Ясна поляна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ясна поляна.

Ясна поляна
Yasna Polyana Village Hall.jpg
Кметството в село Ясна поляна
България
Red pog.png
Ясна поляна
Област Бургас
Red pog.png
Ясна поляна
Общи данни
Население 678 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 55,537 km²
Надм. височина 60 m
Пощ. код 8147
Тел. код 05504
МПС код А (Б)
ЕКАТТЕ 87655
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Приморско
Димитър Германов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Ясна поляна
Георги Георгиев
(ВМРО-БНД, ОЗ)

Ясна поляна е село в Югоизточна България. То се намира в Община Приморско, Област Бургас.

География[редактиране | edit source]

Разположено в полите на Странджа планина, по поречието на река Дяволска. В северния край на селото минава и река Ропотамо. Обградено е от вековни гори, наричани от местното население лонгузи.

През 1970-те години около селото е построен вторият по големина язовир в Област Бургас — язовир "Ясна поляна", който осигурява питейната вода на Южното Черноморие.

История[редактиране | edit source]

Старото име на селото е било Алан кайряк, означаващо място на припек. Сегашното си име дължи на писателя Лев Толстой. В началото на 20-ти век група млади интелигенти от всички краища на България създават толстоистка колония в селото, поддържаща кореспонденция с Лев Николаевич Толстой. Комуната е била силно вписана в живота на селото през първите десетилетия на XX век. Когато през 1934 г, възниква въпроса за преименуване на селото с българско име, по предложение на местния учител Андрей Ненов - то получва името на родното място на писателя Ясная поляна.

Забележителности[редактиране | edit source]

Паметна плоча на мястото на къщата на Стамо Грудов
Музеи

В селото има музей, една част от който е посветен на Лев Толстой и неговите последователи — толстоистите. Приятна изненада представлява другата етнографо-историческа част - старите дървени рала, становете и огромните делви .

Аязмо и параклис

На 1 километър от селото, в сянката на вековните гори се намира аязмо с параклис "Св. св. Константин и Елена". Твърди се, че водата на чешмичката до параклиса е лековита. На големите християнски празници, и по-конкретно на Великден, цялото население на селото се събира на аязмото, палят свещи в параклиса, „борят“ яйца, яде се козунак и странджански дядо, и се налива от лечебната вода

Толстоистка Колония[редактиране | edit source]

Толстоистката колония се основава през 1906 като първите колонисти са : Димитър Жечков и Петър Жеков - от Бургас, Стефан Андрейчин -от Габрово, Ташко Каметов - от София, Христо Досев - от Стара Загора, руският княз Гаврило Вулф. Колонистите се прехранват основно със земеделие, като обработват земята без животни и спазват принципите на Толстоисткото движение.Колонията се разпада през октомври 1908 г., но остава трайни спомени сред жителите на селото.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • В селото ежегодно се провежда международен симпозиум по скулптура,дърворезба и борби.
  • На ежегодния панаир за празника на Св. Константин и Елена се събират земляците и се провеждат пищни тържества с богата фолклорна програма.
  • Редовно се провеждат сбирки на Тракийското дружество.

Други[редактиране | edit source]

  • Населението изповядва православно християнство
  • Местната битова фолклорна група активно участва във всички местни и национални конкурси за народна песен и изяви.
  • През летния сезон кипи активен селски еко-туризъм, с организирани групи и индивидуални туристи.
  • В селото има "новоселци" от Великобритания.
  • През летния сезон се организират театрални представления на открито с международно участие.

Кухня[редактиране | edit source]

Ясна поляна е едно от малкото населени места в България, където можете да опитате истинско домашно приготвено странджански дядо. Процедурата на приготвяне трае средно 5 месеца - от ноември-декември, до Великден, когато се разрязва от стопанина на къщата.

Личности[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 404.