Ястребино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ястребино
Общи данни
Население55 души[1] (15 март 2024 г.)
4,08 души/km²
Землище13,582 km²
Надм. височина437 m
Пощ. код7975
Тел. код06071
МПС кодТ
ЕКАТТЕ87686
Администрация
ДържаваБългария
ОбластТърговище
Община
   кмет
Антоново
Хайредин Мехмедов
(ДПС; 2017)
Ястребино в Общомедия
За язовира вижте Ястребино (язовир).

Я̀стребино е село в Североизточна България, община Антоново, област Търговище.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Ястребино се намира на около 29 km запад-югозападно от областния център Търговище и около 6 km източно от общинския център Антоново. Разположено е в източния Предбалкан, в Антоновските височини. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо светлосиви горски.[2] Надморската височина в западния край на селото е около 460 m и намалява до около 390 m в източния му край.

Покрай западния край на селото минава първокласният републикански път I-4 (съвпадащ с европейски път Е772).

Землището на село Ястребино граничи със землищата на: село Язовец на северозапад и север; село Присойна на север; село Любичево на североизток; село Изворово на изток; село Кьосевци на югоизток; град Антоново на юг и запад; село Семерци на северозапад.

Населението на село Ястребино, наброявало 174 души при преброяването към 1985 г. и 109 към 1992 г., намалява до 46 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[3]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 44 лица, за 31 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група и за 13 – към „ромска“.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1934 г. селото с дотогавашно име Дуванлар[5][6] е преименувано на Ястребино[7] През 1943 г. към село Ястребино е присъединена махала Скални кладенец.[8] През 1974 г. селото е закрито и присъединено (като квартал) към град Антоново.[9] През 1979 г. село Ястребино е възстановено при отделяне от град Антоново.[10]

При избухването на Балканската война през 1912 г. 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]

Тук на 20 декември 1943 г. като помагачи на нелегални са разстреляни 18 души, сред които 6 деца, известни още като Шестте ястребинчета.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В селото се намират:

  • националният детски комплекс „Ястребино“;
  • къщата музей „Братя Калайджийски“ – дом на три от избитите деца.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

От 1994 г. в селото се провежда националният конкурс за детско литературно творчество „Ястребино“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедия "България", том 7, стр. 588, Издателство на БАН, София, 1997 г.
  3. Справка за населението на с. Ястребино, общ. Антоново, обл. Търговище[неработеща препратка]
  4. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Ястребино, община Антоново
  5. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  6. Справка за с. Ястребино, общ. Антоново, обл. Търговище към 03.03.1878 г. // Архивиран от оригинала на 2022-04-09. Посетен на 2022-04-09.
  7. Справка за с. Ястребино, общ. Антоново, обл. Търговище към 14.08.1934 г. Събитие: промяна на наименование // Архивиран от оригинала на 2022-04-09. Посетен на 2022-04-09.
  8. Справка за с. Ястребино, общ. Антоново, обл. Търговище към 16.01.1943 г. // Архивиран от оригинала на 2022-04-09. Посетен на 2022-04-09.
  9. Справка за с. Ястребино, общ. Антоново, обл. Търговище към 08.10.1974 г. Събитие: закриване при присъединяване // Архивиран от оригинала на 2022-04-09. Посетен на 2022-04-09.
  10. Справка за с. Ястребино, общ. Антоново, обл. Търговище към 27.11.1979 г. Събитие: възстановяване при отделяне // Архивиран от оригинала на 2022-04-09. Посетен на 2022-04-09.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]