Български език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Български език |
||
|---|---|---|
| Говори се в: | Република България, Република Македония и в някои части на Гърция, Молдова,Украйна, Сърбия, Румъния и Турция, както и в емигрантските общности по света |
|
| Район | Балкански полуостров и други райони с български общности. |
|
| Общо говорещи: | 12 000 000 | |
| Систематизация по Ethnologue | ||
 Индоевропейски СлавянскиЮжнославянскиИзточни южнославянски Български |
||
| Официално положение | ||
| Официален в: | България, | |
| Контролиран от: | Института за български език, БАН | |
| Кодове на езика | ||
| ISO 639-1 | bg | |
| ISO 639-2 | bul | |
| ISO 639-3 | bul (BLG до 2005 г.) | |
|
|
||
|
Българският език е индоевропейски език от групата на южнославянските езици. Той е официалният език на Република България и един от 23-те официални езика на Европейския съюз.
Съдържание |
[редактиране] История
Българският език е най-ранният писмено документиран славянски език. Историческото му развитие се характеризира с четири главни периода:
- дописмен (праславянски) (до 9 век) – обхваща периода между славянското нашествие на Балканите (5-7 век) и мисията на солунските братя св.св. Кирил и Методий в Моравия през 60те години на 9 век.
- старобългарски (9–11 век) – обхваща периода между приемането на славянския за официален език на България и края на Първото българско царство през 1018 година. Според някои лингвисти началото на старобългарския език е поставено малко по-рано със създаването на първата славянска азбука (глаголицата) през 862 г. от Константин-Кирил Философ (св. Кирил). През този период са написани най-старите глаголически и кирилски старобългарски писмени паметници. България става средище на славянската култура и писменост.
- среднобългарски (12–14 век) – приблизително обхваща периода от възстановяването на българската държава до падането под османска власт. Езикът на Второто българско царство е основа за създаването на руска, сръбска и влахо-молдовска редакция и добива значение на общ книжовен славянски език. Руският фонетичен вариант на среднобългарския език от епохата на Втората българска държава, пренесен в Киевска Рус от митрополит Киприан, и до днес е език на православните църковни богослужения в много славянски държави и е общ църковен език.
- новобългарски (от 15 век). След Освобождението народните представители решават, че официалният български език ще бъде по североизточните наречия, както е и до днес, според изказа на източната говорна група, най-вероятно защото населението на най-големите тогава градове в страната – Русе, Велико Търново, Шумен, Габрово, Стара Загора и Пловдив, са били в единна позиция по отношение на ятовата граница. С това се подчертава разграничението между литературния език и западните говори.
[редактиране] Азбука
През 886 г. България приема глаголическата азбука, създадена от византийските мисионери св.св. Кирил и Методий през 50-те години на 9 век. Глаголицата постепенно е заменена с кирилица - азбука, създадена в Преславската книжовна школа в началото на 10 век. Повечето букви в кирилицата са заети от гръцката азбука; за онези звукове, които нямали гръцки еквивалент, се използвали опростени варианти на глаголически букви.
Днес българският език се изписва на кирилица и само в специални случаи на латиница. Правилникът за прилагане на Закона за движението по пътищата позволява латиницата по пътните знаци [1] и затова почти всички те се изписват на двете азбуки. Същото се отнася и за табелите с имената на улиците.
Съвременната българска кирилица има 30 букви:
| А а | Б б |
В в |
Г г |
Д д |
Е е |
Ж ж |
З з |
И и |
Й й |
| К к |
Л л |
М м |
Н н |
О о |
П п |
Р р |
С с |
Т т |
У у |
| Ф ф |
Х х |
Ц ц |
Ч ч |
Ш ш |
Щ щ |
Ъ ъ |
Ь ь |
Ю ю |
Я я |
Латиницата има 26 букви. За повече информация относно латиницата вижте Транслитерация на българските букви с латински.
Азбуката, използвана в банатската норма на българския език, е латиницата, основана на хърватската редакция. В Република Македония се използва кирилица, близка до сръбската азбука.
[редактиране] Особености
В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Те обхващат промени в морфологията и синтаксиса, характеризиращи се с почти пълно отпадане на падежните форми, възникване и употреба на определителен член, запазване на славянските прости глаголни времена (минало свършено време и минало несвършено време) и развитие на нови, възникване на дублирано пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на четвърто (преизказно) наклонение (несвидетелски форми) при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици.
Макар че неговите граници мъчно могат да се определят, руското влияние върху българския език през епохата на Възраждането и при създаването на Третата българска държава е било много силно. Част от възприетата по това време лексика от руски език е от старобългарски произход и бива „върната“ в новоизграждащия се български книжовен език като църковнославянска и старобългарска. Паралелно с нея обаче навлизат и голям брой думи от чисто руски произход (предимно в обществено-политическата област), спомогнали за изграждането на съвременния български книжовен език.
В съвременния български език има падежни остатъци — главно в местоименните форми и звателен (вокатив) при личните имена.
[редактиране] Вижте също
- Българска диалектология
- Транскрибиране на български език
- Официални езици на Европейския съюз
- Поименен списък на официалните езици на Европейския съюз
- Европейски ден на езиците
- Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
[редактиране] Уикикниги
- Как да научим децата си на български език в двуезична среда
- Как да си кирилизираме компютъра
- Как да си кирилизираме мобилния телефон
[редактиране] Наредби в Уикиизточник
- Наредба 6 от 12.06.1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език
- Наредба № 3 за транслитерация на българските географски имена на латиница
- Free language learning
- Free language learning
[редактиране] Външни препратки
- Институт за български език към БАН
- Българският език в Ethnologue
- Списание Български език, изд. на БАН
- Думи наследени от прабългарите
- Смесени българо-славянски изрази
- Съпоставка на български и славянски синоними
- Прабългарския, славянските и скито-сарматските езици и общия им източно-ирански или авестийски произход!
- Старобългарското книжовно наследство в сръбски преписи от XIII и началото на XIV В., Р.Станкова
- Изчезналите старобългарски книги (IX-XII В.), Н.Драгова
- Официална стандартизирана транслитерация между кирилски и латински букви
- IberBG Курс по български за испаноговорещи
[редактиране] Източници
| Славянски езици | |||
| Източнославянски | Староруски† | Древноновгородски† | Руски | Старобелоруски† | Белоруски | Украински | Русински | Западнорусински език | ||
| Западнославянски | Чешки | Кашубски | Кнаански† | Долнолужишки | Полабски† | Полски | Силезийски | Поморянски† | Словашки | Словински† | Горнолужишки | ||
| Южнославянски | Български (Банатски български | Македонски) | Старобългарски† | Сърбохърватски (Бошняшки | Хърватски | Молишки хърватски | Сръбски | Черногорски) | Словенски | Славяносръбски език† | ||
| Други | Праславянски† | Църковнославянски | Русенорски† | Словио | ||
| † Отмрели езици | |||
|
|||||||
