Мирови съд (България)
| Мирови съд | |
.svg) Герб на Княжество България | |
| Информация | |
|---|---|
| Основан | 25.05.1880 г. |
| Закрит | 12.11.1934 г. (изменени название и компетенции) |
| Тип | граждански, наказателен; принудително съдебно изпълнение; действа с нотариусите към окръжните съдилища (на тяхно подчинение) |
| Инстанция | Първа (според материален интерес / вид престъпление) |
| Обжалван пред | Окръжен съд |
| Юрисдикция | Княжество България и Царство България |
| Език | български |
| Състав | едноличен (1 съдия, без съдебни заседатели) |
| Назначаване | от министъра на правосъдието |
| Статут | първоинстанционен, редовно съдопроизводство; родова подсъдност |
Мировият съд е еднолично, първоинстанционно съдилище в Княжество България, създадено през 1880 г. На мировия съд са подсъдни всички граждански и наказателни дела, с изключение на тези, подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Делата на мировите съдилища са подсъдни на окръжните – като втора (въззивна) инстанция.
Мировите съдилища в страната действат до 12.11.1934 г.
Видовете съдебни дела, подсъдност, териториалност, решения, присъди, наказания, глоби, други санкции, огледи извършени от мировия съдия, принудително изпълнение за дълг и освобождаване на имот; процесуални действия, нотариални действия и други, са уредени в система от материални и процесуални закони, част от които са:
- Закон – съдопроизводство по углавните дела, които са подсъдни на мировите съдии (1880 г.);[2]
- Закон за нотариусите и мировите съдии (1885 г.);
- Закон за углавното съдопроизводство (1897 г.);[3]
- Закон за заповедното съдопроизводство (1897 г.);[4]
- Закон за устройство на съдилищата (1898 г.) и други.
История[редактиране | редактиране на кода]
Правният институт е реципиран от руския Устав за съдебните учреждения от 1864 г., въз основа приемствеността от предходното временно руско управление. Със Закона за устройство на съдилищата (от 1880 г.) се създава, освен мировия съд, и прокурорският институт.
Мировият съд се налага като основа на правосъдието в историята на Третата българска държава, както поради необходимостта от евтино и бързо правораздаване по масовите и незначителни наказателни и граждански дела, така и заради липсата на граждани с юридическо образование, които да заемат съдийските длъжности. Идеята за мировия съд е заимствана от Руската империя, но мировите съдилища са познати още от 14 век, като изпърво възникват в Англия, откъдето институтът е заимстван и се разпространява в Прусия, Първата френска империя и другите европейски страни.
С измененията на закона от 1914 и 1917 година, за мирови съдии в България могат да бъдат назначавани „само лица, които са свършили юридическите науки, удостоверено с диплом, легализиран по установения ред.“[5]
Мирови съд в България[редактиране | редактиране на кода]
Мировият съд е едноличен орган с район на действие, определен със закон и обикновено съвпадащ с административната околия.
Историята на българската държава и право познава няколко последователни закона за мировите съдилища.
По същество в правораздавателната си дейност те заместват помирителните (полюбовните) съдилища. Мировият съд разглежда всякакви спорове, за които и двете страни са съгласни. Към мировите съдилища първоначално няма прокурор, а обвиненията за престъпления и простъпки по наказателните дела, които са му подсъдни, се поддържат от полицейските или административните органи, както и от пострадалите.
| „ | В дела, които могат да се прекратяват с помиряване на страните, мировият съдия е обязан да ги склонява на мир и само в случай на неуспех в туй, да пристъпва към постановление на присъдата в пределите на предоставената му власт.[7] | “ |
| „ | Огледи, освидетелствания и разтърсвания (обиски) се правят или от самия мирови съдия, или чрез полицията по негова поръчка. Да прави огледи, освидетелствания и обиск мировият съдия възлага на местната полиция само тогава, когато, по някакви обстоятелства, тези действия той лично не може извърши, а пък да ги отложи за друг път не бива.[8] | “ |
-
Изпълнителен лист. Княжество България, 1898 г., дело № 2787 от 1897 г. -
Призовка на свидетел по углавно дело. Русенски мирови съдия, за 1923 г. -
Удостоверение от мирови съдия, гр. Неврокоп, 30.04.1927 г. – за вписване на имоти в ипотечните книги на нотариуса при окръжния съд. -
Пълномощно от 01.11.1927 г., удостоверено нотариално от Неврокопски мирови съдия, Царство България.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Районен съд
- Нотариус
- Съдия по вписванията
- Държавен съдебен изпълнител
- Частен съдебен изпълнител
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Чл. 18 от Закона за устройство на съдилищата (1898 г.)
- ↑ Съдопроизводство по углавните дела, които са подсъдни на мировите съдии (отм.) Утвърден с указ от 25.05.1880 г., под № 226, обн., ДВ, бр. 49 от 4.06.1880 г., изменения през 1899, 1903, 1905 и 1912 година.
- ↑ Закон за углавното съдопроизводство (отм.), утвърден с указ от 4.04.1897 г., под № 65, обн., ДВ, бр. 77 от 7.04.1897 г., изменен през 1911 г.
- ↑ Закон за заповедното съдопроизводство (отм.), утвърден с указ от 30.11.1897 г., под № 206, обн., ДВ, бр. 277 от 15.12.1897 г. Производството е познато днес и като изпълнително производство
- ↑ Закон за устройството на съдилищата, в сила от 12.01.1899 г., – измененията от 03.12.1914 г. и 09.04.1917 г. (чл. 21 и чл. 104)
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив – Благоевград, фонд 136К, опис 2, а.е. 1, л. 1
- ↑ Чл. 87 от Съдопроизводство по углавните дела, които са подсъдни на мировите съдии (отм.)
- ↑ Членове 71 и 72 от Съдопроизводството по углавните дела, които са подсъдни на мировите съдии (отм.)
