибридната чистота при доматите.

фамилни имена:[редактиране | edit source]

  • Абдулски, Авджийски,
  • Бабански, Барански, Барутчийски, Бачеви, Беневречки, Биджови, Брезини
  • Велчови, Войчеви, Враголомски,Везенкови
  • Герови, Гълъбови, Диканчеви, Дишлийски, Илови,
  • Кацарски,Кикарини, Ковачки, Кокалови, Кьосеви, Кюлумови,
  • Лашови, Левентски, Любенови,
  • Мандзурови, Манови, Маньови, Масларски, Механджийски, Мечкарски, Миленови, Мирчови,
  • Неджини
  • Орльови,
  • Палакарчеви, Пердухови, Петелкови, Петкови, Петреви, Петрунови, Пиралкови, Попови, Попстоилови, Пръндачки, Пульови,
  • Рагини, Стоилови, Струмини,
  • Танини, Тарийски, Тошови, Тръткови, Туечки,
  • Фичерови, Чикерови, Чичанови, Шаламанови.


S6006160

Втори прогимназиален клас, набор 1925 г. с.Ярлово 1938 г.

Първи ред седнали отляво надясно: Георги Дишов Пиралков, Славе Николов Петелков, Станчо Йорданов Бачев, Методи Стойков Масларски, Станчо Георгиев Шаламанов, Кирил Стоянов Попов, Илия Малинов Пръндачки, Кирил Стоилков Рагин, Любен Христов Бачев, Асен Андонов Пръндачки, Стоил Илиев Шаламанов, Борис Малинов Орльов, Боян Йорданов Пръндачки, Станчо Данилов Диканчев, Васил Димитров Бачев, Коста Стоилков Палакарчев, Георги Сотиров Рагин, Филип Владов Петрунов, Методи Малинов Палакарчев, Иван Василев Шаламанов, Момчил Рангелов Палакарчев, Спас Кирилов Дишлийски, Петър Благов Палакарчев, Радойчо Стоилков Палакарчев.

Втори ред прави отдясно на ляво: Боян Стоилков Пульов, Радойчо Славеев Шаламанов, Коста Рангелов Масларски, Никола Павлов Палакарчев, Мирчо Стойков Петрев, Райчо Иванов Орльов, учителката Елена Чобанова, Стоил Малинов Струмин, Боян Стоилков Петелков,....следва продължение.

Спорт и Туризъм[редактиране | edit source]

ФК "Витоша" - играе на стадион Крондирко

Туристически маршрути:[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]